Шейн Смит изглежда като човек, който обича да се забърква в сбивания по рокерски барове. С брада и татуировки, изглеждащият като голяма мечка 44-годишен канадец има доста плашещ вид.
Не бихте искали да му разлеете бирата
Външният вид обаче е подвеждащ – с интелект, а не с мускули Смит е спечелил лично състояние от $400 млн. Основателят и шеф на Vice Media би могъл да стане следващият Рупърт Мърдок, поне съдейки по амбициите му за глобална доминация.
Самият Мърдок изглежда смята, че това е възможно, тъй като миналата година News Corporation на медийния магнат похарчи $70 млн. за покупката на 5% дял от Vice. И двамата амбициозни собственици на медии отпразнуваха сделката, като отидоха за по бира в бруклински бар.
Журналистика на потапянето
За тези над определена възраст или не чак толкова в час с модата, какво точно е Vice? Това е мултимедиен бизнес, включващ едноименен сайт и нарастващ брой сродни сайтове, собствен канал в YouTube и рекламна агенция. Също така фирмата има собствено ТВ шоу по американския кабелен канал HBO, излизащо на хартия списание, звукозаписен лейбъл и книгоиздателско поделение.
В ядрото на бизнеса стои уеб сайтът, цифрово списание, включващо документални видеа и текстови материали, отразяващи всякакви теми – от мода до музика, туризъм и технологии и, все по-често – новинарски материали. Ориентирани към тинейджърите и младите възрастни, Vice се специализират в „журналистиката на потапянето“. Вместо техните представители просто да отразяват събитията, те се опитват почти да участват в тях.
Добър пример за това е едно от скорошните видеа от репортерите на Vice в Крим. Вместо да заснемат прости материали пред камерата, репортерът на екипа неофициално се включва в проруските военни сили.
Други материали на Vice са меко казано непочтителни или ексцентрични, някои са претенциозни, а има и такива с открито сексуален характер. За Vice това е печеливша формула, която създава глобална месечна аудитория от 129 млн. съвременни млади хора, потребяващи техните продукти. Доста сериозна цифра – и демографска група – което означава, че най-големите световни компании правят всичко по силите си, за да рекламират там.
Хипстъри от долен Ийст Сайд
За Смит и Vice историята започва в канадския град Монреал преди 20 години, където жителят на Отава съосновава списанието, след като напуска университета. Заедно с двама приятели той подготвя месечно печатно издание, наречено Voice of Montreal. Само след 2 години под лидерството на Смит, те са изкупили първоначалния издател на списанието и разширяват тематиката си извън отразяване на културните събития в Монреал, сменяйки междувременно името на Vice.
После през 1999, в търсене на по-високи рекламни доходи, те се местят в Ню Йорк. Скоро се появяват и онлайн, с нарастващ брой видеоклипове и документални филми, често заснети от Смит с негово собствено участие, а разпространението на високоскоростния Интернет означава, че все повече хора могат да ги гледат без затруднения.
Смит, който средно използва по една нецензурна дума на всяко трето изречение и не изглежда да има някакви съмнения в себе си, казва, че „определено е бил амбициозен от самото начало“. По негови думи: „Не съм мислил, че нещо може да ни попречи. От самото начало идеята беше да постигнем глобална доминация.“
След пренасянето в Ню Йорк, Смит казва, че Vice са имали известни финансови трудности, но в крайна сметка е знаел, че всичко ще е наред, заради „реакцията на хипстърите от долен Ийст Сайд“: „Безброй хора идваха и казваха: ‘Ще правя каквото пожелаете, безплатно’. Тогава осъзнахме, че сме напипали златната жила.“
Забраната за влизане в Северна Корея
Vice сега имат към 1500 служители по цял свят и 5000 други съавтори. Смит казва, че дълго той е бил „100% контролиращ всичко“, като редактор на цялото съдържание, за да се поддържа стилът и стандартите на марката. В последните години обаче той споделя, че е могъл да се пооттегли, защото „вече има достатъчно хора, които носят бранда ни в своето ДНК“.
С прогнози тази година Vice да постигнат $125 млн. печалба от $500 млн. доходи, вероятно бихте очаквали Смит да прекарва всичкото си време в грижи за бизнеса и финансовите му аспекти. Но въпреки че това без съмнение отнема част от времето му, той все още заснема и участва в документални филми за Vice, често на опасни места.
Той е снимал документални проекти от Либия по време на бунтовете срещу Кадафи, от опасния регион Дарфур в Судан. Пътувал е до Мексико, за да заснеме репортаж за нарко-бандите там, до Пакистан, за да отразява насилието в Карачи. Забранено му е да влиза в Северна Корея, след като той заснема полу-иронично туристическо предаване за страната.
Смит казва, че въпреки че членовете на борда на Vice може и да предпочитат той да не се излага на рискове, подобни пътувания до опасни места му помагат да управлява бизнеса по най-добрия възможен начин. Или, както той изтъква, използвайки автомобилна аналогия: „Това, което им казвам, е че ако ще правиш отлични коли, трябва да обичаш да правиш коли от най-дребните винтчета.“
Той твърди и друго: „Не бих изпратил журналист на място, където не бих отишъл аз самият“.
Без ограничения
И все пак, въпреки всичката популярност на продукцията на Vice, най-интелигентното се състои в подхода им към рекламата. Подпомогнати без съмнение от опита на рекламния гигант WPP, който е миноритарен инвеститор, Vice са на предната линия на разработването и извличането на максимална печалба от нови начини за онлайн реклама.
Само няколко примера: производителят на чипове Intel спонсорира единия от техните подсайтове, а BMW са осигурили няколко от колите си Mini и финансиране за туристическа програма на Vice.
Смит заявява уверено: „Vice ще станат 10 пъти по-големи от организации като CNN. Дори и да не го направим, имаме шанса да опитаме. Ако хората гледат с недоверие, няма проблем. Това означава, че аз съм единственият, който се стреми към това. Защо Vice може да стане по-голям? Заради Интернет. Интернет е глобален. И нищо не ни ограничава“.
Източник: webcafe.bg
