Владо Даверов: Обедняването е нашата огромна грешка

admin

Владо Даверов е роден през 1948 г. в Плевен. Завършил е Немската гимназия в Ловеч и Софийския университет. Работил е като журналист в няколко вестника. Бивш зам.-главен редактор на в. „Демокрация“. 10 години е бил сценарист в Киноцентъра. Бивш програмен директор на БНТ. Автор е на множество книги. Голяма популярност имат романите му „Вчера“, „Кенеди“, „Възторжен и див“ и др. По негови сценарии са филмите „Царска пиеса“, „Живот до поискване“, „Вчера“ и др.

– Г-н Даверов, младите ще разберат ли новоизлязлата ви книга „Ягодови полета“, в която главни герои са Христо Фотев, Тома Трифоновски, Иван Андонов, Виктор Пасков, Калина Ковачева, Георги Богданов и други интелектуалци от вашето поколение?
– Ако сьдя по отзивите след отпечатването на откьси от книгата в списание „Факел“, текстът беше харесан. Това е книга за сьдбата на интелектуалците през годините, през които ние израснахме заедно сьс социализма – от пресен до зрял и презрял и после попаднахме в капитализма. За цялата тази мьгла, в която живяхме заедно с коминтерновските деца. които са в още по-голяма мьгла. Искам да хвана тази бьркотия на времето. Винаги сьм се интересувал по какьв начин мога да задьржа времето, защото само словото има памет, другите изкуства трудно помнят.
– Кои са коминтерновските деца?
– Това са родените в Съветския сьюз деца на комунисти, отраснали в Русия и в. Западна Европа, с огромни привилегии след 9 септември 1944 г. Коминтерньт е най-голямата и най-богатата мафиотска организация в света. Всички ние познаваме коминтерновски деца, те и в момента управляват Бьлгария. Коминтерновско дете е Сергей Станишев – майка му е рускиня, баща му секретар на ЦК на БКП, израснал е в Русия… А аз ги познавам още по-добре. Учил сьм с тях, живял сьм с тях. Те ми послужиха за прототип на главния герой в книгата – Сорокин.
– Тоест вие преплитате измислени и действителни герои. Днес обаче няма ли дефицит на големи интелектуалци като тези, които вие описвате? Или е несправедливо да се правят такива заключения?
– Времето ще извади класните си поети, които ще бьдат емблема на тази епоха. Така ще стане и с режисьорите, и с актьорите. Няма вакуум, няма исторически период, който да си е присвоил всичките гении и да не е оставил нищо за останалите. Винаги има носталгия по миналото, по това, че то е било подобро, отколкото е настоящето. Но ако се върнем назад, ще видим, че така е било и преди 4 хиляди години. Справка Аристотел, който казва: „Днешните младежи са пьлен боклук. Александре, не ставай като тях.“ И така сьздава Александър Велики, който е негов ученик.
– Вие самият казвате, че понякога обществата изпадат в безвремие и безидейност и не раждат нищо. Сега в такъв период ли е нашето общество?
– Не бих се наел да произнасям тежка присьда над обществото. Но за политиците това е точно така. Те никога не са били по-ялови и по-безпомощни. Дори в най-отчайващите години. Обяснявам си го с умората от присъствието на комунистите във властта – 24 години след прехода няма отърване от тях.
-Днес уместно ли е да продължаваме да говорим за комунисти и комунизъм?
– Уместно е. Ние не сме изчистили петното комунизъм от историята на България
– Но младите днес не се интересуват от това.
– А защо този период от историята не се преподава в училище? Те трябва да знаят какво е станало преди 20-25 г. Нашите деца не знаят за какво точно става дума. Не разбирам защо ги подценяваме. Те не са нито по-глупави, нито по-умни, отколкото ние, когато сме били деца.
– Но те са много по-различни и поинформирани. Космополитни са, познават света и по друг начин гледат на него.
– Да, защото нямат нашите комплекси и свободно говорят западни езици. Аз имах късмет навремето да уча в такова училище.
– Как сте попаднали през 60-те години в елитната Немска гимназия в Ловеч, където са могли да учат само „коминтерновскидеца“?Години по-късно за тази гимназия написахте романа си „Вчера“, по който беше сниман един от най-емблематичните български филми.
– Приеха ме в езиковата гимназия, преди да изключат баща ми от комунистическата партия. Наистина там бяха все деца на посланици и на министри. Това беше единствената езикова гимназия в Бьлгария.
– А не трябва ли да сте благодарен, че комунистите са ви позволили да учите – и да завършите най-престижната гимназия?
– Не съм я завършил, изключиха ме в 11-и клас. Мен са“ ме изключвали откъде ли не. Не съм благодарен за нищо. Напротив. Понякога седя вкъщи и си мисля къде би била Бьлгария, ако ги нямаше тия 45 години комунизъм. За жалост ние сме много страхлива нация. Чърчил затова не ни е обичал. За част от несполуките, които ни се случват, вината си е наша.
– Чия е вината за неуспеха ни през последните 24 години?
– Вината е на нашето поколение. Първо не знаехме какво е демокрация.
Колкото и да бяхме подготвени с езици и познаване на западната култура, оказа се, че не е било достатъчно да излезем няколко пъти в чужбина, за да познаваме света.
Не успяхме да вземем най-хубавото от демокрацията и да го превърнем в догма, в закон. Да го направим пример за поведение, в модел за изграждане на граждани. Друга грешка е. че в персонален план гласувахме твърде голямо доверие на Иван Костов, а той не го оправда. На практика той срина най-голямата надежда за демокрация – СДС. СДС можеше да е единствената оцеляла посткомунистическа партия в бившите комунистически страни. Тя вече не може да се възстанови. И Реформаторският блок е един тюрлюгювеч и не знам как ще се избистри. Третата огромна грешка е, че допуснахме такъв срив в жизненото равнище. С цената на всичко, както направиха унгарците и чехите, трябваше да се поддържа високо жизнено равнище. Виждаме. че заемите ги опрощават. Не биваше да се допуска такова разграбване и обедняване. Мутрите не трябваше да забогатяват за сметка на бедния народ. Поради липса на държава, народът ни. който и без това няма самочувствие, беше смачкан съвсем. А народ без самочувствие не може да свърши нищо. Той само оцелява. И прави зимнина.
– В последните години вината за обедняването не е ли на бившия финансов министър Симеон Динков, за когото вие така ласкаво се изказвахте?
– Най-голямата грешка на ГЕРБ е, че през последната година и половина от управлението си не махна Дянков от министерския пост. Той си беше свършил работата – извади ни от кризата. След което на негово място трябваше да сложат популист, който да взема пари назаем и да вдига заплати и пенсии. Така щяха да векуват. Бойко Борисов трябваше да се сети за това, защото душата му е популистка, той обича хората. Макар и много недоучен, той е добронамерен. Моите синове трудно приемат личността на Бойко Борисов, но аз се опитвам да им обясня, че той е носител на енергия, каквато другаде няма. Благодарение на тази енергия много се построи. А аз се радвам на всяка керемидка. Ходя и гледам кьде се строи, къде обектът е спрян, булевардът завършен ли е… Тази енергия съживи държавата и даде надежда на хората. Затова не изчезна партията на Бойко Борисов, който наистина е пожарникар, не е подготвен като Станишев и не знае чужди езици. Но знае какво прави.
– Човек, като ви слуша, ще рече, че Бойко Борисов ви плаща да му правите реклама?
– Не познавам лично Бойко Борисов и не съм го виждал на живо. Нито познавам някой от неговите приближени.
– Смятате ли, че след бъдещи парламентарни избори ГЕРБ и Реформаторският блок могат да направят правителство?
– Биха могли, но мисля, че Бойко Борисов не трябва вече да става министър-председател. Този пост може да заеме обединяваща фигура като Менда Стоянова. И реформаторите малко да кротнат, защото с техните политики, които никога не са прилагали на практика, само бръщолевят. Те трябва да се съобразяват с реалността, че ГЕРБ е носител на гласове. ГЕРБ и РЬ могат да направят правителство, ако не се изпокарат. Виждам, че в Реформаторския блок е пълно с мераклии за министри.
– Това, че винаги сте краен в оценките си повече ви е пречило, или повече ви е помагало?
– Моят ентусиазъм не е облечен в грам меркантилност. По време на комунизма ме гонеха яко, защото се опитах да остана в Холандия. Бях изключен от Комсомола, от Университета, откъде ли не. По-късно, когато работех в Киноцентъра, таман да ме уволнят, направих „Вчера“. (Б.р. – филмът „Вчера“ е найвисоко оценената европейска лента на всички времена според рейтингите в международната база данни за филми IMDB.) С жена ми винаги сме живели само на заплати. Децата си сме ги родили и отгледали на честна дума. След 1989 г. работех в киното и тъй като хонорарите бяха големи, се видях с малко пари. Но тъй като сьм и добър пияница, се развихрих… Какъв е проблемът да изпиеш 20 000 лв. После станах зам.-главен на в. „Демокрация“. Предложиха ми да се кандидатирам за депутат, отказах, защото сьм писател. Уволниха ме от „Демокрация“ и ме оставиха на улицата с три деца. До ден днешен не зная защо. Това ми даде демокрацията. Две години по-кьсно Хачо Бояджиев ме назначи в телевизията. Стигнах донякъде и пак ме уволниха, без да ми кажат. Научих го от вашия вестник. Това не ми пречи да участвам във всичко и да имам свое мнение.