Депресии, фобии, кризи… – страшна работа! Изглежда, в съвременните хора все повече клетки стават нервни. В паника изпадат интелектуалци и хора без образование, тревожат се, страдат от завишени очаквания, а след това ги измъчва безсъние. Векът на новите технологии поражда нови изпитания за психиката, следователно – и неврози. И тази нездравословна пропорция става все по-очевидна.
Ужасният телефон
Телефонофобията като един от видовете социални страхове била описана още през 1990 г. от професор Гай филдинг. Това е, когато човек просто не е в състояние сам да вдигне телефона, да позвъни или да отговори на позвъняване. Мигновено се учестяват сърцебиенето и дишането, ръцете започват да треперят, тревогата достига оптимални граници. Откъде изведнъж се появява такава реакция? Не е изключено дълго време „страдащият“ от телефонофобия да се е намирал в очакване на лоши новини по телефона. А може би някога е преживял силен стрес от неадекватността на някой събеседник. Както и да е, телефонът става най-зъл враг и смутител на спокойствието.
Ирационалният страх тук е свързан не със самия телефонен апарат, а с информацията, която човек се опасява, че може да получи чрез него. Възниква тревожно очакване за развитие на ситуацията. Поради това взаимодействието с телефона е всячески избягвано
– поне така твърдят психолозите. Човек осъзнава своя страх като нещо нелепо, но не е по силите му да се справи с него. Това предизвиква чувство на срам и безсилие. Той се старае всячески да скрива своята слабост от околните.
Номофобия
Чували ли сте нещо за номофобията (no-mobile-phone fobia)? Това е познатият на мнозина страх да не забравиш навреме да си заредиш мобилния телефон. Стига се дори до неподправена паника: „Как ще ми се обадят? А аз как ще позвъня?“ Освен това, намирайки се в състояние на стрес, някои хора се подлагат на синдрома на фантомното позвъняване
– лъжливо усещане, че техният мобилен телефон звъни или вибрира. Човек трескаво бърка из джобовете си в търсене на телефона, а се оказва, че той е безмълвен. И така по няколко пъти на ден.
В блатото на социалната мрежа
Често минорно настроение и дори депресия тревожат обитателите в социалните мрежи. Защо? Поради навика да се наблюдава животът на другите и да се сравнява със собствения. Та нали всеки влага в акаунтите на социалните мрежи само тази информация, която го представя в „светлината на прожекторите“ – обяд в луксозен ресторант, нова рокля, весел корпоративен банкет и т.н. Как да не анонсираш такива събития, как да не се похвалиш? А отстрани се създава мнение: животът на другите е сто пъти по-интересен, любовта им е по-силна, интериорът е побогат, децата им са по-способни и т.н. На техния фон човекът, водещ прост и скромен живот, усеща себе си затънал в рутина, истинско олицетворение на посредствеността. Виртуалният панаир на тщеславието удря по самооценката.
Кафе, моля!
Продължителната пауза без глътка ободряваща напитка над 12 часа предизвиква у някои хора, свикнали да изпиват по няколко чашки дневно, забележимо потиснато състояние. На физическо равнище – мускулна болка и главоболие, повдигане. Професор Лора Джулиано от Италия, изучаваща проблема, не крие: „Хората дори не се досещат, че преживяват кофеинова абстиненция. Те идват при лекаря с главоболие или си мислят, че имат грип.“
А това полезно ли е?
Мислено или на глас такъв въпрос по всеки повод си задават хората с нервна орторексия. Това, като че ли, е блестящ пример от арсенала с човешки крайности, преминаващи в очевидна глупост. Когато след прекомерни усилия човек е буквално разбит. В този случай изначално похвалната привързаност към здравословния начин на живот – правилно хранене, физически натоварвания, спа-процедури – поради прекаляване се превръща в абсурд. Постоянната фиксация върху „екологичността“ на своя стил на живот предизвиква съвсем истинска невроза. Ето тя е благодатна почва за чувството на вина поради най-малкото отстъпление от „режима, нормата, диетата“. Към него се добавя още и зле прикритото презрение към всички, които са далеч от подобна, излъскана до блясък, идеология.
Кризата на първата четвърт
Преди 12 години първи на социалното явление „криза на първата четвърт от живота“ обърнали внимание журналистът Александра Робинс и психологът Еби Уилнър. Официалната наука се захванала с проблема значително по-късно. Та нали той днес активно засяга 22-28годишните. На пръв поглед, какво може да натъжава младите хора? Те са здрави, имат много сили и енергия, животът е още пред тях… Това е точното време да определиш своите цели и своето място. И ето тук младите хора усещат натиска на обществото: време е за „трупане“ на финансов и професионален авторитет, за встъпване в брак и създаване на деца. Всичко това е важно и нужно, но желанията невинаги съвпадат със заявения стандарт именно в тази възраст.
Възниква усещане за безизходица, капан. Това е, когато на работата е безинтересно, а без работа е скучно. С предишната приятелка е тъжно, без нея е още по-тъжно… Според резултатите от анкета с европейски психолози, до 21% от младите хора имат желание напълно да изменят своите професионални задължения, минимум всеки трети усеща дискомфорт от социалното клише „да създадем семейство до 30 години!“.
Подобна криза обикновено преминава през четири етапа: усещане за безизходица, понататък следва ревизия на проблемните страни в своя живот и търсене на решение, накрая, определяне на новите цели. Смята се, че това състояние продължава не повече от две години. При това немалко млади хора, преживели „кризата на първата четвърт от живота“, говорят за сложните времена като за катализатор на големи и радикални промени. финансите срещу романтиката
Нима неспособността на човек да си плаща кредитите, трупането на дългове, неумението да контролира своите разходи – това е болест? Терминът „финансова или парична болест“ все по-често звучи не само в средите на психотерапевтите. И трябва ли изобщо да се учудваме, натискът на паричните проблеми може да предизвиква чувство на тревога и безпокойство, както и физически разстройства. Нарушение в работата на стомашно-чревния тракт, сърдечносъдовата система, проблеми с дишането… Смята се, че сред европейците жителите на Мъгливия Албион повече от другите регистрират такива симптоми. Отсъствието на ред в персоналното счетоводство, уви, разваля живота и изтощава нервната система.
Как да се справим с всеобщата невротизация ?
Още Хенри Милър писал: „Колко забележително е да имаш смокинг, хубава цигара и жена, която свири на пиано. Много е приятно, успокоява нервите.“ Сякаш тази бохемска, леко патосна рецепта е остаряла. Та нали била дадена още в началото на миналия век? Кой знае… Но ако помислим, без да бързаме, то щастливият семеен живот, добрата музика и обкръжението от приятни вещи действително и до днес са способни да въведат ред в разстроените струни на неспокойните неврони.
По оценки на експерти от СЗО, около 10% от населението в икономически развитите страни страдат от неврози. И за последните 65 години тяхното количество е нараснало 24 пъти! При това реалното положение на нещата несъмнено е по-сериозно от официалната статистика.
Между впрочем, от невроза човек се разболява съвсем не без предисловия. Почти винаги има признаци, по които може да се определи неговата склонност към такова разстройство. Но това не е един нахвърлян набързо портрет, а цяла галерия от образи. Най-изразителните черти, като че ли, са прекомерното упорство и голямата безкомпромисност. Когато човек не признава полутонове в оценките и съжденията. Дипломацията смята за лукавство, а способността за избягване на конфликти – за страх.
02.04.2014 в. Лечител | стр. 10 |
[spider_facebook id=“1″]
