Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Очертават се дълги преговори за управляващо мнозинство в парламента и редовно правителство. От ГЕРБ ще създадат контактни групи с външни лица, които да служат като модератори в разговорите с останалите парламентарни формации по различни теми. Премиерът и министрите ще се определят след като е постигнато съгласие в консултациите.
Такъв замисъл разви водачът на ГЕРБ Бойко Борисов на първата си пресконференция след предсрочните парламентарни избори на 2 октомври. Като първа политическа сила, върху неговата формация пада отговорността да състави кабинет. „Народът каза: Стига сте враждували, намерете начин“, обоснова експремиерът подхода си. Така, по думите му, са го правили през 90-те години.
Преговорните екипи ще минат през всички партии, ангажира се Борисов. И допълни, че в някои разговори с политици, с които е в добри отношения, ще участва лично, а в други, с които не е така, няма. По думите му, добре е политическите лидери да се „дръпнат назад“, предвид на конфликтите помежду им. Той даде да се разбере, че е готов да се занимава с преговори толкова дълго, колкото е необходимо. „Нямаме бърза работа. Имаме служебно правителство“, каза бившият премиер.
Първата тема, по която ще се водят преговори, посочи Борисов, ще бъде „антипутиновата тема“. Тук става въпрос за отношението към режима в Кремъл и войната в Украйна. Като пример за модератори на преговорите той даде бившия президент Росен Плевнелиев и ексминистъра на външните работи Соломон Паси. „Ако искаме да тласкаме държавата към поредни избори, това е идеално за Путин. Няма парламент, не могат да се взимат решения за въоръжение, за нищо“, заяви водачът на ГЕРБ.
Той нападна евроатлантическите формации като ПП и ДБ, че като отказаха предварително да разговарят с ГЕРБ, пречат на България да подкрепи пълноценно Украйна. „Това е време разделно. В това време не шикалкавиш, не се стаяваш“, предупреди той политическите си опоненти.
Вторият преговорен въпрос ще засегне проблемите на икономиката – цени, енергетика, инфлация, еврозоната и всичко друго, което трябва да мине през парламента. Борисов заяви, че е готов на всякакви компромиси – например да приеме исканията на ПП за социалната сфера и да обсъди предлаганата от ДБ правосъдна реформа. „И аз обичам пенсионерите“, недоволно изтъкна той. В същото време обаче, нападна съпредседателя на ПП Асен Василев, че с исканията за пенсионните добавки „иска да счупи държавата“. И определи наследството на кабинета „Петков“ в икономиката като „ужасно“.
Първо ще се търси онова, което ни обединява, а после това, което ни разделя, доразви замисъла си Борисов. Още сега обаче вождът на ГЕРБ постави граница не реформите, които ще се правят от бъдещото правителство. „Не „Ние сме за Бойко Рашков срещу Гешев.“ Реформа, в която има имена, не е никаква реформа“, посочи той. Борисов директно отхвърли възможността оставката на главния прокурор да се запише в бъдещата програма с аргумента: „В една правова държава има ред, по който това да се случи.“ И препоръча на ДБ да се включат в предстоящите преговори като представят предложение за такъв ред.
Борисов заяви, че няма да разчита на отцепници от други формации. „Ако накрая имаме подписан документ, той трябва да е като клетвен лист за тези, които са го подписали“, каза той.
Пълен обрат претърпя позицията му по отношение на машинното гласуване, което той в миналото непрекъснато обвиняваше в манипулации. „Аз съм доволен от машините“, призна той и допълни, че много пари са били дадени за въвежднето им. Причината за промяната в мнението му очевидно е, че ГЕРБ спечели изборите при преобладаващо машинни избирателни секции. После обаче с удоволствие подхвана темата за казуса „Дневникът е подправен“, за да намекне отново, че са възможни манипулации.
Водачът на ГЕРБ с неохота коментира и въпроса за декларацията за членството на Украйна в НАТО, към която българският президент Румен Радев отказа да се присъедини. „Българите избраха Радев. Той има конституционното право да я подпише или не“, изтъкна той. И добави, че ако беше начело на държавата, щеше да се присъедини към документа.
Източник СЕГА
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание