Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Никола Тодоров разговаря с Цеци Лудата Глава
Здравей, Цеци. приятно ни е ,че даваш интервю за нашата медия. Какво правиш сега, ще имаш ли нови проекти ?
– В момента правя това ,което съм правил винаги.Ходя по участия занимавам се с някои млади изпълнители.Имам си собствен бизнес. Направих заведения за верига за бързо хранене, защото винаги съм пътувал, бил съм по улиците и съм се хранил с такава храна. Имам обекти по морето и няколко в страната.
-Ти като известен диджей си работил с много имена на музиката в различни жанрове. Какво е положението според теб сега в попфолк средите и в попа като цяло?
– Аз се занимавам много отдавна с музика.Преди да стана диджей “Цеци Лудата Глава“, съм се занимавал с попфолк и съм бил към „Ар Ем Би Рекърдс“. Печелил съм конкурси за диджей в памет на най-великия диджей Боби Айт ,и тогава нямаше чалга. Сега главно се занимавам с попфолк. Когато правя партита, основата ми е той.
– През миналата година те намесиха в грозен скандал около смъртта на Денис Теофиков. Твърдяха, че сте работили заедно и едва ли не че си го изнудвал и си му взимал хроноарите. Че е имало потискащо напрежение около вас Би ли казал нещо за това, което се изписа в медиите?
Първо искам да кажа,че около мен е винаги е имало скандали .Аз като стартирах моята кариера – такива бяха времената – беше модерно да си лошо момче.
За нещата, в които ме забъркаха скоро, мога само с едно изречение да кажа: „Когато аз и Денис правихме шоубизнес, всички останали пасяха патки‘‘ и няма да отговарям на никакви нападки.
-Ти имаш поглед върху шоубизнеса в България и светските събития. Според теб има ли изпълнителе, които използват колеги да им помогнат с музика и после ги забравят?
– Аз съм работил с много изпълнители, продължавам да си работя с тях и винаги сме поддържали добро отношение.Абсолютно се разбирам със всеки и до ден днешен. Помагал съм на много млади изпълнители ,за да могат да пробият в музиката .
– Поддържаш ли някакво взаимоотношение сега с колеги, тъй като много грозно се отнесоха на опелото на Денис с твоята личност и какво би им казал?
– Не съм гледал кой какво е говори , защото това за мен е несериозно, и нямам проблеми с никой от бранша. Виждам се с всички прегръщаме се и се целуваме. Но това е попфолк средата – може да са говорили много неща, но като се видим, се прегръщаме и целуваме.
Аз не водя война с никото и желая на всички да са живи и здрави!
Аз съм чист пред господ , защото Денис беше част от моят живот и нямам да отговарям на нападки.
– Как прекарваш свободното си време?
– Обичам да седя в къщи и да релаксирам . Винаги гледам да прекарвам свободното си време със семейството си и със жена ми. Най –близките ти хора са в семейството и всеки човек на тази планета трябва да го знае.
– Това лято имаше отменени концерти на фолк изпълнители , сменяха се дати и не се състояха. Какво трябва да се промени според теб ,което те дразни в изпълнителите?
Първото нещо, което трябва да знаят изпълнителите, е да могат да пеят . Аз също имам песни ,но аз съм професионален диджей , не съм певец и не натоварвам хората да ги занимавам с моето фалшиво пеене.Ако съм пял нещо, това е било в рамките на нещо, с което съм могъл да се справя. Като песента ни „Калифорния“ с Емилия още няма такъв хит .
Мисля, че всеки втори , който има пари може да си направи песен и клип. Започнаха да пускат пластмасови неща на пазара, които не са качествени . Професията се омаловажи и дори да има хора, които да правят качествени неща, тези пластмаси разбиват нещата.
Ако тези хора дават тези пари за бедните деца на България , или за пострадали хора сега ,както при наводненията, ние ще станем велика държава.Това е все едно някой да отиде в компания за самолети,и да каже ще ви дам 50 000 лв и искам да стана пилот. Пеенето е дар от господа ,не всеки може да стане певец .
– Ти имаш и друг бизнес, ако искаш сподели за нашите читатели?
– Моята марка за улична храна е „Глад Доналд“
– Трудно ли е да си диджей и как избираш хитовете, които да пускаш в музикалните клубове ?
– Диджейстово е същата работа като попфолка. Значи майка му и баща му му купуват лаптоп или там програми, и той си казва аз съм диджей.Значи това нете прави диджей.
За да си диджей, трябва това да е начинът ти на живот.Аз съм започнал да се занимавам с тази работа от 13 –годишна възраст. Тогава нямаше софтуери и компютри .
За да смесиш две песни тогава трябваше да имаш музикални познания и наистина беше трудно
Работеха тези, които чуваха петела. Сега, за да смесиш една песен, може да си глух и да си музикален инвалид,натискаш едно копче и всичко се оправя.
Едно време ,за да си диджей, трябваше да си иновативен и да пускаш различни музикални парчета . А сега, като влезеш в дискотека, само 20 песни се пускат и до там. 26 години съм в тази професия и никога не съм си позволявал да отида някъде и да не си свърша работата професионално. Работил съм за много известни лица като Жоро Илиев и много мутри в техните клубове по черноморието.
– Какъв съвет би дал на младите сега ,които искат да стават изпълнители в новите музикални формати , и как да бъдат успешни?
Аз харесвам да помагам на млади хора и да съм част от развитието им. Това е много труден и дълъг път и е за хора , които искат да правят кариера .
Трябва постоянно и денонощно работа ,за да го постигнеш това нещо.Другата много груба грешка е ,че някои си мислят ,че като направят няколко песни вече са звезди.Напротив не са и никога не трябва да забравят откъде са тръгнали.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание