Тенденцията българинът да работи след пенсионирането си става все по-отчетлива. През 2018 г. пенсионерите с лична пенсия, които упражняват трудова дейност, са достигнали 295 500 души, като за периода 2014-2018 г. броят на работещите пенсионери се е увеличил с около 30 на сто. Това са тенденциите, които естествено се налагат поради демографската криза, прерастваща в катастрофа, която още не сме осъзнали, коментира за БТА Светлана Дончева – ръководител на „Център за управление на проекти“ в Българската стопанска камара (БСК).
Тези дни на международна конференция бяха представени част от резултатите по проект на БСК „Вдъхновени от опита: По-дълго заедно – път към успех“, финансиран от Европейския социален фонд чрез оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, по който Камарата работи в периода 2019-2021 г.
Преработващата промишленост, образованието и здравеопазването са трите сектора, в които застаряването на работната сила се усеща най-силно, отбеляза Дончева. „Арена на младостта“ са IT секторът, финансовият и застрахователният сектори.
Липсата на работна сила се усеща в почти всички сфери на икономическия живот, а липсата на висококвалифицирани специалисти се отразява пряко на конкурентоспособността на българските компании. Само за десет години, според последното преброяване на населението, броят на трудоспособното население в България е намалял с 415 000 души. Тази тенденция ще се задълбочава, ако няма адекватни политики, коментира Дончева.
Поколението Т
Положителната тенденция на удължаване на средната продължителност на живота естествено води до увеличаване и на трудовия живот. За 2022 г. в България право да придобият пенсия за осигурителен стаж и възраст имат мъжете, които са навършили 64 г. и 5 месеца със стаж 39 години и 2 месеца, и жените, които са достигнали 61 години и 10 месеца със стаж 36 години и 2 месеца. Плавно до 2037 г. по критерия възраст двата пола ще се изравнят и ще се пенсионират на 65 години. Този процес на все по-дълъг трудов живот, съчетан с негативните демографски процеси, които водят до намаляване на общия брой трудоспособно население, определя все по-голямото значение на т. нар. поколение Т (традиционалистите), коментира експертът. Това са хората, които са израснали в периода на утвърждаване на социализма и държавната планова икономика и на които им се налага да удължават своя престой на работното място, защото няма кой да ги замести, допълни Дончева. Тя изтъкна, че този проблем е особено чувствителен в традиционните индустрии, каквато е преработващата промишленост, и допълни, че той ще се задълбочава. Дончева напомни, че коефициентът на демографско заместване в България е с изключително негативна стойност – 69, което означава, че на всеки 100 човека, които излизат от трудоспособна възраст, 69 ги заместват, останалите 31 ги няма и те обикновено се заместват пак от хора, които вече са в пенсионна възраст, коментира експертът. Според нея все по-често ще виждаме работещи пенсионери.
Другите индустрии, в които се отчита голям брой работещи хора, на възраст преди и след пенсиониране, са образованието и здравеопазването. Ужасяващ е недостигът на кадри в здравеопазването, а в образованието, независимо от това, че беше направено много през последните години за превръщането на тази професия в по-привлекателна за младите хора, все още няма достатъчно положителни резултати. Все още делът на учителите в предпенсионна и следпенсионна възраст е висок, като една от причините е именно липсата на млади специалисти, които да ги заместят, коментира експертът.
Да работиш след пенсиониране, не е толкова страшно
Всъщност, според експерти, това да работиш след навършване на възраст за пенсиониране не е толкова страшно. Това е въпрос на лично възприятие и необходимост или потребност, каза Светлана Дончева, но допълни, че за да може реално да стане това, е необходимо да бъдат осигурени и съответните условия на труд, съобразени с потребностите към работното място на по-възрастните поколения. Тези хора се превръщат в най-ценните служители и те трябва да бъдат задържани. Това започва да се осъзнава от все повече работодатели, каза експертът. Най-скъпите за изпълнение мерки са свързаните с адаптирането на работните места и подобряване на условията на труда към нуждите на поколението Т. Други мерки, които е препоръчително да залегнат във вътрешно-фирмените програми на компаниите, са свързани с налагането на едно ново разбиране, че спецификите на различните поколения трябва да бъдат използвани за създаването на работна среда, която откроява силните страни на всяко поколение, насърчава взаимното разбирателство и солидарността между отделните поколения в интерес на общите бизнес цели.
Младостта срещу опитността
Обикновено в работна среда, в която се налага в екип да работят хора от различни поколения, конфликтите са свързани с отношението към труда и с новите технологии. Те са и най-честата предпоставка за появата на дискриминация на работното място. Не е новина, че по-възрастните хора по-трудно възприемат технологичните новости, а по-младите им колеги ги усвояват по-бързо. В един момент става разрушаване на традиционната йерархия и младите хора повече напредват в професията, защото усвояват технологиите по-бързо и тогава се създават предразсъдъците към по-възрастните, че те вече са негодни за работа, показват наблюденията на експерта. По думите й задачата на ръководителите на екипи е да създадат атмосфера на солидарност, защото всъщност поколението Т няма нищо против да се обучава и да усвоява техническите новости, но се нуждае от достатъчно време за това. Наблюденията на експерта показват, че по-възрастните служители предпочитат да не ходят на традиционните курсове за повишаване на дигиталните умения, а искат това да става по-скоро под формата на обмяна на опит на работното им място и чрез фирмени обучения.
Конфликтът в мултипоколенческото работно място се генерира и от възрастните към младите, породен от разбирането на поколението Т, че успехите и израстването в йерархията идват след дълги години упорита работа, и неразбирането на младите, за които успехът и издигането могат да се случат „за една нощ“.
По отношение на мотивационните фактори, които движат различните поколения, изследването на БСК развенчава един мит за по-младите работници и служители. За представителите на поколението Z (родени между 1993 и 2001 г.) не размерът на възнаграждението, а смислената работа е от първостепенно значение. За да се чувстват ангажирани, работата трябва да е предизвикателна и разнообразна. Те търсят вълнуващи проекти и начинания, каузи, за които могат да отдадат цялото си време, енергия и страст.
Поколението Т в Европа
Проектът eDigiStars, в който БСК е партньор с още 19 организации от 8 дунавски държави, насочен към повишаване на дигиталните умения на поколението Т, се базира на общото разбиране, че без значение на националността, по-възрастните работници и служители имат своето място на пазара на труда дори и в професии в областта на дигиталните технологии. Потребностите на поколението Т в страните от Централна и Източна Европа са сходни и изискват сходни мерки – подходяща мотивация, адаптирани обучения и учебни съдържания, и призната сертификационна система, която да определя качеството на обучение. Преди всичко обаче стои промяната в нагласите на по-възрастните служители, които трябва да осъзнаят, че съвременната работа изисква непрекъснато усъвършенстване и надграждане на съществуващите знания и умения.
Каква е вашата реакция?
