Шведският писател, журналист и общественик Стиг Ларшон (1954 – 2004 г.) е правил собствено разследване на извършеното през 1986 г. убийство на министър-председателя на Швеция Улоф Палме и е събрал информация, която е залегнала в основата на версията за „южноафриканската следа“.
Това пише „Ди Пресе“, като се п озов ав а н а публикация във в. „Свенска дагбладет“. Шведският вестник съобщава кой е човекът, когото Ларшон е подозирал в извършване на престъплението, пише „Ди пресе“, но не посочва името.
В статията само е казано, че предполагаемият убиец на Улоф Палме е „централна фигура в средите на десните радикали на Швеция“ и сега е на 73 години. Когато е извършено убийството на Палме, той е бил „шведски войник, който може би е бил замесен в непрозрачни оръжейни сделки между Швеция и РЮА“.
Ларшон оставя около 15 кутии с документи по делото Палме.
Убийството на министър-председателя на Швеция и досега не е разкрито.
Стиг Ларшон е автор на романите от криминалната поредица „Милениум“, които са публикувани след неговата смърт и филмирани.
Кой е Стиг Ларшон?
Карл Стиг-Ерлан Ларшон е роден на 15 август 1954 в Шелефтехамн, област Вестерботтен, и умира на 9 ноември 2004 в Стокхолм. Стиг израства в близост до малкото градче Нуршо на 100 км от град Умео в Северна Швеция. В ранното му детство за него се грижат родителите на майка му. Това продължава до 1962, когато баба му умира.
През 1982г. Стиг е назначен като кореспондент за скандинавските държави в британския антифашистки вестник „Сърчлайт“. Стиг Ларшон е един от основателите на сдружението „Хил“, което през 1995 е преименувано в „Експо“, а от 1999 работи като главен редактор за вестник „Експо“. Между 1977 и 1999 работи и в Шведската телеграфна агенция.
Стиг Ларшон е шведски журналист и писател, известен с ангажираността си срещу десния екстремизъм и расизма, като включително пише няколко книги за дясно екстремистките движения в Швеция. В средата на осемдесетте години на двайсети век разработва проект срещу насилието „Стоп на расизма“. През 1991 издава книгата „Десен екстремизъм“ заедно с Анна-Лена Лудениус.
В продължение на няколко години Стиг Ларшон е член на литературния кръг за научна фантастика в Швеция. Той е говорител на Скандинавската асоциация за научна фантастика и заедно с Ева Габриелсон и Руне Форшгрен е редактор на поне три от броевете на издавания от асоциацията вестник.
Ларшон пише също и „Шведските демократи – националното движение“ заедно с Микаел Екман. Освен това е съавтор на книгата „Шведските демократи отвътре“.
През 2001 започва да пише детективски романи нощем за собствено удоволствие. В основата на трилогията „Милениум“ е една стара идея от деветдесетте години, която Стиг Ларшон и негов колега от Шведската телеграфна агенция развиват като на шега. Те възнамерявали да пишат за детективи близнаци, които разгадават мистерия, когато са на 45-годишна възраст.
Преди да почине, успява да завърши три криминални романа от така наречената серия „Милениум“, които излизат след смъртта му. Първият – през август 2005, вторият – през юни 2006 и третият – през май 2007. Умира от сърдечна криза на петдесетгодишна възраст, скоро след като е предал на издателя си безценната трилогия. Лансира се легендата, че трилогията е причина за смъртта му, както и класическата версия за скритото незнайно къде продължение, четвърти том, купчина надраскани листове, който ще се появи отново някой ден…
Полицейският жанр предпочита да опростява максимално текста за сметка на напрежението и на перипетиите на разследването. Ларшон прави тъкмо обратното и ни представя един изчистен, невероятно наситен и педантичен стил. В първия том, в продължение на първите 300 страници обрисува героите с изобилие от подробности, на пръв поглед без никакво значение. Противно на очакванията обаче, и в това е неговата сила, на читателя не му доскучава нито за миг. Впечатляващите обеми и на трите тома (575, 650 и 710 страници), съпоставими с някои американски риалити серии, съвършено построени и наситени с напрежение, далеч по-добри от филмите в жанра, се изчитат на един дъх от кора до кора.
Без значение за какво пише: за информатика, за журналистика или за шпионаж, Ларшон успява да ни зарази. Далече от скуката, дълбочината на разказа му създава герои, толкова реалистично представени, сякаш са живи. От това драматизмът в развоя на събитията се усилва десетократно, думите ни заливат, ние попадаме в техния плен и се превръщаме в техни заложници. Няма нужда да се прекалява с насилието: то винаги е оправдано и хармонира с тревожната чернота, която прозира в разказите на Ларшон. Няма смисъл да се разбърква разказът с неочаквани обрати на всеки двайсет страници. В нашия случай е трудно да се изложи накратко всяка част от трилогията, толкова наситена със събития е тя. Шведският писател успява със смайваща вещина да вкарва героите си в интригата и да преплита водещото разследване с ежедневието, в което читателят е впримчен без възможност да се измъкне оттам. От петдесетината (!) второстепенни герои, с които се срещаме в трите книги, нито един не е оставен настрани, всички до един са в светлините на прожекторите – с изключение единствено на малката сенчеста част, която прави разказа интересен. Действайки по този начин, авторът засилва реализма на повествованието и подчертава присъствието му в по-висока степен от обикновените криминалета, в които свидетелите, ченгетата и второстепенните герои служат само да придвижват действието. При Ларшон всеки от тях води свой собствен живот.
Завещание?
Според шведската телевизия авторът на трилогията Стиг Ларшон е написал завещание, по силата на което оставя цялото си имущество на някаква комунистическа група. Когато умира през 2004, преди книгите му да видят бял свят, не е бил особено богат.
Понеже никой не е знаел за оставеното завещание, досега авторските права са изплащани на баща му и брат му – единствените му преки наследници. Ако се вярва на разследването, проведено от обществената шведска телевизия, завещанието е написано през 1997, когато журналистът Стиг Ларшон заминава за Етиопия и се страхувал, че няма да се върне жив. „Искам парите ми да бъдат внесени в секцията на комунистическата работническа федерация от град Умео“, бил написал Ларшон според споменатото телевизионно разследване. Без да уточнява как и къде е било открито завещанието, телевизионното предаване подчертава, че при написването му не е присъствал свидетел, поради което юридическата достоверност на документа може да се постави под съмнение.
Имало е и четвърти том?
Всъщност съществуването на четвърти том е плод на мълвата, която разпалва спора между близките на починалия писател. Според шведската телевизия почти завършен четвърти том на „Милениум“ съществувал някъде, в компютърна версия. Единствено жената на Ларшон знаела къде се намирал. Действието вече не се развивало в Швеция, както в първите три тома, а на остров в Северна Канада. Според телевизията всички досегашни опити за споразумение между Ева Габриелсон и наследниците на писателя се провалили. Миналия октомври бащата на писателя твърдял, че ръкописът няма да бъде издаден.
„Все едно Пикасо да е нарисувал половината от някаква картина и впоследствие Матис да я е дорисувал. Какъв щеше да е резултатът?“ – запитал той вместо обяснение, като добавил, че две трети от ръкописа били готови.
По материали на: в. Посредник | стр. 13 | 28.02.2014, Уикипедия, colibri.bg, litclub.bg/library
