Украинският президент се превърна в лидер на демократичния свят в глобалната борба срещу авторитаризма, която може да определи хода на този век“, пише изданието и отбелязва, че Украйна е изненадала света, когато устоя на пълномащабната руска инвазия през февруари, след това си върна голяма част от завзетите територии, а сега украинската армия продължава да напредва на юг и на изток, дори и с настъпването на зимата, с цел да освободи цялата украинска територия, включително района на Донбас и Крим.
Освен това Киев успя да обедини Запада в коалиция в подкрепа на Украйна, особено по отношение на финансите и доставките на оръжие.
Девет месеца след бруталната борба за национално оцеляване срещу руските нашественици Володимир Зеленски изглежда уморен, с тъмни кръгове под очите. Това, което би искал да прави, вместо да се изправя срещу безмилостен нашественик, е да лови риба със сина си. „Искам просто да хвана шаран в река Днепър“, казва той.
За да вкуси от нормалния живот, изключителният президент може би ще трябва да почака още дълго, въпреки изненадващата серия от успехи на бойното поле за украинските сили. Но народното послание е характерно за лидера, който все още се представя като човек със скромни вкусове и дълбоко чувство за хуманност – качества, които са му спечелили възхищението на украинците и техните поддръжници в чужбина.
Това е огледалният образ на измисления обикновен човек, превърнал се в президент, когото той изигра в хитовия сатиричен телевизионен сериал „Слуга на народа“, който го изстреля към славата. Той е също така антитеза на руския президент Владимир Путин, скрит в Кремъл, чиято мания за възстановяване на империята коства живота на десетки, а може би и стотици хиляди хора, пише „Файненшъл Таймс“.
Отписван от много украинци преди февруарското нахлуване като нещо смешно, като аматьор, който се бори да се справи с предизвикателството на високия пост, 44-годишният Зеленски си спечели място в историята с необикновената си проява на лидерство и твърдост.
Решението на Зеленски да остане в Киев в началото на инвазията, вместо да приеме предложението на САЩ за евакуация, е един от най-съществените моменти във войната, който мобилизира украинската армия и народа за съпротива. То беше изненада за украинците и западните съюзници, които нямаха големи очаквания спрямо политическите лидери на страната.
„Файненшъл Таймс“ сравнява Зеленски с британския премиер Уинстън Чърчил, който се включва по радиото, за да сплоти страната си по време на Втората световна война. Зеленски използва социалните медии, за да агитира непрестанно за военна и финансова подкрепа от Запада, превръщайки тежкото положение на народа си в морален лост за въздействие върху лидерите в Европа и САЩ. Той убеди европейците да поемат огромните разходи за противопоставяне на Путин и да предложат на Киев път към членство в ЕС.
Зеленски се превърна и в олицетворение на смелостта и устойчивостта на украинския народ в борбата му срещу руската агресия. Поради тези причини Зеленски е избран за личност на годината, пише „Файненшъл Таймс“.
В интервю за изданието Зеленски си спомня първите дни на инвазията и казва, че всъщност не е смел: „Аз съм по-скоро отговорен, отколкото смел. Просто мразя да разочаровам хората“.
Съмненията относно пригодността на Зеленски да води нацията си във война се разсейват с нападението на Русия.
Президентът сякаш влезе в нова роля – заедно с ново облекло в защитен цвят. Юлия Мендел, която е била прессекретар на Зеленски, казва, че той не е имал опита и дисциплината, за да бъде голям лидер в мирно време, но е бил по-подходящ да ръководи по време на война. „Той е човек на хаоса“, казва тя. „По време на война цари хаос. Той се чувства като у дома си.“
Но най-забележителна е безкрайната комуникация на Зеленски. Неговите нощни видеосъобщения и постове в Telegram повдигаха духа на умореното население, пише „Файненшъл Таймс“ и припомня едно съобщение, насочено към Москва през септември – „Без ток или без вас? Без вас“ и това се превърна в мобилизиращ вик в социалните мрежи за много украинци.
Зеленски се обърна към безброй парламенти, конференции и събития – от наградите „Грами“ до фестивала в Гластънбъри. Всеки път той адаптира посланието си към аудиторията, като често апелира към сърцата и умовете на хората, а не към техните правителства. Използва позицията си, за да притиска – а понякога и да засрамва – правителствата да предоставят големи количества оръжие.
