Сега четете
Президентът и другите, които все още са неизвестни

Президентът и другите, които все още са неизвестни

Лъчезар Радев

Както вече стана ясно, изборите за ново Народно събрание и за Президент са насрочени в един и същи ден.

Зад това на хоризонта отчетливо се провиждат силуетите на тенденции, за които по-долу ще стане въпрос, независимо от това, че конкретни лица, освен настоящият Президент Румен Радев, все още не са известни.

В този контекст е очевидно, че лявото, центърът и дясното са в ситуация на обемно клокочещо затруднение, а именно: да се намерят такива персони, които могат да бъдат противопоставени на Румен Радев с далечната цел да се стигне до балотаж и търговията да се развихри с пълна сила.

Като цяло, това е и опасна, и с неясен изход, игра, пък и не е белот само между две ръце.

Защо?

Защото, като оставим настрана рейтингът на Президента, е ясно, че трудно ще бъдат намерени персони, съответстващи на общественото му одобрение в масовото съзнание. Освен това, би било интересно да се проследи, дали другите предложени лица ще имат не само политически опит, но и стратегическо мислене, което, по презумпция, е задължително за поста Президент на която и да е държава в света, включително и на нашата територия.

Левицата – в лицето на БСП, – е подхванала сложна игра, която много бледо и нeфелно напомня на „триъгълната дипломация” на Кисинджър от 70-те години на 20 век. На единият връх на триъгълника стои дилемата дали Румен Радев да бъде подкрепен. Другият й връх е свързан с въпроса: ако Румен Радев не бъде подкрепен, то тогава кой ще е кандидатът на БСП? Третият й връх изключва първите два варианта и, вероятно, се насочва към подкрепата на кандидат, излъчен от друга партия.

За партията е стратегически изгодна реализацията на първия връх на триъгълника по естествено обясними причини. Повече от ясно е, че в бъдещият парламент БСП ще има гласовити противници, така че е напълно безперспективно да си открива враждебен фронт с Президентството. За да реализира подобна, и полезна за двете страни, стратегия е необходимо да бъде изключително внимателна към знаците, които подава на обществото и на избирателя. Умната партия трябва да си дава сметка, че с внимателни, премерени, дипломатични и съдържателни тези, тя трябва да запази и реномето на Илиана Йотова, с която я свързват много по-тесни връзки, нещо, за което тя не се е замисляла, както се вижда, освен, ако няма нещо друго наум.

Изводът: за момента, БСП не е концентрирана, което, ако не вземе адекватни мерки, може да й изиграе лоша шега. В обществото има положителна нагласа към поведението й в миналия парламент, но подобна нагласа може бързо да бъде занулена. И още нещо: взеха много да я хвалят, а това е опасно, твърде опасно. Подготвят й капан. Важното е, тя да не влезе сама в него.

ГЕРБ е в ситуация на все по-трудно намиране на персона, която да бъде предложена да се качи на другото блюдо на везната на изборите. Но, която и да бъде тя, ситуацията около нея ще се вгорчава от катализиращия ефект на пресния спомен за управлението им.

От тук и очевидният извод: който и да предложи за свой кандидат ГЕРБ ще му тежи като воденичен камък. Както се пее в една песен: „като камък на шия, като белег от нож”.

ДБ също е в неприятна позиция, с проблематично намиране на приемлива кандидатура. Партийната себичност налага такава да бъде намерена на всяка цена.  На ДБ обаче трябва да му стане ясно, ако все още не е, че обвързаността с някои чуждестранни субекти и организации, което е подобаващо обсъждано в медиите, ще бъде обект на разисквания в кампанията. Не е тактически добре ДБ да си мисли, че като я плюят (казано по народно му), вали дъжд.

Изводът е: дискредитацията й ще продължи, и не само по това направление, но жалкото е, че ДБ не разполага с лидер (и), който (които) могат да се противопоставят на това ефективно. Както мога да предположа, някои по-малки от нея партии могат да се окажат твърде ефективни „в танца на дискредитацията”. И те ще го направят много по-жлъчно и много по-настъпателно, за да си осигурят собственото битие.

Вижте и

ДПС  ясно заяви, че няма да подкрепи Румен Радев за следващ мандат. Някои наблюдатели свързват това  с горещият спор в Президентството, който е пословично известен.

Според мен, не е лошо ДПС  да издигне собствен кандидат, но Движението добре осъзнава (надявам се), че този танц е твърде опасен, паркетът на балната зала е излъскан до блясък и подхлъзването е – като че ли – нещо подобно на „предустановена хармония”.

Ако ДПС издигне свой кандидат, то не би било зле той да е българин. Това е добър тактически ход, защото ДПС ще артикулира наяве позицията си, че не е етническа партия, нещо, за което тя е вечно задявана край обществения геран.

В завършек, бих могъл да подчертая, че не е изключено кампанията за Президент да протече, както често става по тези географски ширини, в съпровода на „хубавата” музика на безсъдържателните съждения. За да не влезе в подобен коловоз, добре би било тя да се фокусира върху международната дейност на кандидатите – в ролята им на бъдещ Президент, та белким се опитат да покажат малко по-различно ниво, ако разбира се, имат податките да направят това.

Както е казал Конфуций: „За да ти се развие нещо, трябва да го имаш навито”.

22. 2021, София

ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ

 Анализатор и автор на рубрика.  Той е роден на  1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мегапроект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американско издание “Кой, кой е в света” за 2011 г.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре