Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
САЩ са финансирали противоречивата вирусологична лаборатория в Ухан, Китай, където са били провеждани изследвания, как да се направят болестите по -смъртоносни. Твърди се обаче, че тези изследвания са подкрепени от д -р Антъни Фаучи. Според автора на книга по въпроса Шари Марксън Институтът по вирусология на Ухан е „създал база данни с потенциално смъртоносни вируси“, а изследователката Ши Женли („Жената прилеп“) е събрала хиляди проби от коронавирус, пише английският таблоид Mail on Sunday.
Новата книга на Шари Марксън „Какво наистина се случи в Ухан: прикрития, конспирации и тайни изследвания“ твърди, че САЩ са финансирали противоречиватa лаборатория в Ухан, която се е заела с таен проект за идентифициране на смъртоносни вируси с пандемичен потенциал.
Според книгата на Марксън, Институтът по вирусология на Ухан е създал база данни с потенциално смъртоносни вируси с помощта на Ши Женли, известна още като „жената прилеп“. Ши Чженли, е наречена така след вземане на проби от хиляди прилепи в отдалечени пещери, е събрала 19 000 проби по време на престоя си в Ухан, включително 2481 проби, съдържащи коронавируси.
Цялата й работа е част от китайската версия на Global Virome Project (GVP). (Virom – (съвкупността от всички вируси (или техните геноми)).) Предполага се, че GVP ще се превърне в международен съвместен проект за идентифициране в рамките на 10 години на всички вируси на планетата, които имат пандемичен или епидемичен потенциал при хората.
Но по време на посещение в Института Ухан през март 2018 г. кариерният американски дипломат Рик Суицър заедно с генералния консул на САЩ Джейми Фъс откриха, че Китай е пуснал своя собствена версия – в лаборатория с лоши практики за сигурност и без надзор от САЩ.
И в съобщение, изпратено до Държавния департамент през април, Рик Суицър обяснил как Националните здравни институти (NIH), ръководени от д -р Антъни Фаучи, финансират изследвания в китайска лаборатория, включително експерименти с коронавируси.
В съобщението се казва: „Наред с Националната научна фондация на Китай, Националните здравни институти са основният спонсор на изследванията за SARS, проведени от Института по вирусология на Ухан“.
В съобщението се добавя още: „Миналата година институтът беше домакин и на посетители от Националните здравни институти (NIH), Националната научна фондация и експерти от Медицинския отдел на Тексаския университет в Галвестън.“
Галвестънският филиал също обучава лаборанти в Ухан, а Националната научна фондация на САЩ провежда семинар с Института Ухан в Шенжен, на който присъстват 40 учени от САЩ и Китай.
Но въпреки помощта на САЩ за финансиране и обучение на лабораторията в Ухан и нейните техници, малко международни изследователи са успявали да работят в лабораторията.
„Служители на института казаха, че международни и местни учени, които са преминали през необходимия процес на одобрение, за да проведат изследвания в лабораторията, биха имали „ограничен достъп“, се казва в доклада на Суицер.
В книгата си Марксън коментира: „Така лабораторията, работеща с най -смъртоносните патогени, познати на човечеството, ефективно е прекъснала сътрудничеството с международната общност“.
Когато в края на 2019 г. избухна пандемията на коронавирус, работата на лабораторията и по -специално дейностите на Ши Дженли бяха подложени на задълбочен контрол – мнозина, включително тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп, предположиха, че източникът на новия коронавирус е Институтът по вирусология на Ухан.
В отговор на подобни твърдения през февруари 2020 г. Ши Дженли каза: „Тези, които вярвате и разпространявате слухове, затворете мръсната си уста“. В публикация в WeChat, китайската версия на „Туитър“, тя добави, че COVID-19 се е превърнал в „природно наказание за нецивилизования начин на живот на хората“. Тя добави: „Аз, Ши Дженли, гарантирам с живота си, че това няма нищо общо с нашата лаборатория“.
Авторът на новата книга твърди, че „Жената прилеп“ е провела противоречиви изследвания за „подобряване на функционалността“, които се стремят да направят вирусите по-заразни и смъртоносни, най-вече за хората.
Подобна работа е извършвана от изследователи от цял свят, които твърдят, че помага да се предскажат пандемии, като се идентифицират вируси, които могат да заразят хората, което им позволява да започнат работа по ваксини и лекарства по-рано.
Но работната група от 200 учени в Кеймбридж написа писмо през 2014 г., предупреждавайки за рисковете, свързани с такава работа. Учените писаха: „Лабораторното създаване на високонаследствени нови щамове на опасни вируси, особено, но не само грип, представлява значително повишен риск. Случайната инфекция при такива условия може да причини огнища, които ще са трудни или невъзможни за контрол. Исторически погледнато, нови щамове на грип, когато се предават сред хората, са заразили една четвърт или повече от световното население за две години. “
САЩ дори преустановиха подобни изследвания в 22 области през 2014 г., а Белият дом заяви в изявление от 17 октомври същата година: „Правителството на САЩ няма да финансира никакви нови проекти, свързани с тези експерименти, и насърчава тези, които понастоящем се занимават с този вид работа – независимо дали е публично финансирана или не – да прекратят доброволно своите изследвания, като същевременно преоценят рисковете и ползите. “
Тогава д -р Антъни Фаучи подкрепи хода, но заяви: „Ползите от подобни експерименти и получените знания надвишават рисковете. По -вероятно е да се появи пандемия в природата (отколкото в резултат на лабораторен инцидент или изтичане), а необходимостта да се изпревари такава заплаха е основната причина за провеждането на експеримент, който може да изглежда рискован. “
На паузата в научните изследвания в САЩ беше сложен край през 2017 г., а година по -късно лаборатория в Ухан, Китай, започна работа с живи вируси. Преди пандемията само две лаборатории в света провеждаха изследвания за увеличаване на функционалността на коронавирусите, включително Института по вирусология на Ухан.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание