Историята не е само скучна фактология и много дати в учебниците. Тя има и друго лице. Познато ли ви е понятието „жива история“ и как го разбирате? Ходили ли сте някога на историческа възстановка? Ако и в двата случая отговорът е „не“, нека ви запознаем отблизо със симбиозата на театъра, изкуството и образованието наречена историческа възстановка. Няма да ви връщаме в училище или да четем образователни лекции, както напоследък е доста актуално по всякакъв повод, а ще ви срещнем с една дама – Калина Атанасова. Тя е енергична, усмихната и със сигурност знае най-интересните неща от българската средновековна история и може да ви ги разкаже, а и покаже като никой друг.
Тя е творец и по душа, и по образование. От най-ранна възраст постъпва в Детската школа по живопис на известния варненски художник Радко Мурзов и жъне сериозни успехи. Продължава висшето си образование също в сферата на изобразителното изкуство към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” в класа на доц. Митко Бумов. Освен, че тази година за втори път е номинирана за приза „Пзител на традициите“, Калина е сред първите хора в България, които започват да се занимават с исторически възстановки и знае колко време и усилия коства налагането на тази форма на комуникация. Специално за читателите на Любословие.бг тя споделя детайли около „явлението“ исторически възстановки. Докъде е историята, къде е образователният елемент и къде театралната игра и как те всички се комбинират перфектно, за да предложат на зрителите уникално емоционално и същевременно обогатяващо преживяване и за новия си проект „Календар на историческите възстановки в България“ ни разказва Калина Атанасова.
– От къде идва концепцията? Къде и кога започва за пръв път тази практика?
Възстановките може и да изглеждат като съвременна мода, но всъщност са практикувани още от антични времена. В стремежа да прокламират величието на империята си древните римляни обичали да пресъздават публично паметните си победи над „варварите“. С развитието на гладиаторските игри дори се оформили специални типажи гладиатори, които трябвало да пресъздават традиционните римски врагове – гърци, траки и келти. Те били обучавани да се бият с оръжията на съответните народи и на арената излизали облечени в съответния стил. През XVII в. в Англия е модерно възкресяването на романтичния средновековен живот – особено турнири и фестивали, а през XIX в. възстановките стават популярно занимание и в Америка, където се пресъздават известни битки от Гражданската война. Така че традицията им е дълга.
В момента това е изключително популярно хоби по цял свят, като общия термин „възстановка“ може да включва не само преиграване или симулиране на значими събития от миналото, но и пресъздаване на всекидневие и бит от различни исторически периоди (жива история) или реконструкция на старинни предмети и технологии (експериментална археология). Най-големите възстановки събират по няколко хиляди участници и се провеждат под строго регламентирани правила за автентичност и безопасност. Често клубове за възстановки участват като статисти в исторически и фентъзи филми или служат за фон при концерти на етно-групи.
– Кога започват да се провеждат първите възстановки в България?
В България реконструкторски движения има от края на деветдесетте години. Първите такива следват чуждестранни традиции – общество „Орловия кръг“ се опитва да се вживее в бита и светоусещането на североамериканските индианци, а „Дъбова порта“ – в тези на древните келти. През 2000 г. е основана прабългарската школа за оцеляване „Багатур“. Това е първата организация, концентрирана в пресъздаване конкретно и единствено на българската история. През 2003 година Национално дружество „Традиция“ взема решение да включи в дейността си и възстановки. Дотогава основните му цели са издирването, съхранението и опазването на историческо оръжие, милитария и нагръдни знаци. Покрай тази си дейност членовете му имат и солидни исторически познания, особено за периода на Възраждането и световните войни. Именно „Традиция“ слага началото на публичните пресъздавания на исторически събития у нас.
Първата им възстановка е през август 2004 година и представлява честване на Шипченските боеве. Правят се демонстрации и тестове с колекционерски оръжия и се демонстрират униформи от епохата, но участниците пресъздават визии само на опълченските войски. На следващата година вече се пресъздават и епизоди от сраженията между опълченци и турци. Оттогава възстановката се провежда всяка година с все повече и по-разнообразен реквизит. В момента е най-голямата в България, с по 200-300 участника, чиято екипировка е исторически достоверна до най-дребния детайл.
През септември 2004 сдружението организира и първата възстановка на средновековна битка – превземането на Шуменската крепост от Владислав Варненчик по време на кръстоносния поход от 1444. Събитието е замислено и проведено с голям размах, с повече от сто участника, близо половината от които са представители на специално поканени чешки и унгарски реконструкторски клубове. Организаторите го кръщават „Доблест и слава“ и първите му издания и досега са еталон за провеждането на всякакви средновековни възстановки в България. Чуждестранните участници пристигат не само с облекло и оръжие, но и с истински рицарски палатков лагер, в който три дни живеят при походни условия. Написан е специален сценарий и четец обяснява на публиката различните етапи на действието и историческия контекст. След битката зрителите получават възможност да влязат в лагера и да се снимат с участниците. Поради финансовите и организационните трудности обаче през последните няколко години събитието загуби първоначалния си колорит.
За сметка на това, в България вече има повече от двайсет клуба и още толкова ежегодни възстановки. Освен зрелищните битки, се провеждат фестивали с демонстрации на старинни занаяти и ритуали; лагери, в които се живее както преди няколко века; събори за обмен на опит между възстановчиците и много други. Постепенно спектъра на възстановките обхвана пълната история на България – от праисторията до Втората световна война. Много от възстановчиците се специализират в определена историческа епоха или тип дейност, а някои са и международно признати.
– Защо избрахте за себе си точно средновековната ни история, която е най-неглижирана в учебниците и учебните планове?
Аз лично избрах да се занимавам с българско средновековие, за да разследвам какво се е случвало у нас, докато в Западна Европа са се разигравали рицарски турнири. Донякъде беше въпрос на чест – чешките и унгарски участници в първата ми възстановка „Доблест и слава“ бяха толкова горди със своята средновековна история и я бяха проучили толкова детайлно, че щеше да е срамно да не им покажем достоен български аналог. При това никой по това време не беше специализирал в този период и ме блазнеше идеята да направя нещо новаторско, да мина по неутъпкани пътища. Сега все още средновековието ни не е много познато на младежите, но поне показахме, че не е било по-малко бляскаво от западноевропейското – всъщност дори повече.
– Как се възприемаха възстановките от хората, когато започнахте?
Трудно, както и до ден днешен на публиката и е трудно да възприеме концепцията за възстановки. Някои гледат на тях като на театър и се изненадват, че участниците носят ръчно плетени метални ризници с реално тегло и спят в сламата. Други напротив – очакват всичко да е съвсем истинско, дори труповете. Възстановчиците понякога биват третирани буквално като екзотични животни. Слушала съм всякакви въпроси и коментари: „Вие сега какво сте?“, „Откъде знаете, че е било така, измислихте ли си го, нали?“, „Кой ви плаща, някой музей ли?“, „Какво изобщо е това, българско ли е?“ Напоследък все повече хора са наясно какво е възстановка и защо се прави, но все още се сблъсквам със странни реакции. Синът ми беше на два месеца, когато го заведох на първия му средновековен лагер, увит в бродирани пелени. Всеки трети посетител, който ме доближеше, възкликваше „Ама това бебе е истинско!“. Изглежда допускаха, че бих разхождала кукла.
– Имате ли екип?
Работя с много хора, с различни професии, от България и чужбина. Начален тласък за проучването и възстановяването на средновековния ни костюм ми даде Красимир Йовчев – юрист по образование и любител-фотограф, който обикаля на свои разноски оцелелите средновековни църкви и снима каквото е останало от тях. Неговото „паисиевско дело“ ме вдъхнови да свой ред да обработя някои от кадрите му и да извлека максимума информация от тях. Впоследствие и други хора – колеги-възстановчици, музейни специалисти, приятели – започнаха да ми изпращат литература и информация. За експерименталните дрехи и аксесоарите към тях използвам консултациите и услугите на най-различни занаятчии. Невъзможно е да изброя всички хора, с които работя.
– Кое във възстановките е заемка от театъра, кое от образователната система?
Добре организираната бойна възстановка протича при предварително уговорен сценарий и всеки участник е наясно с разположението, действията и придвижването си, точно както е и в една добре организирана армия. Всички си имат роля и се екипират и държат съобразно с нея. Оръжията предварително се обезопасяват, теренът се почиства и се огражда, специално назначени хора следят за максималната безопасност на участниците и публиката. Допустими са специални ефекти – пушеци, гърмежи, музика. Всичко това сближава възстановката на битка с театъра.
При историческите събори и фестивали от всеки участник се изисква да разработи своя презентация – проучване за старинни технологии, материали, поведенчески модели – и да е подготвен да я изложи пред всякакъв тип публика. Трябва да е в състояние да обясни на достъпен за малки и големи език какво прави, защо го прави точно по този начин и на каква информация се базира. Тази дейност по същество е неформално образование.
– Колко са хората в момента в България, които се занимават с исторически възстановки?
Трудно е да се направи преброяване на всички български възстановчици, все пак това е хоби за свободното време, а не професия. Дори и в официално регистрираните клубове членската маса е плаваща, а има и много занаятчии и „свободни“ изследователи като мен. Съдейки по броя участници в най-големите възстановки, става дума за не повече от четири-пестотин души.
– Как точно се случва една възстановка?
Всичко започва с избора на дата, място, формат. Следва подбора на участниците, които се извършва от организатора. Често събитието се обвързва с някаква историческа годишнина или с определен подходящ терен. Някои организации си провеждат вътрешни тренировъчни лагери за собствена употреба, но като цяло събитията целят привличане на обществен интерес към историята. Тъй като в България няма достатъчно исторически сгради, а оцелелите не винаги са подходящи за събиране на публика, големите събития най-често се провеждат на открито. Поради тази причина фестивалите, лагерите и съборите са през топлия сезон, а семинарите, живите уроци и изложбите – през зимния.
– Как се финансира едно такова събитие без значение дали е фестивал, лагер, събор или семинар?
Повечето възстановчици не търсят печалба от хобито си, но въпреки това много от тях продават сувенири или се включват в спектакли срещу заплащане – живата история и експерименталната археология са скъпоструващи увлечения. Организаторите се стремят да осигурят финансиране като минимум за транспортните разходи на поканените участници, защото багажът за такива събития е винаги обемен и неудобен за пренасяне. Външно финансиране и подкрепа от институции се намира, но далеч не винаги.
– Да поговорим за историческите възстановки като образователен инструмент. Мислите ли, че децата биха познавали по-добре историята, ако тя им се преподава по забавен начин?
Със сигурност възстановките допринасят много за предизвикване на интерес към историята. Едно е да се гледа деформираният от времето експонат зад музейната витрина и съвсем друго да се претегли в ръка неговото точно копие. Често се случва деца, които са разгледали походната ми изложба и са изслушали обясненията ми, да възкликнат „Защо не можеше да учим тези неща в училище!“. Веднъж една посетителка каза „Помнех от учебните часове само битки, а всъщност и обикновените неща от живота са били интересни“. Същевременно този вид презентации, колкото и да са аткрактивн и научно издържани, не могат да заместят системното обучение. Двете неща обаче успешно се допълват едни други.
– Случвало ли се е учители по история да доведат класовете си на такова събитие като форма на интерактивен урок?
Да. При добро предварително комуникиране на събитието училищата се подготвят и водят питомците си организирано. Последният такъв случай в личния ми опит беше на събора „Корени български“ 2013 в крепостта Плиска. Дойдоха няколко класа ученици, наобиколиха ни отвсякъде и не искаха да си тръгнат. Задаваха въпроси, искаха да пипнат всичко. С учителките се редувахме да ги препитваме по история и да отговаряме на въпросите им.
Много клубове сами поемат инициативата, предлагат услугите си на училищните управи и изнасят уроци в дворове и класни стаи. Директорите и учителите посрещат подобни инициативи с ентусиазъм, родителите също. Миналата година варненският клуб „Авитохол“ доведе живи коне в училище „Найден Геров“ и показа как прабългарите са воювали от седлото. Представете си какво приключение е било това за децата!
– Мислите ли, че историческите възстановки могат да се използват успешно като инструмент за привличане на туристи?
Историческите възстановки са в сферата на действие на т.нар. „събитиен туризъм“. Качественият, ежегодно провеждан и добре рекламиран исторически фестивал привлича хората и ги кара да пътуват до определена дестинация специално, за да го видят. Това на свой ред оживява и развива населеното място, където се провежда събитието. Затова много общини, кандидатствайки по проекти за съхраняване и опазване на културното наследство, включват в бюджетите си и възстановки. Нещо повече – организират и подготвят специални регионални клубове, които да реализират тези възстановки. Този процес започна сравнително скоро, но вече набира сила. Най-доброто му проявление е тридневният международен фестивал „Орел на Дунава“ в античната крепост Нове край Свищов, за който се стичат посетители от България и Румъния.
– Разкажете ми по-подробно за новия си проект – „Календар на историческите възстановки в България“.
Той цели да подпомогне все по-разрасващото се движение за възстановки в България, като го обедини в обща свободно достъпна база данни. Нарича се „Календар на историческите възстановки в България“ и е онлайн. Чрез него публиката ще се информира къде са следващите събития, а организаторите ще могат да съгласуват програмите си. Поради чисто практически причини комуникацията между различните формирования в момента е изключително затруднена, а зрителите разбират за възстановките със закъснение или изобщо не разбират. Това е проблем, с който съм се сблъсквала многократно през годините. Време е да бъде преодолян.
Календарът вече функционира и в него се въвежда информация къде, какво се случва, в какъв формат, кой е организаторът и къде може да се прочете по-подробна информация. Има линкове към сайтове на събития и клубове. Най-ценното качество на сайта е неговата динамичност. Благодарение на специално разработен софтуер въвеждането на ново събитие става за броени минути. Това е изключително важно, защото понякога датата на възстановката не е ясна до последния момент. Най-пресния случай е от миналия месец – заради лошото време един фестивал и един събор бяха отложени със седмица.
В завършения си вид Календара ще предоставя информация за всеки клуб – къде е седалището му, каква е сферата му на дейност и какви участия е имал до момента; също и за всяко историческо събитие – къде се провежда, от колко време и какви дейности са включени в него. В момента дори хора, които са в този бранш от самото начало, не са изцяло наясно с тези неща и когато разглеждаха какво е попълнено до момента, споделяха изненадата си. Преди година и половина, когато започнахме, се чуха коментари, че заради десетина събития не си струва да се прави отделен сайт – всеки може да потърси из интернет и да намери датите. Оказа се, че събитията в България и с официално българско участие само за тази година и само до момента са четиридесет и четири. При това сайтът все още съвсем не претендира за изчерпателнст. Очаквам в бъдеще организаторите сами да свикнат да въвеждат предварителната информация в него и да го поддържат актуален. Сигурна съм, че с общи усилия проектът ще сработи и ще бъде полезен на всички ни. Защото българската история заслужава да бъде почетена подобаващо.
София, 6 ноември 2014
