Както и да му обяснявахме, кондукторът си знаеше своето:
– Щом нямате билети и не разполагате с пари, трябва да слезете на първата спирка! Точка! Иначе ще извикам транспортна полиция!…
– Разбери бе, човек – говоря му най-дружелюбно – жена ми е взела ключовете от колата и потеглила с форда на едни приятели за София. Сега реното ми стои до реката като недвижимо имущество. Вътре са документи, паспорти, дрехи, обувки и всичко на трима ни… Не виждаш ли, че сме по бански, боси?… Бяхме на екскурзия – река, слънце… Ключовете от моята кола заминали с оная кучка, която отдавна трябваше да разкарам. Не ги е взела случайно! Искала е да ми направи мръсно, мамицата й, да остана без дрехи, без пари, без документи… За какви глоби говориш?… Влез ни в положението! Едва се довлякохме до спирката. Изподрахме си краката в тия трънаци. Гледай, целите са в кръв!…
– Не ме интересува! Аз съм сложен в този влак да контролирам и глобявам! Точка! Щом нарушителят няма пари, му вземам паспорта и после в общината плаща в четворен размер, като поп. А от вас, какво? Ни пари, ни паспорти…
– Можеш да ни вземеш единствено гащите от задниците!… – не се сдържа Любо, вбесен от тъпия кондуктор. Свали си банските и ги натъпка в чантата му. Ние, двамата го последвахме…
– Само това можем да ти дадем!… „Точка!”
Оня се хвана за главата и хукна да търси транспортните полицаи.
На следващата спирка се качиха четири момичета с раници. Говореха на английски и за всеобщо удивление седнаха на празните места срещу нас. Направихме се, че не ни пука и ги заговорихме. Първото, което ни запитаха, естествено, беше защо пътуваме голи…
– Това е протест срещу замърсяването на природата – импровизира Любо, който владееше езика перфектно. – Борба за хармония между човека и околната среда…
Момичетата погледнаха на проблема сериозно.
– В Англия също се борим за чиста природа, но с други средства – манифестации, плакати, филми, концерти…
– Тия средства не помагат! – отсече той. – Обществото трябва да бъде шокирано с нещо драстично, нещо стряскащо! С плакати не става тая работа!
– А как хората ще разберат, че сте природозащитници, а не … нудисти? – запита най-синеоката, Елизабет.
– На Централна гара ще изпишат с червена боя на гърдите на всеки участник в протеста, думата „ЕКО” и шествието ще тръгне към Парламента… – продължи да съчинява Любо. – По този начин тялото става инструмент на душата, която крещи: „Искаме чиста природа!…”. Разбирате ли, последна фаза в борбата за опазване на околната среда… След нея трябва да грабнем пушките и да хванем гората. Друга оправия няма!…
Момичетата ококориха ей такива очи…
– С пушки в гората?!?… Това е много интересно! Много!… Само за тази идея си заслужаваше да посетим България! След седмеца ще пренесем този опит у нас… Последна фаза! Велико!… Стига мирни средства! В Темза тече Менделеевата таблица, а ние дрънкаме с китари за опазване на околната среда… Как смятате, ще позволят ли на чужди гражданки да се приобщят към шествието? Проблемът не е само български, а глобален…
– Разбира се, че може да се присъедините! Всеки съмишленик е добре дошъл…
Не зная дали ще повярвате, но след минута четирите момичета седяха срещу нас чисто голи. Елизабет извади червило и изписа на гърдите на всички с големи букви „ЕКО”.
– Протестът вече не е анонимен! – прибра червилото си. – Защо да чакаме до гара София?…
„Ах, тези английски гърди!… Колко си хубава, Елизабет!… Господи, колко си хубава!…”
Влакът беше туристически и през две седалки група младежи пееха в акомпанимент на китара. Един от тяхната компания мина край нас. Очите му се задържаха на английските телосложения и се усмихнаха. Телосложенията отговориха на усмивката… След малко дойдоха и останалите. Обяснихме им защо сме голи: „Искаме чиста природа!…”
Повече не им трябваше – съблякоха се. Елизабет изписа с червилото още девет пъти – „ЕКО”.
Постепенно идеята се разпростря по целия влак. Мъжете с ентусиазъм изписваха трите букви на гърдите на партньорките си, те – на техните… Смях, песни, китари… Хей, живот, здравей! Здравей!…
Оня гад, кондукторът, сигурно беше предупредил по радиото транспортната полиция, защото перонът на Централна гара беше почернял от униформени.
Някой от нашите хора започна да скандира: „Искаме чиста природа!… Искаме чиста природа!…”, който лозунг се подхвана от всички – съблечени и облечени… Най-силно крещяха англичанките… Появиха се жадни за сензации репортери. Камери, снимки, интервюта. Полицаите разбраха, че това е мирен природозащитен протест и се махнаха. Дефакто казаха: „Ние сме с вас!…” Много от околните се съблякоха и приоб-щиха към шествието, което тръгна към Парламента. До Лъвов мост наброявахме към 5 хиляди и цифрата всяка минута растеше. Растеше!.. От всяка пресечка се стичаха нови и нови… Еко-лавина!…
„Искаме чиста природа!…”
Тихомълком се изнизах, влязох в едно такси и запраших към къщи.
– Плащам след пристигането! – предупредих шофьора. – Нали виждаш?…
– Няма проблем!… – отговори той, възрастен мъж със златни очила. Приличаше на хирург от „Пирогов”.
„Какви ли не типове се навъдиха!… В такситата – голи, в парламента – педофи-ли… Престъпниците – на свобода, свободните си монтират решетки на прозорците… Кое ли ни е наред?…”
Трябваше да се облека, да взема ключовете на реното и да потегля обратно. Не можех да оставя почти нова, деветгодишна кола на произвола. „Ще я разфасоват за нула време… Само гумите да вземат – стига ми!… Може да са втора употреба, на са „Мишлен”! Направени са от каучук, а не от въглища… Меко, френско возене. Валс… Йохан Щраус… Така ми каза продавачът”.
Платих на таксиджията и запитах по телефона гара-справки какви пътнически влакове има за Русе. На „моята”спирка бързи и експресни не спирали.
„Шест и петдесет и пет, тринайсет и триесет, двайсет нула, нула…”
– отговори автоматът.
На масата – бележка от жена ми: „У Сийчето съм.”, като че съм заритал за нея.
Влязох в банята да измия английското червило и се освежа след идиотското клатене в пътническия влак.
„Защо идиотско?… А Елизабет, английските телосложения, еко-гърдите?…”
После се отпуснах на фотьойла и съм… заспал…
…Сънувам, летим с реното – аз и Елизабет. Голи… На гърдите ни, с яркочервена боя – „ЕКО” Песни, целувки, рози и любовни пози… Внезапно – транспортен полицай: „Пътуването с чужди гражданки е забранено! Глоба – в четворен размер!…” – и я задър-па. Полудях! Хванах го за яката: „Остава ти една минута живот, копеле!…” Той се гър-чи, опитва се да хване пистолета, но аз стискам и крещя в ухото му: „Искаме чиста природа!… Разбираш ли! Чиста природа!!!…” Стисках, докато се свлече … Настръхнах! За причиняване на тежка телесна вреда или смърт на полицай, ме чакаше ужасна присъда, без право на обжалване… В Америка – отивах на електрическия стол по бързата процедура…
Майчице!…
……………………………………………………………………………………………
В хола връхлетя жена ми.
– Знаеш ли какво даваха по телевизията?… – вика и слава Богу, прекъсна кошмара ми…
– Не!… И не ме интересува, след номера с ключовете, който ми погоди!… – отговарям вкиснато. – Заради теб, ходя из джунглата гол и бос като Робинзон Крузо… Виж ми краката – кръв!…
– Не е номер! Пуснала съм ги в чантата несъзнателно, а после тръгнах с Христо и Лили… От силното слънце ме заболя глава и ги помолих да ме вземат в тяхната кола. Вие бяхте отишли нагоре за риба. Съвсем не се сетих, че са в мен… Никакъв номер не е!… Извинявай! Друго искам да ти кажа. Страхотно!… По телевизията дадоха шествие на някакви откачени нудисти, изписали на гърдите си с червило – „ЕКО”. Съвършено голи мъже и жени пред Парламента. Представяш ли си?… Голи, голенички… Сканди-раха нещо, пяха „Хубава си моя горо”…” и посрещнаха министър-председателя с лозунги – „Искаме чиста природа!… Искаме чиста природа!…”. Отначало той се смути, но после, пред целия митинг заяви, че е респектиран от тази необикновена манифес-тация и обеща да осигури петдесет милиона евро за горски фонд и пречиствателни станции…
„За да дойдете тук, пред Парламента, как да кажа… необлечени, значи проблемът не е за подценяване! Европа още утре ще научи за събитието и ще ни помогне. Нали сме едно семейство?… Природата е на всички! Проблемът е всеобщ… Благодаря ви, че сте толкова настоятелни… Бих казал… толкова дръзки, в искането си за една чиста България! Още утре ще наредя на финансовия министър: „Или намираш петдесет милиона за екология, или си ходиш!” Ако не бях на този пост, бъдете сигурни, че щях да съм сред вас!…” Така каза… Но още не мога да проумея – съвсем голи мъже и жени… Представяш ли си?!?…
– Представям си!…
Облякох се, взех ключовете от реното и тръгнах да хвана пътническия за Русе…
…
[author] [author_image timthumb=’off’]https://luboslovie.bg/%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2/[/author_image] [author_info] Рачо Костадинов Буров Роден съм на 15 ноември 1940 год. в Пловдив. В 1967г. завърших Художествена академия, специалност „Плакат” в ателието на изключителния интелектуалец проф. Александър Поплилов. За щастие, цял живот работата ми е съвпадала с моето хоби – рисуване, оформление на книги, плакати, музеи, живопис. В „Българска кинематография” от 1967 до 1973г. завеждах редакция „Филмов плакат”, а от 1973, до 1984 – бях ръководител на проектантско звено „Панаири и изложби”. По мои проекти са изграждани националните изложби и панаири в Алжир, Хановер, Лайпциг, Берлин, Белград, Москва, Одеса, Санкт Петербург, Прага, Минск, Смоленск, Ереван, Пловдивски панаир и др. После – Главен художник на „Военно издателство”, София. Мои произведения се намират в галерии и частни колекции в Осло, Хелзинки, Торонто, Москва, Санкт Петербург, Киев, Минск, Варшава, Триполи, Истанбул, НХГ – София, ГХГ – Пловдив, ХГ в Копривщица, Музея на плаката – „Виланов”, Полша. Работата ми позволи да видя много страни и народи, което считам за безценен капитал. Започнах да пиша късно – през осемдесетте. Дотогава бях прекомерно зает – проектирах панаири, плакати, музеи, книги, списания, илюстрации, в „свободното” време – живопис. След първия сборник /разкази/ „Дует за трима”, ме обхвана бяс да наваксам изгубеното и през две години издадох сборниците: „Портретът на Ева”, „Рисунки с червило”, „Работилница за смесени чувства”, „Смокинов лист за Мона Лиза”, „Картини без рамка”, „Две кафета без захар”, „Пощен-ски гълъби”, пиесите „Момичето от „Плейбой” и „Хипотетично”. Написал съм над 250 разказа. Много от тях са награждавани. Семеен с две дъщери – художнички, завършили Художествената академия, внук и внучка. Всяка сутрин плувам и се срещам със стойностни приятели на кафе в комплекс „Спартак”. После пиша или рисувам. Членувам в СБХ – секция „графичен дизайн”, в СНБП съм заместник председател, завеждащ секция „Белетристика”, и член на УС. Живея и работя в София.[/author_info] [/author]
Още от Рачо Буров:
Oт автора за автора
Рачо Костадинов Буров
Нафта от Рачо Буров
Референдум от Рачо Буров