ЗДРАВЕЙ ТОМА,
Прочетох твоя статия във вестник „Сега“, във връзка с промяна в Закона за опазване на селскостопанското имущество. Самата промяна в Закона не е страшна, защото както казва и нейният вносител, тя ще помогне почистването на земеделските земи от единично растящи дървета да става по-лесно.
Огромен кръг от хора, вкл. и от държавната администрация, се позовават на чл. 32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, който с ал. 1 забранява отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, с ал. 2 разрешава отсичането и изкореняването до пет дървета и на лозя до 1 декар, като разрешението се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини, а с ал. 3 разрешава отсичането и изкореняването на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар да се дава от началника на управление „Земеделие“ при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини.
За съжаление този огромен кръг от хора не са прочели чл. 2 от същия Закон, който определя като „селскостопанско имущество“ селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища), полските култури, трайните и цветните насаждения, оранжериите, селскостопанските животни и птици, пчелите, бубите, както и рибите от водоеми на селскостопански организации, селскостопанската продукция, включително плодовете от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения в тогавашния горския фонд, противоерозионните и мелиоративните съоръжения, селскостопанските постройки и съоръжения, инвентарът, машините, торовете и другите движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство.
Селскостопанското имущество се опазва по реда на същия закон и когато се намира в границите на населените места, в крайпътните ивици или в чертите на тогавашния горския фонд.
Както се вижда от текстовете на този закон не става дума за горски насаждения, а за отделни дървета в незалесени територии и на границите между тях, или за плодове от горски дървета, а не за дървета.
Бедата идва по-късно, когато в нарушение на законите в страната се изсичат огромни площи гори, които в кадастралната карта и картата на възстановената собственост са отразени като вид територия „земеделска“.
Прокурорите в страната, доколкото са уведомени за тези нарушения, и съдиите от различните съдилища в страната, приемат само и единствено факта, че в кадастралната карта е записано „земеделска територия“ и не се интересуват от фактическото състояние на имотите.
Тома, ти си представител на една политическа формация, чиито съпредседатели са юристи, а единият от тях е бил, и съдия и прокурор. И двамата са заемали отговорни позиции в управлението на страната. Трябва да потърсиш тяхната подкрепа за да се окаже по-здрав отпор на стремежа да се изсичат незаконно т.н. „гори върху земеделски земи“, собственост на общини, и на физически и юридически лица, вкл. и на такива гори върху „държавен поземлен фонд“, предоставен под наем или аренда на физически или юридически лица.
Ще опиша още веднъж проблема, за да стане известен на колкото може повече хора.
Да започна с понятието „гори в земеделски земи“. Този термин се роди в „зората на демокрацията“, във времето когато се възстановяваше собствеността върху земеделските земи. Този термин е толкова абсурден, колкото е абсурден и терминът „гори върху речни води“, или „гори върху морски води“, или „български гори в Гърция“, или „гръцки гори в България“, или още купища картографски недоразумения върху различните кадастрални и специализирани карти в България.
Под знака на „гори в земеделски земи“ се крият и други термини. Мери и пасища, пасища с храсти, изоставени ниви, и др. подобни, отразени като такива в кадастралната карта като вид на територията – земеделска, но представляващи естествени високостъблени широколистни и иглолистни гори, и издънкови гори с няколко преминали турнуса на сеч ( периоди на изсичане и издънково възобновяване ). С една дума гори, които са били гори и по времето на хайдутите и по времето на моя дядо Симеон Велики.
Причината на „заболяването“ се крие още в годината на приемана на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и е заложена в изработването на плановете за земеразделяне. Във връзка с тази дейност бе възложена на „Агролеспроект” ЕООД, дружество, занимаващо с инвентаризация и планиране на горскостопанските дейности, подпомагано от колегите от всички горски стопанства, да изпълнят задача за отразяване на всички площи, които са причислени към горските територии за залесяване и на всички площи, които за изключени от горските територии за изкореняване. Това са т.н. „жълто-зелени” карти.
„Зелените” петна, независимо дали са изкоренени или не са изкоренени, не трябваше да се включват в плановете за земеразделяне, а „жълтите” петна показваха площите, които подлежат на възстановяване като залесени бивши земеделски земи, както и като незалесени земеделски земи, но само в случаите, при които те са „безвъзмездно включени в горския фонд”. Това е предвидено в чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,
Това са единствените законни „гори върху земеделски земи“, които съгласно разпоредбите на § 9 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи трябва да се стопанисват по Закона за горите и Закона за лова и опазването на дивеча, т.е. да се инвентаризират като гори и да се планират в тях дейности, съобразени със законодателството, отнасящо се за горите и горските територии.
В резултат на този огромен труд на лесничеите бе издадено и Постановление № 139 на Министерския съвет от 20.07.1994 год. за определяне на границите между горския и поземления фонд. (Обн. ДВ. бр. 62 от 2 Август 1994 год.) С това постановление стана ясно, че изключените гори за изкореняване, но не изкоренени са 478 646 дка, изключените гори за изкореняване и изкоренени са 1 468 117 дка, а изключените от държавния горски фонд и предадени на ТКЗС, ДЗС, АПК и др. са 3 888 509 дка.
С постановлението бе решено че:
- Установените и картирани площи на изкоренените гори, превърнати в обработваеми земи, преминават към Държавния поземлен фонд.
- Неизкоренените гори, изключени от Държавния горски фонд през периода 1948 – 1992 год. с постановления, разпореждания и други нормативни актове на Министерския съвет, преминават за стопанисване и охрана от тогавашния Комитета по горите.
- Преминават за стопанисване и охрана от тогавашния Комитета по горите всички земи и гори, предоставени за ползване на ТКЗС, ДЗС, АПК и др. за периода 1948-1992 г., до възстановяване на собствеността им, с изключение на високопланинските пасища.
Всички участвали в тази дейност лесничеи, въпреки че сега са обвинени за всички наводнения, гръмотевици, градушки, земетресения, свлачища, падащи камъни, дупки по пътищата, нитрати в краставиците и краха на българския футбол, действаха по съвест и си свършиха перфектно работата.
Въз основа на целия този труд се роди и Наредба № 14 / 27.07.1999 год., с която се определят редът и процедурата по въвеждане на собствениците във владение на възстановените земи по чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, отписването им от баланса на държавния горски фонд, включването и изключването им от горския фонд, както и режима на тяхното стопанисване и ползване съгласно разпоредбите на § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В баланса на горските територии се отразяваха като „гори в земеделски земи“ само тези, залесени или самозалесили се земеделски земи, които подлежаха на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Какво се получи на практика?
Като се навъдиха едни юнаци по възстановяване на собствеността, които не се интересуваха от това какво правят, а какво ще получат и няма „жълто”, няма „зелено”, всичко под ножа. Не стига, че целият труд на лесничеите отиде на вятъра, ами тези знайни и незнайни юнаци, поради причина, че дейността се заплаща на изработена площ, завъртяха моливите и в другите горски територии. Кой го правеше поради незнание, кой поради некадърност, кой с комерсиална цел, но бацилът на злото бе посят и до ден днешен не можем да го изкореним. Пътят до ада е постлан с добри намерения.
Не стига това, ами се роди и един нов дявол.
В Чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предвидено общините да стопанисват и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. По този повод заработиха едни комисии, които не се интересуваха какво има върху земята, гора ли е, река ли е, шосе ли е. Много от тези площи бяха определени като непотърсена земеделска земя. Имаше и такива комисии, при които вътрешното убеждение приемаше, че гората е гора и правилно препоръчаха залесените имоти да си останат гори и да се управляват като гори, т.е. да се отглеждат, опазват и възобновяват така, както повелява лесовъдската наука. Там където вътрешното убеждение не се интересуваше какво вижда командният център, горите, които са си били гори и по времето на хайдутите, и по времето на моя прадядо цар Симеон Велики, че и по времето на Атила дори, станаха пасища, ливади, мери и пасища и най-странното чудо на света „гора в земеделски земи”. Все едно локомотив върху земеделски земи. Не че няма „вагон-ресторант” в София, но все пак той не върши основната си работа, да превозва пътници например.
Почти всеки български гражданин над 20-годишна възраст, поне веднъж през живота си е пътувал от Бургас до Приморско и е минавал покрай „шофьорския плаж”. Това е пътят от в.с. „Дюни” до сегашното летовище „Свети Тома”. В края на плажа, пътят завива по посока на новия път през с. Равадиново и от тяхното събиране до местността „Аркутино” преминава през една петдесет годишна церово-благунова издънкова гора. Та тази гора е ливада, според горе описаните юнаци. Вероятно само на мен ми се привижда гора, а на практика е може би царевица, или слънчоглед или каквото кажат от кадастъра, нали кадастърът е закон. Но не е необходимо да се ходи до там. Всичко това се вижда от космоса. Могат де се видят хиляди такива случаи. „Подпорната стена“ на „Алепу“ е детска приказка, в сравнение с това, което се случва с горите около нея.
Лесничеите пак се вдигнаха в защита на горите, но не би. От административния съд ни казаха да си гледаме работата. Какво има на яве не е важно. Важното е, че има документ на който е записано „земеделска земя“. Гората и тя да си гледа работата, само си мисли, че е гора.
Все едно на моя акт за раждане някой да е написал, че съм от женски пол и край. Каквото и да покажа на уважаемия съд от моята натура-не се приема. Документът е важен.
Към плановете за земеразделяне се включиха още и т.н. „горски пасища”, които представляват над 100 000 ха гори, горите, предоставени на ТКЗС, АПК, ПАК и др., които също представляваха естествени иглолистни и широколистни насаждения – около 70 000 ха гори и горите „ССФ”, които представляваха създадени горски култури върху бивши земеделски земи, преминали към горските територии в резултат от замяна с изключени за изкореняване гори. Ако питате мен това е единственият правилен термин за този случай – „бивши земеделски земи“.
Горите „ССФ” можеха да се възстановяват само по силата на чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по никакъв друг начин.
Освен всичко горе написано като допуснати неточности има още една причина, която е свързана с умишлено включване на гори към плановете за земеразделяне по чисто „икономически интереси”. Заплащането беше на базата на възстановени декари.
В резултат от възстановяване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общини, физически и юридически лица получиха в собственост, или под наем или аренда поземлени имоти, които представляват гори и са представлявали гори и преди национализацията на земеделските земи. Техните собственици или арендатори желаят да ги изсекат и да ги ползват като земеделски земи. Основната причина за това са т.н. „еврофондове“ – почистване на пасища, покрити с естествени гори, в някои случаи и ценни букови, дъбови, борови и др. гори. Най-голямата беда е, че дори и в съда, съдиите не се интересуват от фактическото състояние на имота – гора, а от вида на територията по кадастрална карта или карта на възстановената собственост – земеделска земя.
Подобен проблем се наблюдава и по отношение на урбанизираните територии – граници на населени места. В общинските служби по земеделие и в службите по геодезия, картография и кадастър отразяват всички общи и подробни устройствени планове, с които се разширява обхвата на населените места или на отделни урегулирани имот без да са проведени процедури за промяна на предназначението на горски територии, а това се изисква по Закона за устройство на територията. По този начин от картите изчезват големи масиви горски територии.
Гора по смисъла на Закона за горите са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението, площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м, площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване;, защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м, насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, клекови формации и съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти.
Горска територия по смисъла на Закона за горите са горе споменатите гори.
От този текст става ясно, че горите са горски територии „ex lege“, сиреч по силата на закона.
Законът за устройство на територията е общ по отношение на видовете територии и останалите закони трябва да се съгласуват с него по отношение на общите термини, определя, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, а за територии без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти, до влизането в сила на плановете, се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон. Фактическото използване на всички гори е за горско стопанства и следва и земята върху която те растат да е „горска територия”.
Така наречените „гори върху земеделски земи” никога не са имали или отдавна са загубили фактическото си използване като земеделски земи и са се превърнали в „горски територии” по своето фактическо ползване. Освен това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е определено, че „земеделски земи” са земи, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, не са включени в тогавашния горския фонд, не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради и не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения).
Политиката по отношение на горите като такива излиза извън рамките на отделната страна и на политиката на тази страна по отношение на горското стопанство. Горскостопанската политика решава регионални проблеми, но в своята същност е глобална стратегия за оцеляване на планетата. Не случайно са проведени множество международни форуми във връзка с глобалното затопляне и усвояването на „парниковите газове”, вкл. и „Зелената сделка“. В тази „сделка“ се предвижда нова стратегия за горите, с която се предвижда увеличаване на дърветата в градовете и селата, както и насърчаването на селскостопанска продукция, при която не се прилага обезлесяване.
На всички тези форуми се набляга на обезлесяването на огромни територии от планетата и за необходимостта от възстановяване на горите, като основен елемент при усвояване на въглерода.
Няма друга материя на земята, която да усвоява въглерода и да произвежда кислород, необходим за оцеляването на живота на планетата, като гората. Във връзка с това нашите, в частност и на човечеството, като общност, усилия трябва да бъдат насочени за опазване и разширяване на обхвата на горите.
В нашата страна, по различни причини, свързани със социално-икономическото й развитие са настъпили огромни промени в поземлената собственост и особено рязката промяна на залесената площ на страната.
Първоначално, след промените в периода 1948-1970 год. са изкоренени огромни територии, предимно в равнинната част на страната и са превърнати в земеделски земи, а като алтернатива на това, в други части на страната, предимно в планинските части, около населените места и покрай пътищата са създадени огромни комплекси от предимно иглолистни насаждения.
В същото време и особено след промените през деветдесетте години на миналия век, в резултат на настъпилата криза в селското стопанство част от изоставените ниви и пасища са завладени както от поколението на създадените иглолистни култури така също и от естествено разпространила се широколистна растителност.
Една огромна част от създадените иглолистни насаждения са създадени при изпълнение на проекти за борба с ерозията, като най-добрият пример за това е залесяването около чашката на най-големия язовир в България – язовир „Искър”. Така е и при други язовири – „Студена“, „Копринка”, „Жребчево”, „Тича”, „ Камчия” и др. Тези залесявания са предпазили язовирите от затлачване, като специално за язовир „Искър” този факт е предизвикал огромен международен интерес.
Освен всичко горе написано има един много важен термин – „явна фактическа грешка“.
Параграф 9 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31;
Съгласно параграф 9 от допълнителни разпоредби на Наредба № v-12-1720 от 13 май 2014 г. за едромащабната топографска карта наредба „Топографски обекти“ са предмети и явления, създадени от природата или обществото, които се намират на земната повърхност и подлежат на картографско изобразяване.
По кадастралните карти е пълно с фактически грешки, гори като реки и обратно, гори като земеделски земи и обратно, гори като населени места и обратно, преплетени шосета, ЖП линии и реки, България в Гърция или Турция и обратно. За мен има един особено интересен пример за „явна фактическа грешка“, Това са полезащитните горски пояси. Те са създадени от агрономи в полза на други агрономи, но за разлика от предишните, част от сегашните агрономи желаят да ги отстранят от земите на североизточна България и да разширят земеделските земи, без да подозират, че по този начин ще намалят почвеното плодородие на тези много богати земи. Лошото в случая е, че вместо да се коригират грешките в кадастралната карта, е предложено да се „преместят поясите в процеса на тяхното стопанисване“. Интересно как? Това е вероятно нов картографски метод – преместване на топографски елементи, вместо, нещо, което е много по-лесно и много по-евтино – отстраняване на „явна фактическа грешка“. Вероятно така ще се постъпи и с реките, пътищата и дори границата на държавата. Само, че за границите се водят войни.
Илия Ангелов
ТРЕВОЖНО ОТКРИТО ПИСМО за гората на България: Малко почтени хора останаха в България господа
Каква е вашата реакция?
