„Ако Русия използва ядрено оръжие, това може да доведе до Армагедон. За първи път от времената на Карибската криза ние сме изправени пред пряка заплаха от използване на ядрено оръжие, ако ситуацията продължи да се развива по пътя, по който вече се развива“, предупреди американският президент Джо Байдън, цитиран от световните агенции. В реч пред членове на Демократическата партия, той каза, че достатъчно добре познава руския президент Владимир Путин и знае, че той „не се шегува, когато говори за използване на тактическо ядрено оръжие, биологическо или химическо оръжие“. Причината за това е трудното положение, в което са се оказали руските войски в Украйна.
Официални лица от САЩ вече няколко месеца предупреждават за риска от използване на оръжия за масово унищожаване в Украйна заради стратегическите неудачи на руската армия на фронта. Те уточняват обаче, че не виждат никакви изменения в ядрените сили на Русия, които биха повишили бойната готовност на ядрените сили на САЩ. Във вторник представителката на Белия дом Карин Жан-Пиер каза: „Ние много сериозно се отнасяме към въпроса за ядрените въоръжения, но досега не сме видели причини за преразглеждане на нашата стратегическа ядрена позиция. Нямаме и данни, че Русия се готви да използва ядрено оръжие“.
След началото на войната в Украйна руският президент Владимир Путин, както и много руски високопоставени чиновници, политици и пропагандатори заплашват Запада с ядрен удар. За пореден път Путин спомена това на 21 септември, когато обяви частичната мобилизация в Русия. Дали обаче той ще се реши на ядрен удар и какви могат да бъдат последиците от това? „Медуза“ обсъжда този въпрос с Максим Старчак, експерт по руска ядрена политика, научен сътрудник в Центъра за международна и отбранителна политика към Университета „Куинс“ в Канада.
Има ли начин светът да спре агресивно настроен лидер с ядрено оръжие?
Теоретично Путин може да направи почти всичко. Статутът на Русия като ядрена държава й открива простор за военна безнаказаност. Има доктрина за взаимно гарантирано унищожение, според която използването на ядрено оръжие от една от страните против друга, имаща съпоставимо количество ядрени бойни заряди, ще доведе до ответен удар, т.е. до пълно унищожаване както на нападателя, така и на отбраняващия се. На тази основа градиха отношенията си СССР и САЩ, което е база за военна безопасност и между Русия и САЩ. И даже ако страните не са равни като ядрен потенциал, заплахата от ответен ядрен удар играе сдържаща роля по отношение на ядрената страна. Такъв пример са отношенията САЩ-КНДР.
Ако обаче ядрена държава иска да нанесе удар по неядрена държава, тя може да го направи. Да, ще има международна реакция, на фактически препятствия няма. Особено ако атакуваната държава не е член на НАТО и не е защитена от чл. 5 на устава /нападението срещу една държава-членка е нападение срещу всички/. Затова трябва да се оказва масиран дипломатически натиск. В момента не само Западът пресира Путин, но и Индия и Китай, както и членовете на Шанхайската организация за сътрудничество. Така че отговорът на въпроса може ли един неуравновесен лидер да започне ядрена война, е да, но ще е сложно.
Как практически се извършва нанасянето на ядрен удар?
В САЩ заповед за изстрелване на ядрени ракети може да даде само президентът. Но има предпазни механизми срещу някой неуправляем президент. Ако президентът не е здрав, вицепрезидентът, с подкрепата на други членове на правителството, може да поеме управлението. Във всеки случай президентът трябва да мине през обмяна на кодове за идентификация. Неговата заповед трябва да бъде потвърдена от министъра на отбраната, който да се свърже с председателя на Обединения комитет на началник щабовете, който от своя страна дава заповед на Националния военен команден център и щаба за стратегическо командване на САЩ за изстрелване на ядрени ракети. Този въпрос бе много актуален по времето на Тръмп. Тогава шефът на стратегическото командване каза, че няма да изпълни подобно заповед, ако я сметне за незаконна. В случай, че САЩ ударят първи, законността ще се определя от гледна точка на това дали Конгресът на САЩ е обявил война на атакуваната държава.
В Русия президентът най-напред трябва да подаде кодов сигнал за разблокиране на ядреното оръжие, а след това да разреши то да бъде използвано. Този сигнал се предава през портативната система на управление – т.нар. „ядрено куфарче“. Такива устройства имат и министърът на отбраната, и началникът на Генералния щаб. Фактическата възможност за ядрен удар е осъществима, ако и трите устройства дадат разрешение. След това сигналът постъпва в специалната служба на Генералния щаб, която дава заповед на командването на ядрените сили. След това командването нарежда на конкретен офицер, отговарящ за физическия пуск. Президентът винаги се съпровожда от група офицери от Генералния щаб, отговорни за „ядреното куфарче“. На пръв поглед веригата е достатъчно дълга, за да има защита срещу глупаци. От друга обаче, ако например президентът или МО са недостъпни, с тях няма връзка, началникът на Генералния щаб може самостоятелно да реши за изстрелването на ракетите.
С нестратегическото /тактическото/ ядрено оръжие веригата е още по-дълга. Тактически боезаряд няма във войската. Той трябва да бъде взет от склад за централизирано съхранение, да се транспортира, да се подготвят носителите, да се зареди, да се направи инструктаж на военните. Това е достатъчно дълга верига и на всеки етап могат да възникнат съмнение дали ние наистина искаме това. Освен това всичко се проследява внимателно. Разузнаването на САЩ и НАТО много бързо ще забележи подобни движения.
Могат ли военните да не изпълнят заповедта на Путин?
Всичко е възможно. По време на Карибската криза през 1962 г. съветската подводница Б-59 е подложена на бомбардировки от американски самолети. Тя загубва връзка с военното командване и може сама да вземе решение за ядрен удар. Но за това е било необходимо съгласието на капитана и още двама офицери. Капитанът смятал, че е започнала ядрена война, и със съгласието на своя заместник искал да издаде заповед за ответен удар. Но третият офицер наложил вето. Така че решението за ядрен удар зависи от хора. Да се надяваме, че рационалността ще победи емоциите.
Ако все пак Путин реши да удари например по Киев, как ще реагират другите държави?
Ще бъде странно да се удари Киев с ядрено оръжие, при условие, че досега срещу него не са нанасяни съществени ракетни удари. Ако изобщо се стигне до такъв удар, вероятно ще е с високоточно неядрено оръжие. Нито САЩ, нито НАТО искат пряк военен сблъсък с Русия и се надяват, че ядрено оръжие няма да бъде употребено. Но ако все пак се стигне до това, ще има военна реакция. Обществото в западните държави очаква, че използването на ядрено оръжие няма да остане безнаказано.
САЩ вече разработват възможни реакции на подобно развитие на събитията. Те могат да са няколко – влизане на сили на НАТО в Украйна, неядрен удар по руските войски в Украйна, удар с тактическо ядрено оръжие по руските войски и т.н. Тези сценарии вече са известни на Путин и трябва да станат преди всичко механизъм за сдържане от ядрен удар. Ядрената стратегия на САЩ допуска ограничен ядрен удар за приключване на конфликта или възстановяване на стратегическата стабилност, но едва ли това ще се приложи към друга ядрена държава. Никой не иска ядрена война и реалният военен отговор ще бъде внимателен и ограничен.
Какви могат да са теоретичните стъпки преди да се стигне до ядрен удар?
Мобилизацията е своеобразно спасение от ядрен удар. Така Путин показва, че все още смята да реши украинския въпрос с жива сила. Ако 300 000 души не обърнат хода на войната, може да има втори етап на мобилизацията или пълна мобилизация. Русия разполага с многомилионен мобилизационен резерв.
Едва ли в Кремъл разглеждат сериозно решаването на въпроса с Украйна с ядрен удар. Ако целта е да се разруши Украйна до основи, за бърза победа е достатъчно да се разрушат електростанциите. Без ток не може да се осъществява никаква военна, промишлена или човешка дейност. Но даже по време на Втората световна война немските войски не са разрушавали електростанциите, тъй като са планирали да ги използват за своята окупационна администрация. Русия също иска да окупира територии за последващо използване.
Следващият етап преди употребата на ядрено оръжие е използването на високоточно оръжие, което вече Русия прави, но има недостиг и в количеството, и в качеството. Русия би могла да опита да атакува Киев и правителствените обекти, но Украйна вече очаква това и един удар едва ли ще повлияе особено на ситуацията.
Русия може да атакува и линиите за снабдяване на Украйна, пунктовете за прехвърляне на западно оръжие. Това вероятно ще доведе до убийство на персонал на НАТО, което ще е достатъчен повод за директен отговор от Алианса. Нивото на ескалация ще се повиши. Но Москва не желае пряко участие на НАТО, така че този сценарий е малко вероятен. Ако се съди до стъпките досега, това е главната тревога на Русия – да не позволи на НАТО и САЩ да се намесят на страната на Украйна с пряко участие във военните действия. Ядрените учения, привеждането на силите за сдържане в бойна готовност – всичко това е политика на сдържането.
Къде би могла Русия да удари с нестратегическо ядрено оръжие?
Според руската военна теория първата крачка в ядрената ескалация е демонстративен единичен удар по пустинни територии или акватории, по второстепенен военен обект /по възможност без персонал/. Теоретично това може да стане над Северния ледовит океан – пустинно място, без голям риск за руските войски и гражданите на други държави. Ядреният взрив ще окаже психологическо влияние, независимо къде ще е и дали подлага населението на опасност. Но какво следва? Това едва ли ще окаже влияние на съпротивата на Украйна. Но дипломатическият натиск и върху Москва, и върху Киев ще се усили.
Ако това не окаже влияние, следващата стъпка на ескалацията може да е демонстрация-сплашване като ядрен удар по военен обект на Украйна. Дори това да стане и да доведе до унищожаването на цял град, отново няма да доведе до крах на украинската армия.
Използването на тактическо ядрено оръжие ще създаде радиационно замърсяване на местността, която след това Русия няма да може да използва за свои цели. Така че едва ли използването на такова оръжие на територията на Украйна има някакъв военен смисъл.
Разбира се, не трябва да се изключва принципът „Ако Украйна не може да бъде моя, няма да е ничия“, но той е твърде рискован за човек, който е маниак на тема здраве и вечна младост, който продължава да се среща с хора само след продължителна карантина.
Тактическото ядрено оръжие няма да помогне на Москва в отбраната на окупираните територии и няма да има сдържащ ефект върху Украйна, така че използването му в сегашния стадий на войната е неефективно. Психологически то ще има ефект върху страните от НАТО, но не и върху Украйна. Затова възможността то да бъде използвано съществува, но е ниска.
На 2 октомври проруският телеграм канал Рибар публика видео и снимки на „поредния жп състав с военна техника, пътуващ към фронта по някоя от жп линиите в централна Русия“. Авторът обръща внимание, че влакът пренася КамАЗ-43269 „Изстрел“ с бойни модули „Спица“, включващи 30-мм оръдие и автоматичен гранатомет. Експертите отбелязаха, че подобни комплекси се използват само от 12 Главно управление на министерството на отбраната, които се занимава с реализацията на военната ядрено-техническа политика и с ядреното обезпечаване на въоръжените сили на Русия. Затова западната преса веднага подхвана рефрена за „ядрения влак, който Путин изпрати към Украйна“.
Разследване на радио „Свобода“ показа, че влакът е заснет в град Сергиев посад, Московска област. Той най-вероятно тръгва от войсковата част до село Абрамово, която наистина е към 12 ГУ на МО, но там не се съхраняват ядрени боеприпаси (т.нар. обекти „С“, които в СССР са били над 100). Бившият директор на центъра на НАТО по контрол на въоръженията, разоръжаването и неразпространението на оръжия за масово унищожаване Уилям Алберк също отбелязва, че около тази част няма места, в които се съхранява ядрено оръжие. Той предполага, че техниката би могла да се превозва за учение на стратегическите ядрени сили ГРОМ, които обикновено се провеждат в средата на октомври.
Войсковата част, откъдето тръгва „ядреният влак“, е обикновена, сравнително малко база за съхраняване на техника и жп вагони. Интересното е, че според юридическите регистри частта е прекратила своята дейност още през ноември 2009 г., а нейн приемник е „Централното-жилищно комунално управление на МО за 12 ГУ на МО“, като адресът й е сменен на Сергиев Посад-7. По информация за войсковата част в социалната мрежа „ВКонтакте“, към 2004 г. тя се е състояла от охранителна рота, пожарна рота и автомобилна рота. Малко по-късно се появява и рота по обезпечаването. Т.е. работата в базата се изчерпва с обслужването на автопарка, което се потвърждава и от данните за държавни поръчки за купуване на резервни части, както и от снимките на военнослужещите там в социалните мрежи и от спътниковите карти на „Яндекс“ и Google.
През 2014 г. военнослужещ от тази част отговаря на въпрос с какво се занимават наборниците там така: „Понякога карат камиони, но основно маршируват по плаца или чистят тревата по него“.
За това, че тази част е имала някакво непосредствено отношение към ядреното оръжие, говори само един от коментарите, в който пише, че на територията на базата се намира „склад №9“, който навремето се е използвал за „съхраняване на транспортни контейнери за специзделия“.
Въпреки скромната дейност, която развива базата, тя няколко пъти става обект на внимание от правоохранителните органи заради многомилионни разхищения, извършени в това число „под прикритието от Федералната служба за сигурност“.
Повечето експерти са единодушни, че „ядреният влак“ едва ли е превозвал ядрени бойни глави или ракети. „Не мисля, че заради Украйна Русия би жертвала оборудване, принадлежащо към такова специализирано подразделение като 12 ГУ на МО. Още повече, когато Кремъл открито разиграва ядрената карта. Мисля, че това е просто съвпадение“, казва независимият военен аналитик Конрад Музика, който първи обърна внимание на връзката на влака с 12 ГУ на МО.
Ръководителят на проекта „Ядреното въоръжение на Русия“ Павел Подвиг се съмнява, че това е изобщо „ядрен влак“, още по-малко – че става дума за подготовка за някакви действия с ядрено оръжие.
Източник СЕГА
Каква е вашата реакция?
