Върховният административен съд осъди окончателно за конфликт на интереси кмета на столичния район „Красно село“ Росина Станиславова. Висшата съдебна инстанция остави в сила решение на Административен съд София – град, който отхвърли жалбата на Станиславова срещу постановлението за конфликта на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). То бе обявено заради това, че като районен кмет Станиславова е сключила договор с дъщеря си, която по време на ограниченията около коронавируса за кратко е назначена да разнася храна на болни и възрастни хора на територията на „Красно село“. Освен това по друго производство КПКОНПИ глоби Станиславова с 15 000 лв. затова, че като ръководител на европейски проект е платила сама на себе си над 9 800 лв. по същата програма „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания“. Съдебният спор по този казус още не е приключил. Станиславова отказа да върне средствата, а в отговор издигналата я за кмет коалиция „Демократична България“ сне доверието си от нея и дари същата сума.
В окончателното си решение по ВАС приема, че АССГ е обсъдил всички относими доказателства за правилното решаване на спора. „Надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила“, пише в съобщението на ВАС .
Върховните магистрати приемат, че твърденията на касаторката за допуснати съдопроизводствени нарушения от настоящата инстанция, водещи до ограничаване правото й на защита, са неоснователни. За да се обезпечи защитата на жалбоподателката, по настоящото дело са проведени пет съдебни заседания, като и трите състава, които са разглеждали спора, са се произнесли по направените многообразни искания, изброява ВАС.
Макар да не е присъствала в съдебни заседания, според ВАС Станиславова е участвала „активно в съдебното производство, следила е внимателно всички процесуални действия по делото, които оспорва непосредствено след извършването им, и за които твърди, че е узнала „инцидентно“, смята още ВАС. „Участието на жалбоподателката в съдебното производство се изразява в многобройни молби с повтарящи се искания (18 бр. молби, внесени до последното по делото заседание и 7 бр. след обявяване на делото за решаване) – за назначаване на правна помощ, за отлагане на делото, за поправка и допълване на протоколи, за спиране на съдебното производство и за отвод. С оглед гарантиране правото на защита, съдът е предоставил седемдневен срок за представяне на писмени бележки. Въпреки това, както до изтичане на посочения срок, така и до настоящия момент, бележки относно спора по същество не са представени, но са внесени отново молби за спиране на производството по делото, поправка и допълване на съдебен протокол, отвод и т. н.
Всичко изложено води до извода, че въпреки предоставените от съда възможности за осъществяване на защитата на касаторката по делото, същата използва процесуалните си права за възпрепятстване извършването на надлежните съдопроизводствени действия и своевременното решаване на делото“, обобщават от ВАС.
