д-р Георги Димов
Част втора: къде е социалната роля на държавата…
Аристотел твърди, че разликата между демокрация и олигархия е между бедност и богатство. Когато управлява малцинството на богатите това е олигархия.
Пак според него, бедността е причината за дефектите на демокрацията. Древногръцкият философ предлага и как да се намали неравенството: чрез обществени хранения и закони…
Оказва се, че демокрацията на Аристотел е това, което днес бихме нарекли социална и правова държава. А по време на криза онова, което обществото търси е закрила от държавата. От самото начало на епидемията COVID-19 с интерес следим по медиите как правителствата по света подпомагат гражданите и бизнеса, доколко здравните учреждения се справят с вируса; успяват ли властите да поддържат реда и сигурността…
Въпросът е дали през последните десетилетия не наблюдаваме една глобална тенденция, която днес става все по-очевидна: ограничаването на социалната роля на държавата на фона на все по-голямото материално разделение на обществото по света? Дали човечеството не страда все повече от патологично неравенство и от липсата на социална държавна политика, която да го изведе от блатото на бедността? Умишлено ли спря да се говори за социалната роля на държавата, а принципът на солидарността се демонизира и отрече? И дали въобще днес е нужно здраво и силно общество?
Ограничената политика за социално подпомагане (последните десетилетия) трябваше да развие „социалната отговорност“ сред обществото. Оказа се обаче, че това е алгоритъм за радикално разпределение на финансовите потоци по света: увеличихме богатството на богатите и намалихме това на всички останали… А опитите за „орязване на разходите“ и „стягането на коланите“ или прословутата „българска пица“ бяха поредният алгоритъм за прехвърляне на парични потоци към определени бизнес кръгове…
След премахването на „социалната роля“ на държавата, обрекохме на бедност, ниско образование, липса на интерес към култура и наука младите поколения! Предопределихме мизерното съществуване на всички граждани, които по злощастно стечение на съдбата останаха нетрудоспособни или без работа. И накрая издадохме „смъртна присъда“ на нашите родители!
Държавна помощ за бедните и потърпевшите от кредитни институции също липсва. Не съществува юридическа подкрепа за хората, които остават без дом и подслон. Банките отпускат средства/кредити само на онези, които докажат, че нямат нужда от тях. А дребният и среден бизнес стана на пух и прах!
Но това не важи за огромните международни корпорации – властта е принудена да се застъпи за тях и да ги измъкне по всяко едно време! Отпускаме помощи (плащани от всички нас) на маргинални групи население, които са инструмент за избори и „политика на разделение“. Правителствените разходи също нараснаха многократно, особено военните. Оказа се, че високата цена на свободата и демокрацията в световен мащаб е военната индустрия, към която ние също платихме своя кръвен данък (в името на евроатлантизма). Разходите за сигурност са основно перо в бюджета на всяка държава, а престъпността, терористичните актове и затворниците се увеличават безпрецедентно.
Двоен стандарт, водещ до бедност, престъпност и мизерия… Стигна се дотам понякога хората, забогатели по един или друг начин, да нямат идея какво да правят с парите си и да ги пилея за всякакви пороци (т.нар. плутономия), докато огромна част от световното население е измъчвано от глад и мизерия по време на епидемията COVID-19!
Голямото разделение на човечеството несъмнено доведе до много сериозни последици. Голямото разделение се отрази на психиката: мнозина полудяват, разболяват се, живеят в депресия. Вместо социална държава с грижа за своя върховен суверен (народът), по време на епидемията COVID-19 наблюдаваме как Бил Гейтс активно популяризира идеята всички граждани по света да бъдат ваксинирани, в противен случай вирусната инфекция щяла да продължи с години… Изглежда най-мрачните предсказания на Джордж Оруел са сбъдват – пълен контрол над човечеството, изтъргуван срещу надежда за здраве и по-добър живот. Държавата липсва, присъстват единствено едрият капитал и индивидуалният потребител (който не вярва в нищо и вярва на всичко). Това е утопията на неолибералното безвремие!
Финансовите елитите уедряват своя капитал; подпомагани щедро от властимащите с оправданието „хората няма къде да работят“. От другата страна са милиони хора, които няма да получат заплати след месец, няма да имат средствата за издръжка, за живот! Днес правителствата и неолибералният (капитализъм) не се грижат за обикновените хора. Никой не се интересува от хората по света: те са необходими само като наемна работна ръка (пролетариат/прекариат), като потребители или данъкоплатци. На хората се вменява да мразят правителствата и да се страхуват от тях. Същевременно масите трябва да подкрепят властта, защото едрият бизнес разчита на държавна подкрепа и силно лоби!
Днес епидемията ще убие слабите и болните с лош имунитет. Господарите на света просто се оттеглиха/спасиха в своите непристъпни крепости, имения, яхти или затворени комплекси, подобно на аристократите от времето на Френската революция! Когато всичко свърши, тези, които оцелеят, ще работят за малко пари. Само през изминалата седмица ок. 4 млн. американци са кандидатствали за обезщетения за безработица, а от началото на епидемията над 26 млн. са се регистрирали на трудовата борса в Съединените щати. Същевременно тези дни САЩ имат своите нови десет милиардери или членове в клуба на единия процент! А когато социалната роля на държавата липсва, да мислят онези 99% човечеството, сред които попада и целокупния български народ!
Независимо обаче какво предизвика днешната епидемия: изкуствено ли е създадена или умишлено разпространена; дали вирусът COVID-19 е част от пейзажа на голямото неравенство, едно е ясно на всички – светът трябва да се промени към по-социално и справедливо бъдеще!
Защото очакваният сблъсък е добре познат от историята: едрият бизнес или корпорациите (т.нар. буржоазия) срещу хората на наемния труд (пролетариата). Явно всичко ново е добре забравено старо!
Въпросът е доколко (драматично) дълбоки промени ни очакват? Второ: дали ще последват социални катаклизми и вълнения и колко сериозни ще са те? Дали крайният резултат няма да бъде бунтът на човечеството и разрушаването на неолибералния световен ред! И няма ли финансовата, икономическата, социалната, енергийната и петролна криза с пандемията на COVID-19 да има един краен резултат: богатите ще станат още по-богати, а бедните още по-бедни – което ще бъде фитилът на барутния погреб?
Част: 1:
Голямото неравенство: или защо капитализмът бе убит, а социализмът „възкръсна“?
Автор на рубрика, Роден в гр. Русе през 1981 г. Завършил e езиковата гимназия в гр. Правец със специалност английски и френски език. Негова Alma mater е Софийският университет, където завършва археология, а след това история. Докторантурата му в СУ “Св. Климент Охридски” е посветена на генезиса и появата на града и градската култура през Средните вкове.
От 2014 г. работи в БАН. В момента е гл. ас. (assistant professor) в Института по Балканистика (ИБЦТ-БАН). Специализирал е в редица държави, сред които Англия, Италия и Гърция. Изнасял е множество научни лекции и доклади в Европа и Русия. Публикувл е над 70 научни статии и студии в български и чуждестранни издания на различни езици. Интересите му са в сферата на историята, геополитиката, геоикономиката, изкуството, икономическата история, балканистиката и средиземноморските изследвания през вековете
Каква е вашата реакция?
