Компютърни програми анализират данни и съчиняват дописки
Футболният мач свършва късно вечерта, спортният журналист отдавна е заспал, но работещата компютърна програма анализира резултатите, съдийските решения и класирането в групата и за секунди пише и публикува репортаж за срещата, който феновете споделят из социалните мрежи.
Това не е разказ на Айзък Азимов, а бъдещето на журналистиката. Макар подобни програми все още да се разработват предимно в университетите, те постепенно набират популярност заради бързината и точността си, особено що се отнася до работата с цифри и големи бази данни.
„Роботизираната журналистика“ е най-мащабната тема за дебати на тазгодишната среща на „Глобал едитърс нетуърк“. Организацията, посветила се на защитата и развитието на качествената журналистика, счете все по-голямата употреба на алгоритми за писането и публикуването на новини за достатъчно важна тема, че да я постави в центъра на обсъжданията.
Главният изпълнителен директор на „Глобал едитърс нетуърк“ Бертран Пекри обяснява решението по следния начин: „Трябва да мислим за бъдещето – какво редакторите трябва да вземат предвид в следващите десет години, за да могат да предсказват големите иновации. Роботизираната журналистика е точно на тази фаза. В момента по-малко от 10 млади предприемачи по света работят върху нея. Но е много вероятно тя да бъде развита и използвана в няколко специфични сфери – спорт, финансови и икономически материали – на места, където се анализират данни“.
Компютърни науки и журналистика
– това преподава „бащата“ на роботизираната журналистика. Лари Бърнбаум работи и прави изследвания в Нортуестърн юнивърсити в Чикаго. Едно от неговите приложения дава старта на малката компания „Нарейтив сайънс“ – една от фирмите, разработващи журналистически алгоритми.
Приложението „Статс мънки“ действително действа като робот журналист. Програмата е способна да напише статия за току-що приключила бейзболна игра, използвайки резултатите от мача, и да я публикува с подходящо автоматично генерирано заглавие и снимка на най-важния играч в отбора. Принципите, на които работи „Статс мънки“, са два – използва конкретните резултати и предишни бейзболни статистики, за да прецени кои са ключовите действия и играчи, и работи с набор от сюжетни линии, които описват динамиката на един бейзболен мач. Използвайки статистиките, програмата определя подходящия сценарий и създава текста. „Статс мънки“ може да бъде използвана практически за всяка дейност, която има количествени резултати.
„Нарейтив сайънс“ е основана през 2010 г. от няколко членове от преподавателския състав на Нортуестърн юнивърсити. Най-известното им приложение се нарича „Куил“ и много прилича на „Статс мънки“ по принципа си на действие. Списание „Форбс“ вече работи с него. Статиите, написани от програмите на компанията „Аутомейтид инсайтс“, пък са подписани с името на фирмата и са използвани в много американски спортни сайтове.
Способността на програма да напише журналистически текст не би трябвало да е изненадваща. Всяка новина, дори написаните от човек, се създава по определена структура – най-важното е в заглавието, първият абзац го обяснява, а в следващите се допълват подробностите, като най-маловажните детайли и контекстът обикновено са в края. Тази проста формула гарантира, че читателят ще бъде информиран, дори ако прочете само заглавието и хвърли поглед върху дописката. Имайки предвид строгите критерии, на които трябва да се подчинява структурата на една новина, е повече от логично, че програма като „Статс мънки“ ще бъде способна да създава новинарски текстове, поне толкова добри, колкото тези на човека репортер – и ще го прави много по-бързо.
Самите приложения могат да се използват за най-разнообразни цели, свързани с обработка на данни. Алгоритмите, създадени от Лари Бърнбаум, са част от проучванията му в Нортуестърн юнивърсити. Tell Me More например сравнява начините, по които дадено събитие е отразено в различни медии и автоматично засича разликите в съдържанието, изхождайки от основната история. So You Say пък позволява да се засекат постове в микроблогинг платформата „Туитър“, които се отнасят за публикувана новина – дори да не споменават изрично медията или да не са коментар в самия сайт. Медиите имат възможност да прикрепят приложението към сайтовете си и така потребителите да четат реакциите буквално на целия „Туитър“ свят на живо.
Приложението Point/Counterpoint се концентрира специално върху търсенето на аргументи и контрааргументи по дадена тема в зависимост от профила на използващия го. Brussell пък дава възможност на читателите на новини с един клик да получат повече информация за контекста и главните действащи лица, анализирайки конкретния текст и извличайки информация и от други източници. Европейската програма Datawrapper вече се използва от медии като „Гардиън“ и „Вашингтон пост“, за да създава автоматично таблици, обясняващи голямо количество статистически данни.
Тези нови инструменти обаче водят и до нови проблеми за решаване. Наскоро Европейският съд по човешките права изненадващо осъди сайта „Делфи“ в Естония заради анонимни коментари под негова новина, които уронваха престижа на частна фирма. В такъв случай, ако дадена медия използва So You Say, кой ще поеме отговорността в случай на обида и клевета? При евентуална грешка в системата и публикуване на невярна информация кой ще бъде виновен – медията или фирмата, създател на програмата? На кого ще принадлежат авторските права? Доколко автоматизирането на труда ще попречи на стажант репортерите, чиито първи задачи им служат именно за да изучат процеса на писане на новини, който ще бъде поет от алгоритмите? Какво ще се случи с редовите журналисти, чиято работа може да бъде свършена по-бързо и по-качествено от машините?
В свят, в който новините избухват първо в „Туитър“, ролята на журналиста вече не е да намери най-важната новина най-бързо, а да обясни на аудиторията си защо тя е важна и какво да се прави с нея. Информацията пътува по света с невероятна скорост и медиите ще трябва все повече да се концентрират върху пресяването и анализирането й, отколкото върху това да я събират и препредават.
Колкото и апокалиптично да звучи възможността робот да измести човек от работното му място, задачите, които могат да бъдат автоматизирани, ще бъдат, а човешкият ресурс ще се насочи към все още нерешими от алгоритмите проблеми. Развитието на подобни инструменти ще позволи на журналистите да вършат работата си по-бързо и по-ефективно, разчитайки на сигурни данни. А от това печелят всички.
По материала: Могат ли роботите да заместят журналистите | | 04.03.2014 00:01 | Сега | стр. 14 | Александрина Георгиева
МЕДИИ
