Минималната работна заплата става 850 лева от 1 януари 2024 г. Това решиха депутатите в предпоследния ден от съществуването на 48-ото Народно събрание след дълги обсъждания и в извънредно свикана социална комисия, заради която пленарната зала беше разпусната в извънредна почивка.
За“ гласуваха 159 депутати, а 44 се въздържаха – от ДБ и „Възраждане“.
Отпадна и думата „брутна“ пред минимална работна заплата. Опонентите на идеята предупредиха, че така хората ще получават по-малко пари, а аргументът бе одобрен от пленарната зала.
Приет бе и механизмът, при който размерът на минималната заплата ще се определя като 50% от средното възнаграждение за страната за срок от 12 месеца. Процедурата ще започва през септември, а от януари ще влиза в сила новият размер.
Поправките в Кодекса на труда бяха внесени от БСП, които настояваха увеличението да влезе в сила още от 1 юли тази година. Редакция направиха от ГЕРБ, които настояха вдигането на минималната заплата да стане валидно от 1 януари догодина. Аргументът на Деница Сачева бе, че в момента няма да има парламент, няма и бюджет, както и редовно правителство.
„Но нека да се случи тогава, когато има бюджет и когато това може да се отрази във всички съответни бюджетни пера, така че да има резон едно подобно увеличение, а не просто то да служи за слоган на кампанията на БСП по време на изборите“, заяви Сачева.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова посочи, че левицата е внасяла близо 40 пъти досега промените в Кодекса на труда от октомври насам.
„Нашето предложение е – минималната работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя в срок до 31 октомври на текущата година и да не може да е по-малко от 50 но сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца“, мотивира се соцлидерката.
По думите й по този начин, ако средната заплата за страната падне спрямо предходния период, то минималната да не пада.
От ПП се противопоставиха на искането на БСП повишението да бъде през лятото. „Не е добра практика през средата на годината да се увеличава заплатата, защото фирмите вече са си направили разчетите“, коментира Искрен Арабаджиев. Нинова опонира, че „инфлацията не разбира този срок“ и половин милион души на минимална заплата се нуждаят от тази подкрепа.
ДБ също подкрепиха варианта на ГЕРБ за началото на следващата година. А мнозинството се оформи, след като и от ДПС казаха, че е по-удачно механизмът за определяне на минималната работна заплата да влиза в действие от 1 януари 2024. От „Възраждане“ пък обърнаха внимание, че когато парламентът прави механизъм за определяне на заплатата, „трябва да имаме и спирачка – минималната да не пада спрямо предходната година“.
Периодът, който ще се гледа за изчисленията, включва последните 2 тримесечия на предходната година и първите 2 тримесечия от текущата година.
Споровете по Кодекса на труда в пленарна зала преминаха и в обвинения за предизборни и следизборни коалиции. Искрен Арабаджиев от ПП предупреди депутатите да не изпадат в предизборен популизъм.
„В България има най-много работещи бедни“, напомни Драгомир Стойнев от БСП, а Георги Свиленски обяви пенсията на майка си – 470 лв., колкото заплатата на един директор на предприятие в сферата на отбраната взема 14 000 лв. По изчисления на соцдепутата майка му ще получи 14 000 чак след 4 години. Държим да е 50% от минималната заплата и да не влезе през 2038 г., когато дойдат първите Ф-16, предупреди той залата още преди гласуването.
Настимир Ананиев от ПП обяви, че има традиция законопроекти на БСП да се превръщат в такива на ГЕРБ. Ананиев предизвика Нинова, след като преди това Деница Сачева напомни, че всъщност залата обсъжда редакциите на ГЕРБ, а не на БСП, тъй като точно те са били одобрени на социалната комисия.
„Чух, че ще подкрепите този закон. От няколко дни повтаряте, че имало коалиция на БСП, ГЕРБ и ДПС след изборите. Толкова злоупотребявате с опорки, че става смешно. И вие подкрепяте и законопроекта, и имате предложения. Стига вече. Да направим нещо добро за половин милион българи и да не злоупотребяваме с опорки“, заяви соцлидерката.
