Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Аудитория в Алма Матер да носи името на проф. Йордан Ведър предлагат негови ученици – преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението бе направено по време на представянето на последната книга на проф. Ведър – „Красноречие назаем“.
Книгата събра преподаватели и студенти в зала 1 на Софийския университет, които споделиха много афоризми, крилати мисли и разказ за проф. Ведър.
Сред тях са цитатите от неговите книги като „Мисленето е заболяване, към което някои имат вроден имунитет“, „Неблагодарно нещо е животът – зарязва всички, колкото и да го обичат“. В представянето на книгата и делото на проф. Ведър, свързано с основаването на катедра „Реторика“ в Софийския университет, участваха проф. Цветан Давидков и проф. Оля Харизанова.
Проф. Давидков припомни, че през далечната 1977 г. – 1978 г. във Факултета по подготовка на лектори, пропагандисти и агитатори е била създадена катедрата по реторика с първи професор по реторика Йордан Ведър.
„По това време бяхме заедно с Йордан Ведър. В България имаше развито движение на лекционната пропаганда. Всички колеги от катедрата активно обикаляхме България, за да просвещаваме“, разказа проф. Давидков за дългогодишното си познанство с проф. Ведър.
Красноречие назаем е споделен житейски опит, без претенция за високопарност, посочи проф. Оля Харизанова. Тя отбеляза, че няма човек в залата, който да не се е е поучил от Ведър.
За организационните и управленски умения на проф. Ведър, свързани с усилието му за създаване на Международно висше бизнес училище, разказа Лена Гайдарска, президент на колежа.
„Голяма привилегия и благодарност към съдбата е, че преди толкова години ни събра пред университета, за да споделим една наша идея за това как да направим нещо добро за бъдещето на България“, посочи тя.
Д-р Севда Накова разказа за дипломната си работа, която впоследствие бе издадена в книгата „Учителят. Нестандартна биобиблиография на първия български ретор проф. Йордан Ведър“.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание