Лъчезар Радев
Служебният кабинет, назначен от Президента, започна своята работа. Според едни – добре, според други – не чак толкова, според трети – той е реваншистки.
Обществото – в неговата по-голяма част – с видимо нетърпение очаква да научи кой и защо е бъркал в „кацата с меда”.
Очевидно, подобен интерес е пряко свързан с ширещата се мизерия, безперспективност, неработеща икономика, липса на крупни чуждестранни инвестиции и цяла поредица от разнообразни проблеми. И всичко това гарнирано с горещ бульон от корупционни скандали.
Погледнато от ъгъла на партийните субекти, за момента, не се забелязва дори и намек за следната възможност: работата и изводите от дейността на служебното правителство да послужи като конструктивна база и визия, относно бъдещето на страната, както и за наложителни законодателни инициативи в тази посока.
Подобен подход, според мен, би бил полезен за самите партии. От друга страна, време е те да декларират какво точно желаят – политически игри, мимикрии и математика или ясни идеи, структурирани по направления, и подкрепени със съответни законодателни инициативи. Тоест, очертаване на кръг от базисни въпроси, около които може (и трябва) да се търси съгласие. А приорният отказ за такова означава единствено слабост.
ГЕРБ ще продължава да бъде притискан, но това не може да продължи безкрайно. Ще дойде момент, в който ступорът ще започне да се преодолява. За момента той прилага стратегемата „Прави се на глупав, но не си губи разсъдъка”, което, разбира се, служи като временен спасителен пояс. Основната дилема пред партията е партньорството „с кого и за какво”. Ако се приложи опасната стратегема ”Кради греди, подменяй колони, но не премествай къщата” би могло да се очаква някакъв успех.
БСП не следва толкова френетично да се притеснява (въпреки, че не го показва) от възникналото току-що „ново” ляво обединение. Нито фигурите, нито капацитетът им, вещаят нещо ново и апетитно в бъдеще. За да бъде така, то това движение ще трябва да изработи стойностно стратегемата „Цикадата отхвърля златния пашкул” нещо, което то не може да направи.
Погледнато генерално, полезно за партията би било реализирането на „Смени покрива и премахни стълбата”. Стратегемата е особено трудна за изпълнение, но, като стратегически резултат, е благодатна, и то не само за настоящия момент.
ИТН таи надежда за разширяване на влиянието си. Това е възлова задача, която то ясно осъзнава. Каквото и да мислят в ИТН сега, от особена важност за тях ще бъде изпълнението на „Дружи с далечното, воювай с близкото”, но кой е „далечното” и кой е „близкото” остава да решат с нужното проникновение.
ДПС е в, меко казано, деликатна ситуация, разгърната в стратегемата „Да украсиш сухото дърво с изкуствени цветове”, която то понастоящем се стреми да изпълни със съдържание. Доколко подобен подход ще сработи, времето ще покаже, но изненади съвсем не са изключени. В близко бъдеще, благодатна за него ще се окаже стратегемата „Красавица”, проблемна и като стратегия, и като тактика, но позитивна като резултат.
ИМВ бележи политически ръст с изпълнението на стратегемата „Лесно да откраднеш овца”. Бъдещето на тази напориста формация обаче в твърде голяма степен би зависело от изпълнението на „Спокойно очаквай умореният ти враг”.
Другите партии се виждат в чудо какво и как да построят, че да участват в утрешната власт. Доброто действие за тях се крие в стратегемата „Свържи веригата”, стига да могат да го осъществят. За някои е вероятно, за други – не, както много неща под слънцето.
Извън партийни шахматни фигури
Президентът изпълни блестящо своята роля, както се очакваше, чрез реализирането на стратегемата „Да наблюдаваш огъня от противоположния бряг”, но това е само началото. Сега идва ред на международните му изяви, прояви и действия, които е полезно да бъдат изключително балансирани, за да не попадне в „Трапа на Тукидид”. В този контекст, за него би било от полза да реализира тънкото послание, изразено в конкретния многопластов дизайн на „Сливата изсъхва, вместо прасковата”.
Стратегическият съвет не може да си позволи изкушението да остане безучастен. Напротив. Структуралистично погледнато, той би могъл да допълни и актуализира „Националния стратегически документ”, за да реализира блестящата стратегема ”Обгради царството Вей, за да спасиш царството Джао”.
20.5. 2021 г., София
ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ
Анализатор и автор на рубрика. Той е родеп на 1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мегапроект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американско издание “Ко
Каква е вашата реакция?
