Когато човек се вкопчи във вярата, а не в логиката, съдбата може да се пренарежда. В това вярва неврологът д-р Неделя Щонова. Раят е в това да летиш. Дали ще стигнеш – няма значение, защото утре може да те няма, казва тя.
„Раят не е онова библейско място. Раят не е крайна дестинация. Аз и моите герои в тази книга търсим рая на земята, рая в душата. Раят е онази позиция, когато твоята душа е в мир със себе си.“
Раят е самото осъзнаване, че болката е част от тъканта на живота, допълва д-р Щонова, която е автор на книгата „Хвърчило към рая“.
„Раят не е крайна дестинация. Раят е полетът, непрекъснатият стремеж на душата да се себенадмогва, да се възражда, да осъзнава, че носим в себе си онази духовна глина, от която можем да създаваме вярата си всеки ден.“
Д-р Щонова открива рая и в това „да не мислиш като клише, да не си изграждаш съдбата като клише“. По думите й раят е и в това „болката да те образова по правилния начин“.
„Раят е да надскочиш егото в себе си и да живееш за нещо, което е по-голямо от теб самия. Раят е в щастието да си посветен на идея, по-голяма от теб самия. Щастието е страничен продукт на тази посветеност.“
Болката е голям учител, убедена е д-р Щонова. Болка, която не е метаболизирана по правилния начин, необработеното страдание се превръща във високоскоростна магистрала към болести, тъга и много разрушителен живот. Надживяната болка се превръща в светлина, вярва д-р Щонова.
И на екрана – като телевизионен водещ, и в книгата си Неделя Щонова разказва истински истории. Признава, че никога не е имала пиетет към „светската страна на живота, към лъскавата страна на живота, към успешните хора“.
„На мен са ми интересни хората, които са страдали, които са се докоснали до мъдростта на болката“, споделя тя в интервю за БНР и предаването „Нощен хоризонт“.
За нея „хората, които „светят“, нямат безупречна съдба, а са се себенадмогнали и като феникси са възкръснали от болката.“
Когато болката и драмата дойдат и заблъскат по дверите на ума и сърцето ти, е толкова лесно да се предадеш, да се сринеш, продължава тя.
„Кое е най-крехкото нещо в нас? Вярата. /…/ Вярата е да имаш онази свята решителност, че нещо, което ти виждаш само със сърцето си, един ден ще го видиш и с очите си. Всичко започва с това духовно зрение, когато ти виждаш нещо първо със сърцето си.“„Ако ние не се научим да разговаряме с болката, с драмата, с огорчението, със загубите, това има действително потенциала да ни разболява. Когато държим ума си посветен, човешкият мозък е така устроен, че един целенасочен ум, който носи в себе си целеполагането на вярата, организира невроналните си мрежи по много по-различен начин от един бездеен ум.“
Живеем в меркантилни, обезверени, опустошени времена и тъжното е, че повече са хората, местата, източниците, които ни напомнят какво не можем да направим, казва д-р Щонова, чийто стремеж е обратният:
„Винаги искам да дам различната гледна точка. Винаги искам да покажа на хората какво можем да направим.“
„Функционираме в режим на притежателен модус. Но раят е много свързан с това да не се вкопчваш в нещата. Да погледнем небето – облаците минават, небето просто е един фон, то не се вкопчва в тях. Така и събитията – те идват, отиват си. Хората, събитията, щастието, нещастието. Не се вкопчвай в него! Нищо не е завинаги. Нито победата е завинаги, нито загубата е завинаги, нито хората са завинаги“, смята неврологът.
Всеки човек е средноаритметично от петимата души, с които общува най-много, смята д-р Неделя Щонова.
От своя учител по пиано в Мозамбик Аурелио тя е научила, че музиката на живота не е в това само да натискаш клавишите, музиката е в паузите – който владее паузите, владее музикалната линия.
„Чудя се защо днес няма ренесансови личности. Може би защото сме забравили колко много сила и потенциал има в нас“, отбелязва Неделя Щонова, която винаги е искала да помогне на хората да осъзнаят „безграничния потенциал, с който се раждаме“. Затова е избрала да бъде невролог.
„Емоцията е филтърът, през който ние действаме. Тези истории, които аз събирах върху четири континента – те докосват сърцата“, казва още Неделя Щонова за книгата си „Хвърчило към рая“.
Всяко място, от което си тръгваме, трябва да го оставим една идея по-красиво от това как сме го заварили, смята д-р Щонова.
„Без значение дали си тръгваш от живота, от ефира, от брака, от отношенията.“
Каква е вашата реакция?
