Лъвският революционер, идеолог и организатор на българската национална революция е расов герой. Васил Иванов Кунчев е основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго.

Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Негови известни прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

Васил Левски (вторият седнал отдясно) сред другари от 2-ра българска легия в Белград 1867 г.

Васил Левски (вторият седнал отдясно) сред другари от 2-ра българска легия в Белград 1867 г.

141 години безсмъртие

На 18-ти февруари (6 февруари стар стил) от този свят си отива Васил Иванов Кунчев – един герой, за чийто принос и роля в българската история често думите не стигат.

В мразовития февруарски ден през 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата.

Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред бунтовническите среди, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

По традиция смъртта на героя се чества на 19-ти февруари.

Поклон.

[spider_facebook id=”1″]