Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Изтеклите в медии имена за премиер и министри в кабинет, предложени евентуално от „Продължаваме промяната-Демократична България“, най-малкото, което може да стане, е тези хора да бъдат държани на безопасна санитарна дистанция от всякаква форма на власт, като изключим законодателната. Това коментира в отговор на журналистически въпрос в парламента председателят на партията и парламентарната група (ПГ) на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Затова ние няма как да подкрепим такъв състав на кабинет, подчерта той. Лидерът на „Възраждане“ отбеляза, че в момента говорим за 12 млрд лв. дълг за една година в „резултат на управлението на същите тези хора.
За проектобюджета на служебното правителство посочи, че най-големият проблем в него са дефицитът и огромният дълг от 12 млрд.лв. Костадинов е категоричен обаче, че не е вариант той да бъде отхвърлен на първо четене в пленарната зала и върнат за коригиране с три процента дефицит от финансовото министерство, каквато възможност вчера обяви Асен Василев от ПП-ДБ след разговори в Министерството на финансите.
На брифинг в Народното събрание (НС) Костадинов информира, че днес са внесли повторно законопроект, свързан с регистрация на чуждите агенти в България, такъв те са предложили и в предишното НС. Той е изготвен като копие на американския закон за регистрация на чуждите агенти, уточниха от „Възраждане“. Радваме се, че в момента ЕС е този, който започва процедура по приемането на директива, регламентираща работата на чуждите агенти в Брюксел и в Европейския парламент, добави председателят на парламентарната група. Считам, че в този конкретен случай, след като е налице европейска практика, би следвало да получим подкрепата на всички останали политически сили в НС, надява се Костадинов. Идеята е да бъде наложен законов ред, който да доведе до изсветляване, както собствеността на медиите, така и финансирането на различни обществени организации, политически партии, фондации, граждански движения, обясни той. От „Възраждане“ обаче били наясно, че заради вероятно краткия живот на този парламент, текстовете няма да бъдат разгледани.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание