Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
На 87-годишна възраст почина звукоинженерът, актьор и ненадминат чешит Георги (Джони) Пенков, съобщи писателката Ина Вълчанова. През последните месеци от живота си той боледуваше тежко.
Джони се ражда като Георги на 27 ноември 1933 г. в София, в семейството на художника Иван Пенков. През 1966 г. завършва радиотехника във ВМЕИ „Ленин“. Сетне специализира във Франция електроакустика и започва да работи като звукооператор. Бил е научен сътрудник в НИИ. През 1979 г. става доцент по звукотехника, припомня „Сега“.
Изявява се и като актьор. От 1960 г. озвучава филми. Неподражаемият глас и особен изказ на Джони са негова „запазена марка“ и хората го разпознават, дори когато не го виждат. С имената на Джони Пенков и на Радой Ралин по-старото поколение свързва легендарните „Фокус“-и, които се прожектират на голям екран преди игралните филми в киносалоните. Гласът на Джони звучи и в легендарното радио шоу на Тодор Колев „Как ще ги стигнем американците“.
В киното е играл във филмите „Рицар без броня“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Илюзия“, „Търновската царица“, „Аз, графинята“, „Немирната птица любов“, „Неочакван обрат“, „Операция Шменти капели“ и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – II степен (1970). Документалният му филм „Ятаци“ печели няколко награди, включително и на Фестивала на българското кино във Варна и от фестивала в Лайпциг.
Джони бе веселяк и бохем, чиито знаменити приятели е трудно да се изброят: Валери Петров, Радой Ралин, Васил Цонев, Милчо Левиев, Ибряма, Ицхак Финци, Миряна Башева, Рангел Вълчанов, Иван Славков, Мая Новоселска, Огнян Видев и мн. др. Мнозина от тях вече не са сред нас. Заедно с Джеки (също Георги) Стоев и Чарли (Христо) Илиев са най-забавната тройка в българското кино.
„Лъже, ама интересно лъже!“, казва Ицхак Финци за приятеля си. Джони често прибягваше до самоирония и разказваше чудни небивалици за себе си и за семейството си, някои от които звучаха направо като вицове. Радой Ралин пък му оставя за спомен следния автограф: „На Джони, без когото светът щеше да бъде много по-тъжен!“
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание