Високата инфлация е довела до увеличаване на средния размер на взиманите кредити, обясняват финансисти, съобщава БНТ.
Тревожно е обаче, че нараства и делът на бързите кредити и срокът за тяхното погасяване, което допълнително увеличава риска от дългова спирала. Всеки четвърти бърз кредит става лош, алармират наблюдателите на сектора.
Ремонт, покупка на имот или автомобил са сред най-честите причини за домакинствата да прибегнат до кредити, а тези разходи са поскъпнали средно с 20 на сто.
„Новите жилищни кредити нараснаха с над 24%, 6,7 млрд. близо ипотечни кредити са били отпуснати през миналата година. Потребителските също показаха ръст, макар и в последните месеци на годината да се забавиха с около 21%“, каза кредитният консултант Петър Илиев.
Светлана Светославова от Русе споделя, че ѝ се е налагало да тегли пари от депозита си, за да покрие месечните разходи въпреки, че съпругът ѝ също работи.
„Определено посягаме към спестяванията. Общо взето се стремим да се справяме със заплатите, които получаваме аз и съпругът ми, но понякога се налага, особено в края на месеца. Най-често за пазаруване вкъщи. И най-често в началото на месеца, ако трябва да се плащат битови сметки – ток, газ, телефони. Докато дойдат заплатите, разходите си вървят“, каза тя.
Наличието на много депозити в банките оказва положителен ефект върху размера на лихвите по кредитите, затова прогнозата на експертите е за минимално увеличение по лихвите – с около един процентен пункт.
„Общо в системата има 116 млрд. спестявания, а раздадените кредити са малко над 80 млрд. така, че ако 35 млрд. в повече се държат като спестявания, отколкото са изтеглени като кредити“, каза кредитният консултант Тихомир Тошев.
Все повече хора обаче прибягват до бързи кредити. Финансите отбелязват, че това често води и до тегленето на втори и трети заем само, за да се погаси първия, а така се попада в дългова спирала.
„Много се увеличават кредитите от една до 5 години и над 5 години. Идеята на бързия кредит е да вземеш малка сума и да я погасиш за месец-два“, казва Тошев. „Дружествата специализирани в бързи кредити отпускат заеми на лица, които нямат достъп до банково финансиране, които са доста по рискови. Логично там и самия дял на необслужвани кредити да е по-голям“, казва Петър Илиев.
Рискът води след себе си и до по-голям дял на лошите кредити. 1/4 от всички бързи кредити са необслужвани.
В същото време депозитите над 1 млн. лв, както и кредитните милионери се увеличават.
„С нарастване на цените на имотите и ипотечните кредити да нарастват така, че някакви кредити, които преди са били под 1 млн, сега да са минали 1 млн. като размер“, каза Петър Илиев.
„Може би над 1000 българи, богати българи имат спестявания над 1 млн. и те ще се увеличават, защото въпреки войната, въпреки високата инфлация ние виждаме, че бизнесът се справя доста добре. Ръстът при бизнес депозитите също е сериозен и вече някои анализатори упрекват бизнеса, че държи толкова много пари“, каза Тихомир Тошев
Ръст има и при бизнес депозитите, за което вече има упреци, че фирмите не използват тези средства за реинвестиции или увеличение на заплатите.
Каква е вашата реакция?
