Те не знаят какво е преход – защото го живеят. Преходът е „от“ и „към“ нещо, а те не помнят неговото „от“. По всяка вероятност не вярват и в неговото „към“, все едно какво е то. Какво ли ще напишат кандидат-студентите по журналистика по темата „Отнесени от прехода“?
Те не познават друго време – за разлика от родителите си, за които „Отнесени от прехода“ всъщност звучи като диагноза. На няколко неизлечимо болни поколения, за които преходът се превърна в начин на живот. В тъмен, оплют, смачкан тунел, който ни лъгаха, че трябва да преминем, за да видим накрая му светлина. 25-годишен тунел, който ни излъга, че ще ни направи свободни, а вместо това ни закрепости към мястото в ъгъла, към убиващата липса на перспектива, която те кара да оцеляваш ден за ден. Родителите на днешните кандидат-студенти, които не са живели в нищо друго освен в преход, платиха най-тежката цена за една илюзия, която едва ли някога ще се сбъдне.
За тях началото на прехода дойде с еуфорията да можеш да говориш това, което мислиш. Да излезеш на площада и да изкрещиш свободата си. В момента повечето от тях са докарани до положение дори да не мислят. Билозащото са заети със стратегиите на вечното оцеляване, било защото са маргинализирани дотам, че са делегирали правото да мислят вместо тях на телевизията, форумите, фейсбук. Дори на политиците, които превърнаха прехода в най-голямата далавера, която някога е съществувала. Които продължават да ни повтарят, че той не е свършил, за да платим с още години от живота си за просперитета на хора, които превърнаха прехода в бизнес.
Излъгаха ни – преходът свърши. При това отдавна. Само че онова, в което пристъпваме след неговия край, е по-страшно дори от самия преход. Защото той отнесе цели градове и села, в които в момента са се заселили единствено отчаянието, мизерията и мракът. Например градче като Лясковец, което задълго ще си остане известно като родното място на лудия с пушката. Отнесе впрочем и самия Петко -лясковския луд, с неговите гурбети, бизнес начинания, отчаяни опити да въведе смисъл в живота си, водещи до бавно полудяване на финала.
Отнесе и онези, които трябваше да му вземат пушката – с непрестанни реорганизации, политически боричкания и употребата им за PR акции без всякаква подготовка – докато накрая платихме за това с кръв. Каква по-брилянтна илюстрация на това, че преходът успя да отнесе много ценни и смислени неща от света ни, без да го насели на свой ред с нещо красиво? Мойсей, водейки евреите през пустинята, казва, че едва когато умре и последният от тях, роден роб, ще бъдат свободни. Какви ще бъдат отнесените от БГ прехода обаче, когато и последният, роден преди неговото начало, вече не е сред живите? Онези, които са предпочели смисъла, най-вероятно няма да бъдат тук. Защото тук смисъл няма. Тук ще останат онези, които са предпочели мрака, населяващ живота им. Или може би не са го предпочели, защото това предполага избор. А те нямат такъв.
Преходът ги лиши и от него. Те не са в състояние дори и да протестират – защото преходът изкорми от смисъл и съдържание всеки протест. Превърна ни в по-послушни, отколкото бяхме преди той да започне – защото сме в режим на оцеляване. Да, българинът искаше да бъде в Европа – но не за да се грижи за правата на кокошките и прасетата. Искаше да влезе в НАТО -но не за да праща децата си да отстояват каузи, които не са техни.
Искаше правото да гласува свободно – в момента се чуди как да изклинчи от това занимание, предоставящо му възможност да избира между „повече“ и „по-малко маскари“. Искаше вносни стоки по магазините – но не и избор между турски домати и гръцки картофи. Искаше красота – получи чалга. Този преход вече приключи. За жалост обаче онези, които продължават да вървят с идеята да открият Обетованата земя, ще трябва да плащат цената.
Отнесени от прехода | | 18.03.2014 00:23 | Стандарт | стр. 12 | Стела СТОЯНОВА
[spider_facebook id=“1″]
