СЕМ или Съвет за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност в Република България, като регистрира или издава лицензии за осъществяването на такава дейност и упражнява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори, излъчващи програми на територията на страната.
Членове
Доц. Георги Лозанов
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на НТВ.
През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийски университет. Работи в списание „Българско фото“ между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“ (в последната година от съществуването му – 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010).
Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.
Ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (1995-1998, 2004-2007).
От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член:
1997-2001: Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ), от президентската квота
2001-2004: Съвет за електронни медии (СЕМ).
2004-2007: председател е на управителния съвет на Българската медийна коалиция.
от 2010: член от парламентарната квота и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Колумнист на вестник „Стандарт“ (1992-1995), вестник „24 часа“ (2003) и вестник „Хасковска Марица“ (2009).
Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.
Председател на журито на наградата Хеликон за съвременна българска художествена проза (2011).
Член на журито на петото издание на наградата „Вик“ за български роман на годината (2008).
Председател на журито на Деветия медиен фестивал за радио и телевизионни програми за изкуство и култура „Осмата муза“, организиран от НДК.
Член на журито на Годишните медийни награди M-Tel Media Masters за журналистика в областта на телекомуникациите (2010).
Член на журито на конкурса „Снимка на годината – България 2012“, организиран от Canon Bulgaria.
Член на журито на антинаградите „Големият брат“, които „се присъждат на държавни структури, частни компании или отделни личности, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите“.
Член на журито на наградата „Съвременна българска драматургия“, организиран от фондация АСКЕЕР.
Анна Хаджиева
Работила е и като консултант в управлението на проекти по европейски програми, както и консултант по комуникации в ТД на НАП Пловдив и Община Пловдив.
Завършила е руската езикова гимназия в Пловдив и славянска филология в ПУ ”Паисий Хилендарски”. Специализация в Братиславския университет.
Специализирала е икономическа журналистика – университет на Делауеър, управление на проекти и медийната програма на ВВС в Лондон.
Член на СЕМ 2001 – 2003 година.
Анюта Асенова
Родена на 26 февруари 1974 г. в гр. Девин. Завършила е ВТУ „Св. Св. Кирилл и Методий“ , Юридически факултет, специалност „Право“ през 1997 г. От 1998 г. до 2008 г. работи като юридически консултат в „ИСА Инженеринг“ ЕООД. От 2002 г. до 2005 г. е съветник на „NOVATECH Inc.“Co.- USA и на „Pacific Angel International Foundation“Co.- USA.
От 2001 г. до 2002 г. е член на Централната избирателна комисия, а от 2002 г. до 2008 г. Секретар на правния съвет на Президента на Република България. Експерт на Националната юридическа фондация.
Член на Експертния съвет за правно-политически анализи на Министерския съвет на Република България.
Участник в научен проект „130 години български конституционализъм – проблеми и тенденции“.
Автор на публикации в специализирани научни издания в областта на конституционното право.
Мария Стоянова
Мария Стоянова е журналист – по образование, по професия, но най-вече по убеждение.
Започва кариера си през 1995 г. в Дарик радио. Три години по-късно, паралелно с обучението си в Европейската журналистическа Академия в Австрия работи като кореспондент на Дарик радио. В периода 2000 – 2001, в продължение на 6 месеца, специализира в Германския Бундестаг като сътрудник на дългогодишния председател Рита Зюсмут и на бившия министър във втория кабинет на Ангела Меркел Дирк Нибел.
В най-големия европейски автомобилен концерн “Фолксваген“ Мария Стоянова специализира “Връзки с обществеността“. Има зад гърба си множество практики в германски и австрийски медии.
През август 2003 г. Мария Стоянова се присъединява към големия екип на БНТ, а през февруари 2004г. реализира мечтата си и оглавява кореспондентския пункт на Националната телевизия в Берлин. В продължение на 8 години и половина тя проследява, анализира, и коментира процесите и събитията в Германия, Австрия, Швейцария, Унгария и Полша.
Автор е на 7 документални филма на външно-политическа тематика, които са се излъчвали в най-гледано тв време и са се радвали на голям зрителски интерес.
Иво Атанасов
Роден е на 16 февруари 1953 г. в Кюстендил. Завършва Висшия икономически институт „К. Маркс” в София. Колумнист на различни вестници, автор на повече от 2 000 статии и пет публицистични книги. Член на Съюза на българските журналисти от 1986 г. и на Съюза на българските писатели.
Пет пъти е избиран за народен представител. Член на парламентарната Комисия по телевизия и радио (1991-1994 и 1994-1997), зам.-председател на Комисията по култура и медии (1997-2001), зам.-председател на Комисията по телевизия и радио (2001-2005) и председател на Комисията по гражданско общество и медии (2005-2009). Бил е и председател на Комисията по култура (1994-1997). Секретар по комуникационната политика на Президента на Република България (2009-2012).
Член на СЕМ от парламентарната квота от 17 юли 2013 г.
