Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Подготовката за въвеждане на еврото, промените в икономическия цикъл, дигитализацията, зеленият преход ще бележат работата на банките през 2023 г. Това каза в интервю за Диана Митева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) на официалния празник на банковата общност – Денят на банкера. Асоциацията организира по-късно днес специална конференция, посветена на новите реалности и предизвикателства в сектора.
Диана Митева отбеляза, че въпреки икономическите трудности, свързани с войната в Украйна и ефектите от ковид кризата, банковият сектор в България е останал стабилен и се е отличил със запазването на солидна капиталова и ликвидна позиция. Това е основна предпоставка за посрещане на бъдещи рискове, свързани с обръщането на лихвения цикъл и прогнозите за задържане или забавяне на икономическата активност през следващата година.
Очакванията на Асоциацията на банките са 2023-а да бъде предизвикателна за банковия сектор в България на фона и на курса за затягане на паричната политика от Европейската централна банка, което неминуемо ще се отрази и върху банките в страната ни.
Макар и с известен лаг, промените в лихвената среда ще забавят темпа на кредитирането заради покачването на лихвите по новоотпуснатите кредити, но ще подкрепят спестовността и предпочитанията към банкови депозити като форма на алтернативен доход, посочи Диана Митева.
– Каква беше за банките изтичащата година?
– Въпреки икономическите трудности, свързани с войната в Украйна и ефектите от ковид кризата, банковият сектор в България остана стабилен и се отличи със запазването на солидна капиталова и ликвидна позиция. Доверието в банковата система остава високо на фона на устойчивия ръст, който бива регистриран както по отношение на обема на депозитите, така и от гледна точка на обема на кредитите на домакинствата и фирмите. Постепенното възстановяване на бизнес активността оказа позитивно отражение и върху рентабилността на банките.
В този контекст е важно да отбележа, че доброто представяне на банковия сектор е основна предпоставка за посрещане материализирането на бъдещи рискове, свързани с обръщането на лихвения цикъл и прогнозите за задържането или дори за забавянето на икономическата активност през следващата година. Готовността на банковия сектор да отговори на потенциални негативни събития е от ключово значение за запазване на финансовата стабилност – сценарий, който наблюдавахме по време на пандемията и беше успешно адресиран посредством навременната реакция, гъвкавост и устойчивост и на банковия сектор.
Въпреки негативните ефекти, произтичащи от войната в Украйна, банковата система в България продължава да поддържа високи нива на капиталови и ликвидни буфери. Последните актуални данни показват, че общата капиталова адекватност на банковата система достига 21,09 процента, а съотношението на ликвидно покритие възлиза на 235,9 процента, оставайки значително над регулаторно изискуемите нива както на местно, така и на европейско равнище. В същото време брутният размер на необслужваните кредити и аванси продължава да намалява, достигайки 5,9 на сто към края на септември 2022 г.
– Какви са очакванията Ви за следващата година?
– Очаквам тази тенденция да се запази и през 2023 г., която ще бъде предизвикателна за банковия сектор в България, на фона и на курса на затягане на паричната политика от Европейската централна банка (ЕЦБ), което неминуемо ще се отрази и върху банките в страната ни. Макар и с известен лаг, промените в лихвената среда ще забавят темпа на кредитиране заради покачването на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити, но ще подкрепят спестовността и предпочитанията към банкови депозити като форма на алтернативен доход.
– Как се подготвят банките за въвеждането на еврото в България?
– Подготовката на банките, свързана с приемането на еврото, е в ход. Чрез Асоциация на банките в България кредитните институции участват в дейността на различни работни групи, сформирани съгласно Националния план за въвеждане на еврото. В допълнение, всяка банка на индивидуално ниво приема мерки, касаещи техническата подготовка за въвеждане на единната валута.
Банките се стремят също така да подпомагат оптимизацията и ефективността на извършваните действия от всички отговорни институции и лица, като активно участват в съгласувания на регулаторни изменения и планирания на конкретни стъпки и действия, свързани с тяхната роля и дейност.
Въвеждането на еврото като законово платежно средство е свързано и със сериозна подготовка от страна на банките по отношение на готовността им да предоставят необходимите условия за плавен преход от националната към европейската валута за своите клиенти. Банките работят активно в тази посока и ще съдействат за ефективното и целесъобразно протичане на процеса.
Успешното извършване на тази историческа трансформация обаче ще изисква сериозна подготовка от всички ключови за функционирането на обществото ни органи и институции, които трябва навреме и синхронизирано да работят за постигането на тази цел – замяната на лева с евро.
– Какви са новите тенденции в банкирането, които се наблюдават?
– В съвременния динамичен свят развитието на банковите продукти и услуги се извършва с изключително бързи темпове така, както и промените в икономическата и социалната среда стават с все по-ускорен ход и с по-голям обхват.
Безспорно темата за устойчивите финанси и „зелената“ икономика вълнуват обществата и икономическите субекти в глобален план. Темата естествено е приоритетна и за дейността на банките в България и те все повече отчитат влиянието на този фактор върху бизнес активността им.
През последните години, както е известно, Европейската комисия работи активно в посока на създаването и приемането на регулаторна рамка, свързана с финансирането на устойчивия растеж. С влизане в сила на прилагането на Директивата относно отчитането на предприятия във връзка с устойчивостта (CSRD) от 2025 г., банките ще бъдат изправени пред предизвикателството да отговорят на редица изисквания, които предполагат сериозна предварителна подготовка. В тази връзка, голяма част от банките в България вече следват вътрешни политики и цели, подкрепящи развитието на екологична и устойчива икономика, като активно работят по предлагане на продукти и услуги, подкрепящи зеления преход и устойчивия начин за правене на бизнес.
В унисон със световните тенденции и иновации във финансовия сектор, кредитните институции продължават да развиват и разширяват обхвата на предлаганите дигитални услуги. Банките се стремят да отговорят в максимална степен на очакванията на своите клиенти за все по-бързи, гъвкави и удобни бизнес решения, които да подобрят клиентското изживяване. Използването на новите технологии позволява и много по-удовлетворително за клиентите персонализиране на оферираните към тях банкови продукти и услуги.
Бързината и гъвкавостта, заедно с високото ниво на сигурност и възможност за банкови операции по всяко време на денонощието, са основни приоритети за банките при разработването на дигитални продукти и нови решения за своите клиенти.
На европейско ниво, както знаем, се работи по въвеждане на съвременни регулации за продължаващата да се разраства дигитализация на бизнеса, както и по проекта за въвеждане на дигиталното евро, които тепърва ще поставят допълнителни изисквания и условия за дейността на банките в тези направления.
Не на последно място бих искала да отбележа, че бъдещето на дигитализацията преминава и през постоянното подобряване и усъвършенства на процесите, свързани с киберсигурността и финансовата грамотност. Банките в България се стремят да имплементират най-добрите и иновативни технологии, с цел повишаване на сигурността на техните клиенти, която винаги е била и ще бъде с най-висок приоритет за тях.
Значителна е обаче ролята и на самите клиенти за запазването на дигиталната сигурност и за предпазването им от престъпни посегателства и неправомерно използване на личните им данни. Обществото ни все повече трябва да свиква с тези нови реалности и с необходимостта от повишена лична предпазливост и отговорност на всеки един от нас във виртуалната среда.
––––––-
Конференцията по повод Деня на банкера ще се проведе днес от 18:00 часа в зала „Васил Левски“ в хотел „Хаят“ в София. Във форума се очаква да участват министърът на финансите Росица Велкова, вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, управителят на БНБ Димитър Радев, председателят на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов и др.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание