
„На своето редовно заседание на 25 март т.г. Съветът за електронни медии обсъди психологическото въздействие върху аудиторията на телевизионни реклами на продукти, предназначени за решаването на физиологични и хигиенни проблеми (като дамски превръзки, почистващи препарати, лекарствени средства срещу гъбички, цитит, простатит, пърхот, диария и пр.), залагащи на директни и натуралистични внушения. Повод за обсъждането са множеството писма, сигнали и жалби от зрители, които възразяват срещу тези реклами във време, в което българското семейство традиционно се храни.
СЕМ отчита важната роля на рекламния бранш за медиите, но прие, че едва ли е в негова полза, ако тези послания създават дискомфорт на аудиторията. В този смисъл потребителите на телевизионно съдържание се нуждаят от допълнителна защита. Тя обаче не може да дойде по пътя на регулацията, тъй като не е предвидена в Закона, а само по пътя на саморегулацията.
Уверени сме в общото ни желание да обитаваме един по-красив и по-етичен екранен свят“ – съобщават в сайта на СЕМ.
Ликувай, народе! Вече (може би) няма да се сипят пърхот и гъбички в чиниите ни, няма да поглеждаме крадешком дали салфетките ни не са напоени със синя течност и няма да чуваме алармата на простатата, докато вечеряме.
Разбира се, становището на СЕМ е с пожелателен характер, нещо като правилата за движение по пътищата в по-южните страни. Доколко рекламните агенции ще се съобразят и ще престанат да ни заливат с физиология, вече е отделен
Понеже човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, бих стигнала и по-далеч – да се надявам СЕМ да въведе някакъв контрол и върху новините. Вярно, скоро не сме гледали рязане на глава в праймтайма, но гледаме един куп други неща. Лошото е, че и децата ни ги гледат. На
мен например преди около месец ми се наложи да обяснявам на осемгодишния си син тънкостите на хомосексуалното общуване при монасите и игумените – заради някаква новина, която вероятно е била от първостепенна важност, понеже беше излъчена във всички телевизии. Не че ми е проблем да обясня хомосексуалността, но връзката й с Бог и неговите служители надхвърля капацитета ми, а „малък си още/няма значе-ние/кво, кво, не чух“ не е отговор. Същото се отнася впрочем и за „забързва нея, забавя него“.
Доколкото си спомням, навремето новините, които не бяха предназначени за детските очи и уши, се излъчваха в късните емисии. Днес обаче никой няма такива скрупули. И ако сексът и насилието в новините все пак се сторят на някого в недостатъчни количества, можем да наваксаме с филма след тях. СЕМ, не разбирам – защо след новините се излъчват филми с препоръчителен родителски контрол за лица до 16 години? От една страна – кой до 16 години в 20,00 вече е заспал? От друга – кой над 16 години в 20,00 си е вкъщи? И в крайна сметка, как би следвало да прекарваме семейните вечери? Лягаме си вкупом в 20,00? Гасим телевизора и играем тримата (четиримата, петимата) шах? Затваряме детето в детската (да се оправя там), ние гледаме филма?
Единият родител се затваря с детето 6 детската и измисля креативни игри, другият гледа филма и му го разказва, после се сменят? Гледаме само научнопопулярни канали, по които въртят едни и същи, до болка изтъркани неща? Или купуваме лаптоп на детето и накрая всички сме доволни и щастливи? Куп въпроси без отговор.
Всъщност както винаги става дума за пари. И пари прим. Или прайм. Телевизиите се борят за аудитория и битката е потна и кървава, с позволени и непозволени (или поне нередни) средства. После така спечелената аудитория се предоставя на рекламодателите, които от своя страна да й предложат едни също така потни и кървави продукти. Това е то праймтайм. Времето, в което всички сме заедно вкъщи и вечеряме.
Впрочем заглавието ми е неточно. Праймтаймът не удря вентилатора. Той Е вентилаторът, в който и едните, и другите мятат ли, мятат екскременти от всякакъв вид, а ние попри-мигваме, позабърсваме си лицата и продължаваме да вечеряме. И ако тези от рекламите са сравнително безобидни, макар и неприятни, тези от новините и филмите не са. Не и когато се отнася до деца.
Но понеже изначално вярвам в доброто, все пак се надявам рекламните агенции да послушат СЕМ, а СЕМ да послуша родителите. Докато това стане, може би е най-добре да изключваме телевизора в праймтайма. Пък и не само.
30.03.2014 01:20 | Труд | стр. 6 |
[spider_facebook id=“1″]






