Присъствието на българския бизнес сред най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦЕИ) се увеличава. Това показва традиционната годишна класация ТОП 500 на КОФАС.
В ранглистата на колосите попадат 25 наши предприятия – с три повече от предното издание. Преобладават представителите на енергийния сектор, но има и търговски вериги, телеком, търговци на цигари и на лекарства, заводи за метали и за олио и др. Проучването на КОФАС обхваща ключови показатели – обороти, печалба, заети през 2021 г., като прави и сравнения с данните за предната година, пише “Сега”.
Българският шампион и в новото издание на ТОП 500 е Българският енергиен холдинг, който се е изкачил на 15-а позиция. В Топ 500 влизат още представители на държавната енергетика като БЕХ, АЕЦ “Козлодуй”, “Булгаргаз”.
Полската енергийна компания PKN Orlen за поредна година е №1 в ранглистата на големите компании в региона. Следват чешката Skoda Auto и нефто-газовата компания MOL, Унгария.
Три български компании, които бяха в предната класация, сега са изпаднали, но пък други шест са нови имена спрямо предното издание. Такъв е случаят с “Булгаргаз”, както и с “Дафна груп”, която се занимава с дистрибуция на цигари и други тютюневи изделия.
Две централи от Маришкия басейн също са нови имена в групата на колосите. Това са “американската” “Глобал Контур” и държавната ТЕЦ “Марица изток 2”. Дебют прави и “Еврохолд” – финансовият холдинг, който придоби активите на чешката електрокомпания ЧЕЗ и у нас. Сред “новаците” в списъка на титаните на ЦИЕ е още едно ЕРП – “Енерго про Варна, което обслужва Източна България.
Прави впечатление, че в класацията на колосите се подреждат и две компании на братя Домусчиеви – “Адванс пропъртис” и “Хювепроджект”. А1 отново е сред големите, докато “Виваком” (БТК) този път изпаднала от ТОП 500. “Аут” са още “Видеолукс” и “Орбико”, които фигурираха в предното издание.
Двете дъщерни компании на руската “ЛУКойл” у нас – търговецът, който управлява едноименната верига бензиностанции, и “ЛУКойл Нефтохим” – Бургас, по традиция присъстват в ранглистата. Но прави впечатление, че бургаската рафинерия рязко е влошила резултатите си и буквално се е сринала от 111-о място преди година на 472-ро сега.
Пропадането се дължи на рязкото свиване на отчетените обороти – от над 1.5 млрд. евро на 588 млн. евро. Спадът вероятно се дължи на решението на “ЛУКойл” нефтохимическият комбинат да не купува собствен петрол, а да работи на ишлеме – т.е. да печели не от продажба на произведените горива, а само от таксите за преработка на чуждия суров нефт (който всъщност не е чужд, защото е на друга фирма от семейството “ЛУКойл”).
Секторът “полезни изкопаеми, химикали, петрол, пластмаса, фармацевтичните продукти” е най-големият, показва проучването на КОФАС Тза ЦИЕ. Тези индустрии се радват на растящи печалби, водени от поскъпването на нефта, което започна още през 2021 г.
“В резултат на съживяването на световната търговия износът от ЦИЕ допринесе за ускоряването на регионалните производствени сектори, които претърпяха по-високи разходи за обработка. Тези разходи се повишиха рязко след началото на възстановяването от пандемията и те все още засягат бизнеса до голяма степен в наши дни, особено сега, след като допълнително се увеличиха заради войната в Украйна”, коментира Грегож Шилевич, главен икономист на “Кофас” за Централна и Източна Европа.
“Очаква се икономиките на ЦИЕ да бъдат най-силно засегнати от войната, започнала през февруари 2022 г. Това се дължи на географската им близост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на енергия от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това означава, че регионът е уязвим от редица фактори и следващото издание на класацията ни може да покаже различна картина”, предупреждава Ярослав Яворски, главен директор на “Кофас” за ЦЕИа.
