Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Айнщайн като подстрекател на битова революция. Подобно изказване звучи прекалено прозаично по адрес на човека, тачен като баща на теоретичната физика. Но е вярно, защото Алберт Айнщайн усъвършенства хладилника и така променя бита на милиони, а оттам и съзнанието им.
На 11 ноември стават 83 години, откакто великият учен получава патент за хладилник, работещ без компресор. Изобретението е въведено под номер 1 781 541 в патентното ведомство на САЩ.
Освен Айнщайн носител на авторското право е и Лео Сцилард – негов бивш студент, който години по-късно става знаменит ядрен физик и изобретател на електронния микроскоп.
Сцилард и Айнщайн разработват хладилника през 1926 г. Импулсът за новата машина дошъл от вестникарска статия. Сцилард и неговият ментор прочели за трагичен инцидент с берлинско семейство, загинало, след като пломбата на техния хладилник се счупила и в дома им изтекли отровни газове.
За да елиминират подобна опасност, Сцилард и Айнщайн предложили нов дизайн на хладилника и различен начин на замразяване. В техния вариант хладилникът няма компресор и подвижни части, а работи с постоянно налягане. Нужен му е само източник на топлина – слънчева светлина, пламък.
Така тандемът усъвършенствал оригиналния хладилник на шведските изобретатели Балтазар фон Платен и Карл Мюнтерс от 1922 г.
За няколко години Айнщайн и бившият му студент получили 45 патента на тяхно име за три различни модела хладилници в няколко държави. Предполага се, че двигател на изобретенията е Сцилард, а Айнщайн действал като консултант, помагайки в оформянето на документацията. Той имал богат опит в тази сфера, натрупан покрай работата му в Швейцарския патентен офис.
Сред купувачите на ноу-хауто била шведската компания „Електролукс”, която придобила някои от най-обещаващите патенти, а по-късно пуснала в производство и екохладилника на Айнщайн-Сцилард.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание