Ние сме Влади и Андрей издатели на Любословие.бг. На днешната дата, точно преди една година, изгубихме преди всичко скъп учител, човек, приятел и незабравим преподавател, който никога няма да забравим.
Като студенти на доц. Александър Ангелов, който беше един от най-стойностните и обичани преподаватели в департамент Масови комуникации на Нов български университет.
В професията си следваме гордо, това на което ни научи той, по време на лекциите по Журналистическа етика в университета. Освен с преподавателската дейност и с уникалното чувство за хумор, ние неговите студенти ще го запомним и с публицистиката и поезията му.
Обичаме го и често скърбим за него. Той ни завеща заветът на това, че не е полезно да общуваме с хора „втора употреба“ и че монетата винаги има две страни. Той ни подаде ръка и винаги беше с нас, чрез ценните съвети и всеотдайността.
Благодарение на него се научихме да ценим и пазим традициите, да обичаме 
словото, речта и разговорите с ценни хора. Неговите лекции почти не пропускахме, защото всяка беше уникална, различна и паметна. Няма негов студент който да не го помни с добро. Да помним 5-те К-та и рядката възможност с него да поставим началото. Ние, студентите от програма „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“ се „сблъсквахме“ с проблематиката на журналистическата етика едва ли не внезапно, „от упор“.
Преди да влезем в лекция на доц. Ангелов никой не ни беше занимавал с тези въпроси. А ползата от обучение по този предмет е огромна.
Журналистът трябва още в началото на пътя си, още от студентската скамейка, да се увери, че всичко, до което се докосва тази професия има своята етична страна. Всяко действие на журналистиката „произвежда“, в една или друга степен, етична проблематика.
По този начин етиката се откроява много ярко и категорично сред основите на този занаят, чиито съвременни проекции, независимо от технологичните промени и развитие, не могат да се мислят извън рамките на междучовешките, на обществените отношения. Може би наистина беше правилно началото на обучение по този предмет да започне в последния семестър на трети курс, което ще рече след натрупване на опит в обучението. След добиване на достатъчна професионална и социална рутина, когато постулатите на етиката в журналистиката ще се схващат като необходимост, а няма да звучат като лозунги и пожелания без значение за реалността.
„Внезапният „сблъсък“ на студентите с етичната проблематика срещна разбиране и зрял прием благодарение на аурата на доц. Ангелов. За това, разбира се, дял има и всекидневието на медиите у нас, което волно или неволно провокира мислите и емоциите ни в тази посока“, казваше от Сашо до Александър, нашият доц. Ангелов.
Боли, защото преди година, сякаш вчера се разделяме се с Човека, Твореца, Колегата и Приятеля Александър Ангелов. Роден е на 17 август 1945 г. в София в семейство на интелектуалци.
Разкаваше ни, че в жилите му тече българска, руска, италианска и германска кръв. Той носеше духовността на истинските интелигенти и успяваше да я предаде на тези, които бяха до него.
Благодарение на него опознахме Съюза, а той ръководи СБЖ в трудни години
Знаем, че беше главен редактор в Националния научно-информационен център по култура при Комитета за култура (1977-1979 г.), директор и зам.-генерален директор на Агенцията за авторско право от 1979-а до 1990 г. Колегите му го познаваха като главен секретар на СБЖ от 1990-а до 1994 г. и председател на Съюза (1994-2002). Бил е председател на Агенция „София-прес”.
Едва ли и най-силните думи биха могли да опишат неговият принос за развитието и укрепването на нашата журналистическа себеосъзнатост и саморегулация. Александър Ангелов беше истински радетел на свободното слово в България и до последния си дъх отстояваше демократичния характер на българските медии.
Благодарим му за неговата непримиримост към злото и грозното в нашия живот и за вярата му в силата на човешкия дух! Почивайте в мир доц. Ангелов, липсвате ни!
„За моят специален студент Андрей“, ми написа той в книгата си „Шепа пепел от Александрийската ми библиотека “ и това беше последната ни среща. Искам да се върна назад, но не мога. Ще продължа заради вас доц. Ангелов! Аз ви помня.
Тъжен спомен със стих от вас, „Шепа пепел от Александрийската ми библиотека „, Вие винаги познавахте бъдещето:
„Шепа пепел от Александрийската ми библиотека “
Съзерцавам последната фаза от живота си. Не поради преклонна старост. А главно поради болест, за която се твърди, че хем се лекува, хем едва ли…
Като наблюдавам тази си последна фаза, без да я определям колко ще трае, защото просто не знам, изповядвам, че онова, което ме интересува днес е равносметката.
Преди да се разболея ме интересуваше, образно казано, огъня в камината. Днес с клечка ровичкам в пепелта, която се утаява след изгарянето на огъня за да диря макар и малка останала ценност. Защото след всеки остава по нещо.
И е жалко, ако не успееш да оцениш, да класифицираш пепелта след себе си. Пепелта е сметта, която създаваме със и след себе си, а и безценните по строгата си индивидуалност творчески проблясъци. Те дори да нямат вселенска стойност, национален или регионален смисъл, могат да послужат за семейната хроника. А може и за непредвидими отсега цели и сметки на непознати за мен близки и далечни наследници. Затова и кръщавам скромната си книжка стихове „Шепа пепел от Александрийската ми библиотека “.
Поклон, дълбок поклон пред светлата ти памет учителю!!!
[spider_facebook id=“1″]
