В първия ден на Малък Сечко, Православната църква чества паметта на Св. Великомъченик Трифон. Народният празник се нарича още Трифон Зарезан, поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. Въпреки, че днес е официалният празник от отколешни времена българите почитат Св. Трифон на 14 февруари, като покровител на лозарството и винарството. В деня на неговия празник се извършва ритуалното зарязване на лозята. Днес празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.
Повод да почерпят имат и всички с имената Трифон, Лозан, Гроздан и др. Честит празник на всички именици!
През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет.
