Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Възпитаник съм на НПМГ.
След отбиване на военната си служба в България, през 1990. заминах за Израел, където до 2003. година изучавах Телевизионна и кино режисура, масмедии и комуникации в Телавивиския университет; създадох и управлявах успешен бизнес.
След завръщането си в България, продължих образованието си в областта на бизнес мениджмънта и управлявах компании в областта на строителството и телекомуникациите.
През 2009. и 2013. година се кандидатирах за народен представител.
По настоящем управлявам частен бизнес и паралелно с него три неправителствени организации:
Ако те е страх от мечки, не ходи в гората! Свикнал съм да плащам висока цена за своята непокорност. Финалът на тази предизборна кампания съвпада с еврейския празник Песах (Пасха). Този празник символизира свободата. Излизането от робството и готовността за 40-годишни лишения в пустинята на прехода в името на заветната свобода. Аз се възприемам като пряк наследник на Моисей и също като него съм готов да поведа процеса на промяна с цената на лична саможертва.
Какво Ви мотивира да се борите докрай? Разкажете подробно за този изкуствено създаден инцидент.
Обжалвахме решението на РИК 24 да ме дерегистрира първо пред ЦИК, а след като те отхвърлиха жалбата с 16 на 3 гласа, обжалвахме и пред Административния съд. Досега няма случай, в който независим кандидат да е стигал до тази инстанция и да е довеждал до отхвърляне на решението на РИК и ЦИК. В нашия случай, след половинчата проверка от вещи лица на съда стигнахме до 984 валидни подписа. Представихме на съда доказателства за поне още 20 валидни участници в подписката и след проверка лично от председателя на съдийския състав, заветните 1000 подписа бяха признати и дерегистрацията на кандидатурата ми от РИК бе обезсилена.
Създадохме важен прецедент, но това изяде 20 от 30-те дни на кампанията. Разумни хора ме посъветваха да се откажа от надпреварата. Доводите им бяха логични и обосновани, но аз реших да не ги послушам. Нямам в ДНК-то си опция за поражение. Винаги съм отстоявал позициите си докрай и сега няма да направя изключение. Вярвам, че макар и намален, шансът ми за успех все още съществува. Искам да дам пример на следващите, независими кандидати!
Сега и през последните 32 години имаме само партии. Институтът на независим кандидат е предвиден в Изборния Кодекс, но не е бил експлоатиран успешно нито веднъж досега. Независимо избраният народен представител има друга тежест и представителност. Той има задължения само към избирателите си, без посредничеството на политическа партия. В този смисъл независимо избраният народен представител не е политик.
Целта на предизборната ми кампания е да се запозная с повече хора и да споделя мислите и чувствата си с тях. Много от хората, с които се срещам, споделят, че не са имали намерение да гласуват, защото няма за кого. Вярвам, че точно на обезверените, на разочарованите от политиката мога да предложа алтернатива. Предлагам им своята, надпартийна кандидатура.
Кандидатура на личната отговорност, без посредници. Кандидатурата на един техен съсед, който няма къде да се скрие, ако разочарова очакванията им. Това е и причината да съм много внимателен в обещанията си. Много е лесно, особено в условията на предизборна кампания, човек да се впусне в обещания. Не винаги те са лъжа и манипулация. Кампанията е свързана с прилив на адреналин и човек лесно може да повярва, че има способности и възможности, които реално не съществуват. Аз се самоконтролирам постоянно, за да предпазя себе си и хората около мен от такива грешки. Дори и с цената на изгубени гласове, не обещавам това, което не мога да изпълня. Изразявам мнения и позиции, но съм наясно с ограниченията на един независим народен представител и не правя празни заявки и обещания.
Цялостният ми мироглед се е формирал на базата на богат и разнообразен житейски опит. Този опит включва и успехи, и провали. Предполагам, че всеки, тръгнал да се занимава с политика, може да каже същото, но с малък нюанс. Обикновено политиците, особено родните, не говорят за неуспехите си. Ако ги чуете, техният живот е низ от успехи и тиумфи. Те не познават провала, разочарованието и неуспеха. Лъжат. Житейският опит е низ от успехи и провали.
Гледайте краткото обръщение към избирателите.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание