Посещението на главния прокурор в България е повече от пробуда и различно от приказка за дъщерята на един прокурор от кариерата, по времето на Социалистическа Румъния
За посланията също ще иде реч. Особено за едно от фундаменталните, че прокуратурата трябва да бъде независима, с главна мисия да бди над законността, с безусловното изпълнение на която всеки би трябвало да я оприличава на непоколебим орган на съдебната власт, постоянен в действията си и откровен пред хората.
Разпознато ли бе всъщност основното послание на главния европейски прокурор – госпожа Лаура Кьовеши е въпрос, който се загуби невежо и объркващо по пътя в търсене на отговор, заради и сред, умелите, умерените и отчетливите, но категорични разяснения на главния обвинител за целите на Европейската прокуратура, както и необходимостта България да допълни спешно квотата с още четирима европейски делегирани прокурори от общо десет, определени за нея?
Сякаш не сме наясно, че юрисдикцията на Европейска прокуратура обхваща разследването на крупни измами с европейски средства на територията на държавите членки, както и корупцията, свързана с тези престъпления, а така също и това, че цели шест, избрани от България делегирани европейски прокурори, са отхвърлени безапелационно, като неприемливи и нелогично представени кандидатури спрямо изискванията за тях.
Институции и граждани започнаха да анализират отминалото посещение спрямо своето социално-житейско усещане – желание за повече справедливост от съдебната система или страх заради участия в недобросъвестни дела. Двуполюсните възприятия на тези заинтересовани страни възпроизведоха неоснователни очаквания към главния обвинител, за предоставяне на конкретни факти, изричане на думи за подкрепа, даване на обещание за помощ. Някои заостряха слух за конкретни обвинения, а други се опасяваха, дали ще бъдат споменати като част от поредица от имена в съставен за целта списък.
Така или иначе, госпожа Кьовеши успешно премина през родината ни, чувствайки се като у дома си, пробуждайки сетивата на институции и на отделни публични лица, и не само. Незабравена от миналото и с нетърпимо очакване за бъдещите й професионални резултати, сега сякаш с удоволствие желаем да допишем историята й, започнала забележително и забележимо в недалечното минало като ръководител на румънската антикорупционна агенция.
Разпознаваема е първоначално в България заради борбата с корупцията по високите етажи на властта, когато в Румъния се повдигнат обвинения и постановяват присъди срещу висши политически фигури. Отстранена от длъжност, по-късно се връща безапелационно в прокурорската гилдия. Признанието за правотата на работата й е решението на Европейския съд за правата на човека срещу Румъния, както и аплодисментите в Европейския парламент при избора й за главен европейски прокурор с мнозинство, в двете ресорни комисии на Европейския парламент – по граждански права и вътрешни работи, и по бюджет.
„Аз не съм на посещение, аз съм си в къщи, да се срещна с четиримата делегирани прокурори. Да видя, дали имат нужда от подкрепа за нашата работа. Да надзиравам дейностите е едно от правомощията ми. Липсват шестима делегирани прокурори, които трябва да бъдат назначени. Очаквам ускорена процедура.“
Посланията от визитата не са неразпознаваеми. Те започват с желанието да се работи с българските правораздавателни органи съгласно юрисдикцията на Европейската прокуратура, защото тя не е чуждестранна институция и като такава принадлежи на всички европейски граждани. Преминават през намеренията да се спечели доверието на българското общество, защото работата на делегираните европейски прокурори ще бъде независима, с категоричната забрана за намеса в тяхната дейност от главен прокурор, от министър на правосъдието или от Висш съдебен съвет. Приключват с предупреждение за направата на публичното достояние на всеки факт или обстоятелство, което би накърнило принципите на работата.
Безспорно, мечтите на всеки европейски гражданин е, както европейската, така и националната ни прокуратура да работят ефективно, прозрачно и независимо. И сега е момента, повечето от нас да си припомнят изречението в прокурорските постановления: „ОТКАЗВАМ да образувам досъдебно производство и прекратявам преписката, тъй като деянието не представлява престъпление.“ Изключая намерението за абсолютизиране на този извод като масово прокурорско мероприятие, за съжаление повечето от българските граждани могат да посочат примери за откази, които съвършено не разбират, Обстоятелство, породено не от неграмотност или незнание, а от видимата, опорочена правна мисъл в прокурорския акт или пренебрегване на представените доказателства.
Прокурорската работа е достойна за уважение, важна за обществото и трябва да бъде лишена от политическа или бизнес коректност. Трябва да е независима.
Такива всъщност послания отправи Главния европейски прокурор. Те не бяха излъчени единствено спрямо работата на глобалния европейски терен и това трябва да е пределно ясно, защото безспорно, след 2017 година в България се управляват милиони европейски средства.
И към настоящия момент имаме усещането, че някои администрации работят като специализирано административно звено, занимаващо се само с това. Прогласените от тях успехи отразяват единствено резултати, осъществени с помощта на европейски средства. Като че ли властта представлява една дирекция за управление на европейски фондове и програми.
Твърде вероятно е да произлязат съмнения за целесъобразността и законосъобразността при разходването на европейски средства. Можем само да пожелаем успех и на двете страни в доказването на истината!
- ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВА
Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове. От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право. Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.
Каква е вашата реакция?
