Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
За денонощие украинската войска освободи 3000 кв. км, съобщи говорителят на южното командване Натали Гуменюк, предават местните медии. На практика цялата територия на Николаевска област също е освободена.
В освободения Херсон са започнали „стабилизационни мероприятия“. Това означава прочистване на територията от окупатори, което ще трае няколко седмици. Украинските власти призоваха гражданите, които са се евакуирали от района на Херсон, да не бързат да се връщат – инфраструктурата е разрушена, предполага се, че има и мини. В снощното обръщание президентът Зеленски заяви: „Херсон е наш. Същото ще се случи и в онези градове, които очакват нашето завръщане. Украйна ще отиде при своите хора“.
В освободения Херсон хората пеят и танцуват „Червона калина“
Руските окупатори преместиха административната столица на района от Херсон в Геническ. „Там се намират всички органи на вастта“, съобщава представител на местната администрация. Херсон беше единственият административен център, завладян от руската армия от началото на войната.
Говорителят на Кремъл Песков заяви, че оттеглянето на руската войска на левия бряг на Днепър по никакъв начин променя статута на Херсонска област, която Русия включи в територията на държавата с непризнат в света референдум.
Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба коментира превземането на Херсон на срещата на Югоизточна Азия в Камбоджа: „Борбата за освобождаването на Камбоджа продължава. Ние побеждаваме в сраженията. Но войната продължава“.
Кулеба каза пред журналисти в Пномпен, че не е молил руския външен министър Лавров, който също е там, за среща. „Ако той ни покани, ще обмислим внимателно поканата“, каза Кулеба, че Русия трябва да подходи към преговорите добросъвестно. „Няма никакви данни, че Русия води искрено преговори. Да седнам на масата за красива снимка – правили сме го вече, пробвахме“, каза Кулеба.
Източник СЕГА
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание