И този втори семестър от учебна 2021-22 г. година поддържа високото ниво за студените във Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене на лекции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учени за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични тесктове. Като Съсобственик и главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на отличните текстове по дисциплина “Политически организации и институции”.
Изготвено от: Росица Атанасова, Публична администрация, 3-ти курс, задочно
Курсова работа по Политически организации и институции
Преподавател: гл. ас. д-р. Андрей Велчев
Политически институции
Произходът на думата институция идва от латинската дума „īnstitūtiō”, което означава разпореждам. От произходът на думата се подразбира, че тя е свързана със заповеди, закони или норми, които да служат за контролиране на даден човек или ситуация. В днешни дни институциите представляват всички норми и правила, които претендират да създадат хора, които да прилагат санкции. Институциите включват всяка форма на ограничения, които човешките същества създават, за да оформят човешките взаимоотношения. Институционалните ограничения понякога се нарушават и следва наказание. Чрез тези наказания се контролират нормалния обществен ред и отношения.
Видовете институции биват формални и неформални. Формалните са основани на писани правила, които предписват конкретни роли на участниците в социалното действие, като тези, които ги изпълняват, са преминали през институции за специална подготовка или са били избрани, посочени и т.н., за да изпълняват тези роли. Такива са съдът, училището, политическите партии и др. Неформалните институции са правила, присъщи за дадена култура, които въпреки, че не са изрично вписани или инкорпорирани в правото, играят роля на мерило и описват „правилното“ поведение. Те може и да не са напълно осъзнати от участниците в действието като такива правила. Пример са начинът на хранене и обличане в едно общество, отношенията към мъжете и към жените и т.н. Институциите не само спомагат гладкото функциониране на обществения живот, но и създават чувството на стабилност, доверие, идентичност, съгласие между тези, които споделят общи институционални интереси.
От делението на институциите става ясно, че политическите институции биват формални(официални). Основните политически институции в днешни дни са президента, народното събрание, министерския съвет.
За президентската институция може да се каже, че е сравнително нова в историята на България. Президентът на България е държавният глава на републиката и един от органите на държавната власт. В системата на парламентарно управление той осъществява своите функции и правомощия чрез постоянните си взаимоотношения с органи и институции на законодателната, съдебната и изпълнителната власт, както и с партиите, които са представени в или извън парламента и с други формирования на гражданското общество.
Като държавен глава президентът олицетворява единството на нацията и представя Република България в международните отношения. Други негови функции са: да дава и възстановява българско гражданство; назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители; упражнява право на помилване; опрощава несъбираеми държавни взимания; упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето; върховен главнокомандващ на въоръжените сили на България; назначава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет.
В своята дейност Президентът е подпомаган от Вицепрезидент. „Вицепрезидент“ по принцип е рядка институция по света. В България позицията е създадена по подобие на американския опит в началото на демократичните промени. Вицепрезидентът не замества Президента при отсъствие, а при предсрочно прекратяване на правомощията на Президента, той встъпва в ролята на президент до избора на нов.
Според проучване от 2019 президентската институция печели най-голям процент довери от обществото сравнение с Министерски съвет и Народно събрание.
Правителството е висш колективен орган на изпълнителната власт в държавата, съставен от министри, всеки от които е отговорен за определена част от дейността му. В парламентарните републики се избира от парламента. В президентските републики се назначава от президента. Правителството може да бъде еднопартийно или коалиционно. В България това е Министерския съвет. Изпълнява изпълнителната власт в България.
Основната функция на правителството е да поддържа социалния порядък. Друга функция на правителството е предпазване на страната от враждебна външна намеса и, обратното, въздействие върху други държави за постигане на различни политически и икономически цели. За тази цел правителството поддържа свои въоръжени сили, както и системи за разузнаване и контраразузнаване.
Съществена функция на правителството е осигуряване на финансиране за различните им дейности чрез налагане на мита, данъци, такси и други принудителни плащания.
Правителството осъществява дейността си чрез специализирани ведомства, всяко от които осъществява определен кръг от неговите функции. В различните страни тези ведомства могат да носят различни наименования – министерства, агенции, департаменти и др. В началото на деветнадесети век в България е прието те да се наричат министерства, изпълнителни агенции, държавни агенции и държавни комисии.
Конкретната организация на министерствата варира в различните страни и исторически периоди, но в повечето съвременни държави действат няколко основни министерства или техни съответствия:
1.Министерство на външните работи – отговаря за външната политика и международните отношения, както и оказва съдействие на гражданите на държавата в чужбина.
2.Министерство на вътрешните работи – отговаря за вътрешната сигурност, включително полицията и противопожарната дейност, управлението на бедствия, гражданската регистрация, имиграцията, в някои страни за надзора на местните власти, провеждането на избори, държавната администрация.
3.Министерство на финансите – обикновено отговаря за държавните финанси и бюджет и фискалната политика и финансовите регулации.
4.Министерство на отбраната – отговаря за въоръжените сили и външната сигурност.
5.Министерство на правосъдието – отговаря за администрирането на системата на правосъдието, включително затворите, и за правителствената политика в тази област, в много страни извършва надзор над дейността на прокуратурата и националното следствие.
6.Министерство на образованието и науката – отговаря за научните и за образователните институции в Република България.
7.Министерство на здравеопазването – отговаря за здравеопазването.
Редът на формиране на органите на изпълнителна власт е различен в различните страни.
В страните с парламентарна форма на управление, правителството обикновено се сформира от представители на победилата на изборите за парламент политическа партия или коалиция от партии. Ако нито една от партиите не е спечелила мнозинство, се провеждат коалиционни преговори между партиите, в резултат на които се сформира или правителство на мнозинството или на малцинството, или (ако преговорите са неуспешни) се провеждат нови парламентарни избори.
В президентските републики изпълнителната власт е оглавена от президента. В страните с парламентарна форма на държавно управление, както и в част от републиките със смесена форма на управление, държавния глава не влиза в системата от органи на изпълнителната власт. Въпреки това, той има пълномощия, отнасящи се към сферата на изпълнителната власт. Що се касае до редица страни със смесена форма на държавно управление (Полша, Русия, Румъния, Франция и др.), то в тях съществуват така наречения дуализъм в изпълнителната власт.
При същото проучване от 2019 година резултатите за доверието в правителството не изглеждат никак положително настроени – едва 29 на сто са му гласували доверие.
Парламентът е политическа институция, състояща се от представители на гражданите в държавата, избрани пряко от тях, и служи като законодателна власт. Законодателната власт във всяка конституция е централна власт и от нейната стабилност до голяма степен зависи стабилността на държавата. Строежът на парламента от своя страна се определя от формата на държавно устройство, големината на държавата, механизмите за уравновесяване на властите, изискванията за ефективност на законодателния процес, качеството на политическата система и демократичността на държавното управление, както и от симпатиите на конституционните теоретици към определен модел.
Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите.
Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели.
Парламентът осъществява напълно или ограничено законодателната власт съобразно с формата на управление и политическия режим на държавата. Законодателната дейност на парламента може да бъде ограничена от държавния глава, от правителството или от специален съд за конституционен надзор. Парламентът приема бюджета и отчета за неговото изпълнение и участва във формирането на вътрешната и външната политика на държавата, осъществява парламентарен контрол над правителствената дейност, гласува вот на доверие или на недоверие на правителството. Поставя въпроса за политическата и за съдебната отговорност на министрите.
Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. В Република България Народното събрание е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. Състои се от 240 народни представители, а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет, създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори.
Народното събрание има и конститутивна функция. Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на Министерския съвет по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности.
В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното Народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно.
Парламентарният контрол е дейност на народното събрание, при която народните представители упражняват контрол върху изпълнителната власт, като отправят питания, по които се води дебат в пленарната зала на Народното събрание. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър.
Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново Народно събрание приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият.
Работата на Народното събрание е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от Народното събрание.
То може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от Министерски съвет. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика.
В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения.
Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на Народното събрание. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни.
Проучването от 2019 показва, че парламента е институцията, която получава най-малко доверие – 23 на 100.
Великото народно събрание е представителен държавен орган в Република България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на Конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като институция на републиката Великото народно събрание е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е с конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в Конституцията на Народна република България през 1990 г.
Според Конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение Великото народно събрание се различава от Народното събрание основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавно управление и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.
Великото народно събрание може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати.
Броят на народните представители във Великото народно събрание е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, Великото народно събрание се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на Великото народно събрание се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето.
Всяка една държава, без значение от вида си, има нужда от институции, за нормален граждански ред и за управлението си. Съществуването на тези институции осигурява това чрез закони и норми, при чието неспазване се налагат санкции и наказания, което от своя страна показва и възпитателния си характер.
Източници:
- Уикипедия
- Основните политически институции през 2019 г. – Галъп интернешънъл (gallup-international.bg)
- Български институции (government.bg)
- Президентска институция, Реферат по Публична администрация, Икономика – Pomagalo.com
Представяне на авторът: Казвам се Росица Атанасова от град Първомай. Образованието си започнах от СОУ „Проф. д-р. Асен Златаров“ в родния ми град. Поради интереса ми към математиката и институциите като цяло продължих образованието си след 7-ми клас в Национална Търговска Гимназия в град Пловдив със специалност „Данъчна и митническа администрация“. След 5 години изучаване на специалността, интересът ми се засили и като едно естествено продължение заложих на специалността „Публична администрация“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Желанието ми за кариерно развитие след завършване на специалността е насочено към работа към Икономическа полиция.
Каква е вашата реакция?
