Да дразниш Дракона: Тайван, Южнокитайско море и американския хегемонизъм

Лъчезар Радев

В своето есе “Подход към несъзнаваното”, основателят на аналитичната психология, проф. Карл Густав Юнг, пише следното: „Онова, което наричаме символ е термин, наименование или дори картина, които, макар и познати във всекидневния живот, освен своето конвенционално и явно значение имат и специфични съдържания. Те намекват за нещо неясно, непознато или скрито от нас”.

За разлика от символиката на съня, която е несъзнавана по произхода си, политическите символи са продукт на изцяло съзнателен и целенасочен процес, изпращащ ни специфично политическо послание.

Символът, който помествам тук, забелязах съвсем наскоро в „The Spectator”  (23. 9. 2021 г.). Той предхождаше един типичен журналистически анализ с автор Джеймс Форсит, по повод на  създаването на ново военно обединение между САЩ, Великобритания и Австралия, с абревиатура AUKUS.

Както символът, нескрито хибриден по същността си, откровено грозен, натрапчив и безсмислен, така и обединението AUKUS,  са с неясни засега параметри. Единствените известни са:

• Че САЩ упражниха влияние върху Австралия да прекъсне договора си с Франция за няколко ядрени подводници на стойност около 65 млрд. дол., като предложиха те да произведат тези съдове, които, разбира се, Австралия да закупи. Ударът дойде точно навреме и, както винаги, беше извършен с арогантна и хладна пресметливост. Все пак, както подчертават някои западни анализатори, загубите на САЩ в Афганистан – на стойност приблизително от 2.5 трлн. дол. – трябва по някакъв начин да бъдат възстановени. Е, първата „жертва” беше Франция – като държава и Макрон – като президент, който си позволи да говори за „мозъчната смърт” на НАТО. Но, подобни въпроси са тема на друг анализ.
• Че обединението е насочено явно в подкрепа на Тайван, против Китай, както показва не само текста на Форсит, но и самият символ: грозният хибрид е затиснал с лъвския си крак опашката на Дракон. Може само да се гадае, какво би станало, ако Драконът се обърне и облее това чудовище с горещия си дъх, с мирис на барут. Изглежда, че точно това се цели.

Ще си позволя да отбележа още, че както авторът, така и повечето наблюдатели пропускат един важен факт. А той е, че със създаването на AUKUS се цели въздействие и – по-важното – съществено редуциране на влиянието на Китай в Южнокитайско море (ЮКМ).

Фигура 1 представя геополитическата ситуация в Югоизточна Азия във връзка с  формирането на AUKUS.

Фигура 1. Геополитическа същност на AUKUS и връзката му с 9-те отсечки (9), първа (1) и втора (2) островни вериги.

Както може да се види от картата на Фигура 1, първо, наличието на обемни и многогодишни спорове между Китай, Виетнам, Филипините и Малайзия, по повод на островите и архипелазите в ЮКМ, кара Китай да оповести своята концепция за 9-те отсечки (9-dush line) (вж. Фигура 1, означени с жълт цвят). Същността й е, че пространството ограничено тях, което фактически затваря в себе си площта на ЮКМ, може де са счита за китайска принадлежаща зона. Това означава, че спорните територии на островите Спратли, Параселовите острови и рифът Скарабороу са китайски владения, което се основава на исторически факти във връзка с тях. Очевидно е, че в рамките на анализа не мога да разгледам разнопосочността и обема на доказателствения материал, но твърдо мога да предположа, че AUKUS ще повдигне отново темата, и то твърде скоро.

Както може да се види от Фигура 1, ЮКМ е с особена важност за Китай и за цяла Източна Азия, защото то граничи и с протока „Малака”, разположен между Индонезия и Сингапур. Протокът е най-натовареният път за доставка както на суров петрол и втечнен газ, така и на стоки от най-различен характер. Ясно е, че и геоикономическата му, и геологическата му тежест е безусловна. От това, естествено, произтича и заключението, че онзи, който има най-голяма тежест в региона, той ще определя в твърде голяма степен съдбата на протока.  Изводите от това са съвършено ясни и недвусмислени – САЩ и AUKUS, както и Индия в частност, ще се стремят да ограничат влиянието на Китай, което съвсем не е нов факт. Целта е изостряне на противоречията по повод и на ЮКМ, и на протока „Малака”, този път с помощта на Австралия.

Второ: Наличието на отдавнашни спорове на Китай с Япония – по повод на островите Сенкаку – вещае помощната роля на Япония и Южна Корея (и двете с американски бази на територията си) към AUKUS, ако това се наложи. Япония обаче е твърде наясно с историческите претенции на Северна Корея и ако тя се изкуши да помогне на AUKUS, то тогава противоречията между двете държави ще се изострят твърде много и, нищо чудно, да навлязат в акутна фаза.

Трето: AUKUS също така цели подпомагане на американската стратегия за първа (1) и втора (2) островни вериги, надлежно отбелязани на фигура 1, чиято цел е създаване на военно отбранителна зона по времето на Корейската война.

Ясно е, че идеята може да се възроди отново с особено внимание към Тайван и за използването му като „дразнител” на Китай, а и като възможност за военното преоборудване на Тайпе под флага на китайската заплаха.

Преди няколко дни американски анализатори вече предложиха на Тайван да бъдат дадени и ядрени оръжия, което допълнително ще нажежи ситуацията. Засега обаче идеята не е подета от официалните власти във Вашингтон, но това не означава, че те не обмислят въпроса, който за тях е от стратегическа важност. В дългосрочна перспектива, превръщането на Тайван в ядрена страна е малко вероятно. За мен, подхвърлената идея е с „проучвателен мандат”, но това аксиоматично не означава, че тя трябва да бъде игнорирана.

Вижте и

Тази нощ е имало размяна на удари, като това продължава и в момента

Доколкото се отнася до Китай, той гледа със спокойствие на AUKUS, не планира военни съюзи (няма нужда от тях), но работи с партньорите си по скрит, но надежден и доверителен начин. Твърде вероятно е Китай:

1. Да ускори идеята си за 3-та островна верига, в състава на която да използва острови в близост до Австралия, например, Соломоновите острови, като с това да се удовлетворят няколко стратегически цели:

• да държат Австралия „под око”, като заедно с това наложат забрана за износ на редки метали за нея и ограничат вноса на хранителни продукти от нея;
• да разширят периметрите си на влияние, с което да компенсират обстоятелствата около ЮКМ и протока „Малака”, което в бъдеще да блокира начинанията на AUKUS;
• да покажат на САЩ и Британия, заедно с Русия, че ще им е все по-трудно да реанимират идеята на транс-тихоокеанско партньорство.

2. Да доведат до нов етап отношенията си с Индонезия, извън икономическите проекти с нея, в предвид на това, че през нейна територия преминават 4 протока, които са от геополитическа важност за Пекин и за цяла Източна Азия, при прекъсване на дейностите по протока „Малака” и усложнаване на отношенията с държавите около ЮКМ.
3. Да продължи и задълбочи отношенията си с Филипините и Бруней, колкото и трудно да се оказва всъщност това, защото те са пряко разположени по 1-ва островна верига (вж. Фигура 1).
4. Да задълбочи контактите си със Северна Корея и да използва по подходящ начин „любовта” й към Япония, с което да намали рискът от участието й, макар и непряко, в AUKUS.
5. Да използва стратегическите си отношения с Русия за осигуряване на подходящ и надежден тил в морските пространства на Източна Азия. Освен това Пекин би могъл да помисли за осъвременяване и развитие на военноморските си сили с ново поколение далекобойни ракетни системи с надводно и подводно базиране с участието на Русия, за да противодейства по-ефективно на стратегията за островните вериги и Австралия, в това число.

Основният въпрос е: дали AUKUS въобще има бъдеще?

Според мен, отговорът е отрицателен. И не, защото AUKUS е зле замислен. Той е възраждане на идеята на Обама за транс-тихоокеанско партньорство в друг формат и при други геополитически условия.

Основният аргумент е: Развитият капитализъм навлиза в обемна криза, което означава, че няма да има нито финансовата, нито моралната възможност, за да осъществи този проект. И не само да го осъществи, а и да го накара да действа ефективно. Онова, което се забелязва и в света, и в Европа е, че Западът продължава да работи с клишета – не само по повод на Русия и Китай, но и по повод на живота и битието в широките му рамки въобще, което фактически го блокира и приближава краят му. Следствието от това: процесът все повече и повече ще се развива в дълбочина.

Естественото следствие от него е, че СВЕТЪТ НАВЛИЗА В СЪСТОЯНИЕ НА ЦЯЛОСТНО ПРЕДЕФИНИРАНЕ в сгъстено пространство и все по-сгъстяващо се време С  ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ОТ РАЗЛИЧЕН ХАРАКТЕР.

И още: даже вече сме встъпили в разгръщането на този процес и връщане назад не е възможно. Колизии са възможни, но връщане назад – не. Това е пределно ясно, а и оправдава напълно мотото на  анализа.

София, 18. 10. 2021