Явлението „журналист става политик“ не е българско и съвсем не е ново. Родният принос в световната практика е известно екранно лице да създаде партия, която сериозно да се вклини в обществения живот. Никъде другаде в Европа няма и такъв наплив на водещи към парламента, пише в сп. Тема в актуалния си брой.
Сходни сюжети като че ли се разиграват единствено в Италия – партията на Силвио Берлускони е създадена с голямата помощ на телевизиите му. През 2013-а изгря звездата и на комика Бепе Грило с движението си „Пет звезди“. Грило също е чест гост на телевизиите.
По-нормалното и по-често срещано явление на Стария континент е журналист да се присъедини в определен момент към организация, на която симпатизира. Примери в това отношение може да се дадат и те са още отпреди навлизането на телевизията в ежедневието на хората. Казват, че Уинстън Чърчил бил произнесъл репликата: „Човек може да постигне много с журналистика, стига да знае кога да се откаже от нея.“ Британският консерватор и премиер вероятно извлича крилатата фраза от собствения си опит.
Притежавайки голям талант на писател, през Първата световна война офицерът от Кралската армия припечелва допълнително като военен кореспондент, пишейки за различни вестници. Издава и книги. Текстовете му го правят популярен в Англия и му отварят вратите към голямата политика. От журналистиката към политиката тръгва и бащата на германския антисемитизъм Вилхелм Map. През 1879 година той публикува памфлета си „Победата на юдаизма над германизма“. Статията се превръща в бестселър и е преиздадена 12 пъти. Впоследствие Map започва да издава вестник „Германска стража“. Накрая основава политическото движение „Антиеврейски съюз“.
Следващият генерален секретар на НАТО – норвежецът Йенс Столтенберг, също на младини работи във вестник. Един от най-одобряваните политици в Европа (два пъти премиер на родината си) стартира обществената си дейност като икономически репортер на вестник Arbeiderbladet. По-късно Столтенберг става председател на Работническата партия в страната, чиито позиции Arbeiderbladet защитава.
От 2011 до 2013 година израелската журналистка Шели Яхимович е начело на лявата Партия на труда. След избирането си за лидер тя призовава министър-председателя Бенамин Нетаняху час no-скоро да намери решение на проблемите на Израел с Палестина. През 2012-а бившата радиоводеща е избрана за лидер на опозицията в Кнесета. В този период и още известни в Израел телевизионни водещи влизат в политиката, което отприщва дискусия редно ли е това и искрен ли е журналистът в отношенията си с политиците, ако амбициите му в крайна сметка са един ден той също да стане такъв.
Бивш журналист е и комисарят по въпросите на климата в ЕС Кони Хедегор. Преди да премине на работа в Брюксел, датчанката е министър на екологията в своята държава. Известно време Хедегор води предаване в националната обществена телевизия DR.
05.04.2014 01:54 | Тема | стр. 19 |
