The-Alex-Jones-Show-copyРадиоводещият Алекс Джоунс, който държи сайта „Информационни войни” (www.infowars.com), е типичен лунатик с микрофон, който истерично крещи за конспирации в редовното си шоу. В него той кани предимно хора, които са готови да излязат с най-провокативни, дори откровено налудничави идеи. Аудиторията му само в САЩ обаче е почти 15 милиона седмично, което е около три пъти повече от тази на Си Ен Ен.

Каналът му в ютюб привлича също сериозна публика. фактите, както може да се досетите, не са му силната страна, но популярността на Джоунс се дължи на това, че не си поплюва в оценките. Писал съм и преди за този феномен (измежду няколко подобни нему), но конкретният повод стана цитирането на поне двама редовни участници в шоуто като капацитети по Русия в българските онлайн издания. Идва ми малко в повече, когато истериците се слагат в една категория със сериозните анализатори.

Покрай кризата в Украйна и сега руската окупация на Крим наблюдавам пълно сриване на критериите относно това какво точно е факт и какво е мнение. И кое мнение тежи повече.

Социалните медии като фейсбук и ютюб, естествено, държат първенството по изтрещяване. Усетих, че напоследък е по-трудно да се въздържам и си позволих да бъда по-рязък от обичайното дори с хора, които иначе уважавам, макар и да не съм винаги съгласен с мнението им. Добре, че студентите ми, чудесни млади хора, ми дадоха отличен урок в това отношение.

Миналата седмица поканих един руски журналист да коментира в класа ми по глобални медии кризата. Да го наречем Виктор, бивш автор в сериозни издания като „Независимая газета” и „Коммерсантъ”, взел интервю от Джохар Дудаев като кореспондент в Чечня. Той говори час и половина за Русия и Украйна.

Каза доста интересни исторически, демографски и политически факти, докато не започна да се отплесва в конспиративни теории. Примерно, как САЩ искат да завъртят кранчето на руския газ, за да може Европа да харчи излишните си пари за купуване на американски ДЦК, а не за глезотии като отопление. После стана още по-лошо. За дискриминацията срещу хомосексуалистите в Русия пусна стандартната опорна точка, че законът ограничава само пропагандата сред децата. На резонния въпрос да даде пример, той изтърси, че „гейовете се размножават само чрез пропаганда и това им отнема тази възможност1. Класът ми хлъцна колективно. И за капак към края изтърси, че „понеже лидерите на руската революция са били предимно евреи, те са започнали да преследват православната църква”. Студентите слушаха невярващи този коктейл от конспирации, хомофобия и антисемитизъм. Аз не се обаждах умишлено.

По време на следващия клас попитах студентите какво мислят. Напълно очаквано, те ми казаха, че са били шокирани от изявленията на Виктор. След като ги уверих, че той не ми е нито кум, нито бизнес партньор, нито близък приятел, те все пак останаха умерени в критиките си. Не мисля, че се страхуваха от мен – опитвам се да създавам в класната стая атмосфера, в която всички мнения са добре дошли, и студентите рядко се въздържат.

По-скоро се опитваха да си обяснят, съвсем искрено, как някой може да бъде толкова различен от тях. Накрая едно момиче формулира дипломатично, че „Виктор е израснал в друга култура и друга среда, затова вероятно мисли така”. Към това добавих само, че той е все пак с 30-ина години по-възрастен от тях.

Друго поколение, друг живот – други разбирания.

И аз получих отличен урок по умереност. Припомням си го вече няколко дни, когато седна пред фейсбук и започна да се нервирам от хора, които смятам за идеологически обременени, истерични или просто глупави. Само че колкото и да се ядосвам с различни нелепости в социалните медии, гледам да се подсещам, че клавиатурата не е картечница и че отсреща също седи човешко същество. Моята вяра е ерес за някого. И обратното. Но обменът на информация все пак не е война. Опитвам се да бъда умерен и напоследък смятам, че успявам. Само дето се изкушавам с подозрението, че истеричното кряскане събира далеч по-голяма аудитория от разговора с нормален тон.

Източник: www.infowars.com/ Информационни воини | | 06.03.2014 01:02 | 24 Часа | стр. 11; 12 

[spider_facebook id=”1″]