Драматичните събития по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) са неотменна част от историческата тема в изобразителното изкуство. Множество от командированите с руската армия чуждестранни кореспонденти-художници съпътстват всички етапи на драматичните събития от Браила, Плоещ и Калафат през преминаването на Дунав и дебаркирането при Свищов, освобождението на Северна България, сраженията край Стара Загора, епичните боеве за Шипка, обсадата на Плевен, пътя за София и Сан Стефано.
За тази уникална страна от историята на войната разговаряме с изкуствоведа доц. д-р Марин ДОБРЕВ, директор на Старозагорската художествена галерия.
-Д-р Добрев, за кои издания са работили чуждестранните кореспонденти-художници?
– Най-активно за „Илюстрирте Цайтунг“, за „Илюстрасион“ и „Монд илюстре“, Париж, за „Академия“ и „Илюстрасион Еспаньола и Американа“, Мадрид. Много са авторите, но бих посочил най-вече испанеца Хосе Луис Пелисер.
– Как са отразени юлските боеве за Стара Загора в рисунките на чуждестранните художници, озовали се на това изключително опасно място?
– Съпътствайки Разузнавателния отряд на ген. Гурко, те са свидетели на слизането в Подбалкана, сраженията около Нова Загора и
ГЕРОИКАТА в ОЖЕСТОЧЕНИТЕ БОЕВЕ КРАЙ СТАРА ЗАГОРА
Благодарение на рисунките и създадените дни по-късно гравюри от няколкото (останали неизвестни) художници Европа научава за „Схватката между астрахански драгуни и черкези – юли 1877“, за подвига на „Хорунжият Пономарьов, който в разгара на битката прекарва оръдия през турския лагер в боевете за Стара Загора“, за „Командирът на 3-та дружина на Българското опълчение подп. Калитин поема Самарското знаме от умиращия знаменосец и се хвърля в атака, в която и той геройски загива“… Това са само част от
ГРАВЮРИТЕ, КОИТО ОТПЕЧАТВАТ НЯКОИ ОТ ВОДЕЩИТЕ ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯ в ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ, ИСПАНИЯ Безспорните качества на рисувачи, удивителните умения при екстремни условия да пресъздават онова, което се случва пред очите им, скицирайки най-често върху къс хартия на коляно там, на бойното поле, е само по себе си подвиг. Тези гравюри, както и стотиците, които до март
1878 г. оформят блестяща визуална хроника на войната, са
ЧАСТ ОТ НАЙ-БЕЗСПОРНИТЕ ДОКУМЕНТИ които още тогава отговарят на въпроса защо тя е ОСВОБОДИТЕЛНА за българския народ.
– Има ли отлика в рисунките и гравюрите от боевете на Шипка?
– Творческата и гражданската позиция на чуждестранните кореспонденти-художници се проявява още по-мащабно при епопеята на Шипка. Една от най-значимите фигури измежду художниците, които отразяват събитията на Балкана, е Хосе Луис Пелисер, кореспондентът на „Илюстрасион Еспаньола и Американа“, Мадрид.
ХОСЕ ЛУИС ПЕЛИСЕР Е БЛЕСТЯЩ РИСУВАЧ с бърза ръка и изключително чувство за улавяне на най-същественото той създава тук, на върха, поредица от композиции. И до ден днешен те са свързани с представата на българина за измеренията на понятия като
ГЕРОИЗЪМ, ПОДВИГ,
ЧЕСТ, СЛАВА, БЕЗСМЪРТИЕ, ПОБЕДА
Той създава „Преход през Балкана“, потресаващата композиция „Генералите Гурко, Раух, Скобелев и Витгенщайн оглеждат труповете на руски войници на Шипка“, „Лагер в подножието на Балкана“, динамиката на боя в „24-ти август -руски стрелкови ескадрон защитава позициите“, документалната сцена ‘Турска батарея, пленена от отряда на ген. Гурко“.
Сред най-популярните и възхитителни като произведения за цялата война са двете композиции на Пелисер
„ПРИСТИГАНЕТО НА СТРЕЛКОВИЯ ЕСКАДРОН НА ГЕН. РАДЕЦКИ – 3 АВГУСТ и „Сражението на Шипка в нощта на 23 август при лунно затъмнение“. До тях стои и една друга творба, заглавието на която е станало нарицателно за събитията през този паметен ден – „Първото подкрепление за Шипка по двама на кон – август 1877“. Тя е дело на неуморния художник-кореспондент за „Илюстрованная хроника войньГ’ на А. Н. Каразин.
Между тези, добили по-пулярност
ПРОИЗВЕДЕНИЯ, СЪЗДАДЕНИ в ОКОПИТЕ НА ВЪРХА И СРЕД СЕЕЩАТА СЕ СМЪРТ са още две гравюри, имената на чиито чуждестранни автори са останали неизвестни – „Съсредоточаване на руските войски към Шипченската позиция“ и композицията, символ на шипченския героизъм „Третият ден от бовете за Шипка (23 август 1877). Войници от Брянския полк и български опълченци отбиват предните атаки“. Това е силно въздействаща сцена, която
ПРОВОКИРА КУЛМИНАЦИЯТА в ПОЕМАТА НА ИВАН ВАЗОВ
– Името на художника Василий Верешчагин е особено популярно у нас. Свързваме го с неговите произведения, посветени на Шипченската епопея.
– Верешчагин е един от най-изявените майстори на баталните сюжети в руската историческа живопис.
Той постъпва като доброволец и поема по пътищата на войната от самото начало. Движи се с челния отряд на генерал Скобелев. При Дунава е ранен и пропуска сраженията на Шипка. Присъства при обсадата и бовете при Плевен, минава през Търново, Габрово, Казанлък и Горна Студена.
Свидетел е на зимните боеве при Шипка-Шейново и пленяването на Вейсел паша
Редица от съхранените му писма от тези месеци на войната съдържат преките впечатления, които намират художествен коментар в картините, които ще създаде по-късно. През ноември 1878 г. той отново е в България, където посещава местата на най-ожесточените сражения. След завръщането си в Русия създава трите платна „Панихида за убитите“, „Шипка-Шейново. Скобелев под Шипка“ и „На Шипка всичко е скпокойно“
| | 04.03.2014 15:22 | Национална бизнес поща | стр. 26 |
[spider_facebook id=“1″]
