Здравейте, скъпи зрители и читатели на Любословие.БГ. Както знаете журналистическата професия винаги има риск на живото предаване, така, че се извиняваме за забавянето на този ефир, но колкото и да се стараем да бъде на дигитални, Фейсбук всеки ден променя своите начини и модели на възпроизвеждане на аудиовизуално съдържание. Тъй като не успяхме да се включим именно по тази причина, се извиняваме на домакина на първото издание на рубриката „Говори кметът“ за 2021 година инженер Димитър Димов – кмет на район „Надежда“ за пореден четвърти мандат. Благодаря ви, че приехте и извинявайте за техническите проблеми.
Инж. Димитър Димов: Добър ден на вас и на вашите зрители. С удоволствие се виждам с вас, радвам се, че се запознахме.
Водещ: В началото на тази година не можем да избегнем темата COVID, но далеч преди нея да ви попитам кои са първите впечатления от новия мандат, година след като той започна?
Инж. Димитър Димов: Изпратихме една изключително тежка година 2020 година и то основно свързана с пандемията, която започна от март месец миналата година. По отношение на районната администрация около 25% от нашите служители преболедуваха и изкараха заболяването. Най-хубавото от всичко е, че самото заразяване, привнесено отвън успяхме да запазим, тъй като не сме спирали да обслужваме граждани. Използвам случая да ги помоля да използват повече електронните услуги, които предоставя вече общината, тъй като цифрата за миналата година просто е смешна, която са ползвали хора с електронни услуги. Както и плащанията може да се извършват по банков път, за да може да се намалят опашките, които понякога се образуват, тъй като ние сме длъжни да дезинфекцираме всеки ден по няколко пъти. Затваряме за около 15 минути и сутрин и след обяд, за да можем да дезинфекцираме цялата община. Все още има колеги, които работят на ротационен принцип, за да може пак казвам, да пазим и себе си, да пазим колегите и гражданите, които посещават районната администрация. По отношение на сектор „Образование“ мисля, че засега се справяме добре. Много стриктно се спазват мерките и в училищата, и в детските градини през изминалата година.
Да го използвам случая да благодаря и на държавата, и на общината. Беше ми помогнато със средства за дезинфектанти, лични предпазни средства. По отношение на COVID миналата година така получихме много сериозно дарение, тъй като ние имаме много добро партньорство с Китай. Тъй като най-голямата диаспора от китайски граждани е на територията на „Надежда“. Една община дариха доста сериозно количество лични предпазни средства и една малка част задържахме за себе си, другото дарихме на Втора градска болница. Това беше точно, когато беше първата пандемия и май, когато все още имаше недостиг . След това имахме и второ дарение от тях, което предоставихме на детските градини в района. Засега се справяме. Но най-важното е да се пази, тъй като лично аз за себе си загубих и така доста хора, с които съм имал удоволствието да работя, приятели, съученици от квартала. Това не е шега.
Водещ: Въпреки тежката картина на пандемията, какви бяха основните предизвикателства в новия ви пореден мандат и с какво район „Надежда“ е различен от другите райони в София?
Инж. Димитър Димов: Основни предизвикателства, това са проблеми, които са си ежедневни, така да го кажа. Това е борбата да си спасим зелените площи и проблемите с паркирането. Проблемите с паркирането вече и в „Надежда“ са доста сериозни. Опитваме се и то от години да работим по този въпрос, не е само от тази година. От преди три години започнахме борба с така наречените кални точки и изградихме паркинги от така наречената зелена фуга. Примерно в квартал „Триъгълника“ до пощата, до 54-о училище, в четвърта част, последно в първа част изградихме. Надявам се тази година да продължим.
Решили сме тази година да стартираме в квартал „Свобода“. Има едни зони в „Надежда“, това са „Свобода“, четвърта част по- старата част и „Толстой“ по-старата част, където тези квартали са разработвани по Общия градоустройствен план от 60-те години и там дори има на места те улиците не са улица, а се водят с ширина 3 метра. И надявам се сега ще започнем с квартал „Свобода“ комуникация с гражданите и те да ни помогнат откъде да тръгнем, в смисъл като зони откъде да започнем, за да можем да търсим решение на тези проблеми. Тъй като преди 2009 година последният общ устройствен план на София, мисля, че от 63-та, тогава са били 60 коли на 1000. В момента гоним 700 на 1000.
Водещ: Тоест за едно семейство най-малко по две коли.
Инж. Димитър Димов: И вече има апартаменти между 2 и 4 коли. Всеки пълнолетен е с автомобил. Вие ако се разходите в района, ще го забележите това. В момента зелените площи са превърнати в паркинги. На много места хората с основания казват, че няма места за паркиране. Аз бих дал пример тук с паркинга в първа част, който започнахме да изграждаме за 150 автомобила. Имаше така недоволство от гражданите, но ние сме длъжни да търсим баланс. Не може всичко да е само детски площадки, спортни игрища, трябва да се търсят варианти за паркиране на автомобили. Един от най-големите плюсове на района е, че през годините тези терени са запазени, тъй като много често чувам упреци към висшето ръководство на общината и само да кажа на тези хора, че „Надежда“ може да се похвали със запазени терени за детски градини, запазени терени за паркинги, да, имаме и терени за жилищно строителство, но ние няма как, тъй като там няма стратегия за общинския жилищен фонд, тъй като имаме социално слаби, и ние трябва да изграждаме и жилища, за да можем да помагаме и на такива хора. Засега е публикувана новата наредба за общинските жилища, тъй като и там ще има промени, тъй като наредбата е доста стара – от 2005 година.
И се надявам да се подобрят и критериите за настаняване, да може действително да се помага на хора, които има нужда от това нещо, защото много хора живеят с мисълта, че всеки му е длъжен. Все пак трябва да даваме максимално всичко от себе си и след това да търсим помощ от държавата или общината. Трябва да помагаме действително на хора, които имат нужда. С това се сблъскват по време на първата пандемия. Имаше една инициатива на района. Събирахме средства, купувахме помощи например продукти по 30 килограма стоки от първа необходимост. Червеният кръст много ни помогна тогава. И раздавахме помощи на хора, които действително имат нужда от това нещо, имаше хора, които злоупотребяват.
На какво дължите тази тотална неспособност на българите да бъдат дигитално мислещи и все пак наистина това, което казвате, въпреки дигитализацията на много от услугите, не само вашия регион, но предимно е при вас, те искат живия контакт, да търсят срещата с администрацията очи в очи.
Инж. Димитър Димов: Много хора се притесняват, последният казус ми е от миналата седмица с общински наемател. Това е насаждано с годините. Ние не сме врагове на гражданите, дори по телефона може да се сподели проблем, за който веднага се взима отношение, работим и през Фейсбук, по интернет, имейли, може да не се разкарвате да си пуснете през деловодството сигнала. Едно писмо моментално се обработва, вкарва се, дава се изходящ номер и започва да се работи. Миналата година в отдел „Направления“ имаме забавяне като отговори, като срокове, аз проверих някои от тях, просто колегите са прекарали COVID и от там се е наложило забавяне да се отговори. Но по проблемите се работи, включително има много добра комуникация с пожарната, с аварийното звено на Столична община, със Столична дирекция на вътрешните работи, респективно с Второ районно. Много добра комуникация, винаги можем да разчитаме на тях. Ето миналата седмица ви показахме при една много добра организация, щетите, които бяха от наводненията, които се случиха, са минимизирани като щети. Сега обработихме сигналите, които имаме като щети, граждански, тъй като имаме щети горе в училището в Требич. Лично за мен това е четвърто или пето наводнение.
Аз досега толкова вода не бях виждал в интерес на истината, а проблемът е много сериозен. Аз вчера го поставих и на комисията по сигурност в Столична община. Да не се търси решаване, това коментирах и с кмета, тук трябва да се търси комплексно решение на проблема, тъй като навремето вие на стари карти може да го видите, е имало така наречените сухи дерета, канали, които събират подпочвените води. След реституцията на земята всичкото това е унищожено. Включително затрупани отводнителни канали в Требич. Основната вода при нас дойде от община Костинброд, по обща инициатива чакам следващата седмица кметът на Костинброд да направи една среща район Връбница, район Нови Искър, район Надежда, община Годеч, община Костинброд, община Драгоман, община Сливница, тъй като трябва да си търси комплексно решение от река Искър до изворите. Тъй като скатните води, които дойдоха, просто беше нещо страшно. Имаме късмет тоя път, че Лесновска и Искъра си бяха в нормално състояние. Иначе положението щеше да е още по-сериозно.
Помагат ли гражданите на районната администрация и за проблема с паркирането, който споделихте?
Инж. Димитър Димов: Използвам случая да благодаря. Винаги сме имали такава подкрепа и съдействие, има си хора, които са родени за постоянен хейт, там няма и да се опитваш нещо да направиш, просто няма смисъл. Но имахме изключителна подкрепа от хората в Требич. Пак използвам случая да благодаря на пожарна и аварийна безопасност, дирекцията на Столична община на Краси Димитров, СДВР, Басейнова дирекция и на всички тези граждани и фирми, които ни помогнаха. Не се е налагало аз да звъня да търся между другото. Обадиха ми се фирми от каквото имаме нужда и те се отзоваха и ни помогнаха при решаването на проблемите.
Но пак казвам тези въпроси не трябва да ги отлагаме. Декември месец приеха регионалния ПИП на София по отношение на водопровод и канализация. При първата ми среща с консултантите, които го изработваха, им казах, долу в тази част на София не може да са водещи изискванията за агломерации, бройка жители, изискванията, които са на Световната банка и на Джаспърс. Ако Европа не дава пари, трябва да се търси помощ от държавата ,за да може тези проблеми да бъдат решени, тъй като тези зони са с ежедневно с потенциален риск от наводнения при по-сериозни валежи.
Може би ще прозвучи странно да ви питам точно вас, след като това ви е четвърти мандат, но как върви диалогът с кмета на самата столица госпожа Фандъкова, защото вашите колеги често се оплакват най-вече за това как се разпределя бюджетът и че искат малко по-голяма автономия на районите си?
Лично аз нямам проблеми с кмета Фандъкова. Имам удоволствието с нея да работя от 2007 година още като заместник-кмет по образование. Винаги съм казвал основен приоритет на мен като районен кмет това ми е образованието. Успяхме за тези години почти всички училища с изключение на 2 – 141-во… Когато станах кмет три училища бяха пред закриване, масови задължения, лошо менажиране. С помощта на министерството и на нея като заместник кмет тогава успяхме да ги спасим. Единствено за момента 141-во не можем да го изправим. Иначе сметнете там 1998 година там се влизаше с връзки, бившето руско училище, в момента докарваме 140 деца. РУО са ме подкрепяли, Столична община, Фандъкова след това беше за известно време министър на образованието. Това е единственият министър, който ми е приятел като нормален кмет. Винаги съм имал през годините нейната подкрепа. Винаги е помагала на района. ние по интегриране на плана за градско възстановяване и развитие установихме, че много голяма част от материалната база са училища и детски градини. Останаха ни спортното, училището в Требич, което се надявам до края на този мандат да ги санираме и тях, и ни останаха две градини.
Чакаме всеки момент разрешение, за да ви отговоря на въпроса за парите. Чакаме разрешение за строеж на детска градина в трета част за шест групи. Там за първи път внесохме доклад за намаляване на отстоянието. Тъй като имаше една наредба, която не знам от кого е писана, но се искаше 15 метра да се бяга от регулация. Ние живеем в град, нямаме терени по 10- 20 декара, за да можем да… и сега вече направиха една промяна в наредбата с решение на Общински съвет можем да намаляваме отстоянията и за моя най-голяма радост градината от четири може да е шест групи. Преди 2 или 3 години беше приета една Наредба за намаляване на бройката на децата в групите. Оттам нашият прием в последните две години намалява с по 100 деца на година. Това рефлектира върху делегирания бюджет.
Тъй като единният разходен стандарт от страна на общината не е променян доста дълги години, но на нас разходите са ни константни. 2019 сме събрали 1 милион и 50 хиляди от такси. Общината връща на район Надежда в годишния бюджет 2 100 000. Значи направлението на финансиране в градините е от две посоки – държавно … и общинско. Общинската поема разходите това са храна, отопление, вода, помощен персонал. Вие го сметнете, дотираме детски градини тъй като вече има промяна и в плащането на таксите. Аз миналата година го поставих на работна група да се направи работна група в една от комисиите в Столична община, тъй като ние хубаво ще отваряме градини, но няма персонал. Особено медицински сестри. Има една наредба, която задължава в яслени групи да работят медицински специалисти, най-вече медицински сестри.
Те ги няма физически, за да ги намериш да ги назначиш на работа. Беше твоят ангажимент това ще се направи, работна група до ден-днешен резултат няма. Тъй като в един момент ще се окаже, че няма кой да работи в нея. Поздравления към правителството, че успяха, тъй като вече мисля, че сега от Нова година 1500 лева става средната заплата на учител. Там подобрението е изключително добро. Новият колективен трудов договор, който беше подписан миналата година …. така мисля, че 920 лв. трябва да е стартова заплата на медицинска сестра, но пак казвам тях ги няма като кадри. Идеята беше да се разреши и друг персонал да може да работи в детските градини. Градският транспорт се дотират ,детските градини се дотират.
Лично аз ако мога ще си плащам пълната такса. Тези дотирания на тези дейности намаляват капиталовите разходи на общината. Данъците не са променени вече не знам колко години. Таксите по градините абсолютно същата работа не са пипани. Защото онзи ден водих спор, предоставихме, направихме хубаво е да отидете да го видите, игрище по програмата на ФИФА за развитие на футбола. Само че го направихме с отстъпено право на строеж. Мисля че около 800 хиляди лв. излезе три малки игрища, като ги обединиш става едно голямо в „Свобода“. Там сме играли като деца, имаше ливада, теренът си е открай време със спортни атракции. Спасихме си го през годините. Сега направихме една база и водихме спор с граждани от квартал „Свобода“ защо не е безплатно? Не може всичко да е безплатно. Значи там имаш поддръжка, ток.
Имаш определена бройка часове, която се полага на децата на Надежда, която могат да ползват децата от училища, от детски градини, когато искат могат да отидат и да го ползват това игрище. Както и с паркинга в първа част. Инвестицията е около 1 милион лв. мисля, че беше на ЦГМ. Таксата им е съвсем нормална – за платен паркинг 60 лв. на месец, паркинг с охрана, асфалтиран, направен по всички съвременни изисквания. Има неща, които няма как да са безплатни. Иначе аз също съм за децентрализация, но в момента много райони няма да успеят да се справят, не могат да си покрият основните разходи.
Заплатите на администрацията са ми на мене болна тема още от когато съм станал кмет. Като станах кмет 2007 г, средна брутна 350 лв. беше в района. В момента преди Нова година 960 лв. беше средна брутна заплата на човек на трудов договор, държавен служител на 1250 лв. Има специалности, които вече ги няма да работят в районната администрация поради ниското заплащане. Ние предоставихме една услуга за кадастър. Изпаднахме, нямаше кой да работи, в един момент не можехме да предоставяме тази услуга и в момента не можем, и в момента жителите на района са принудени или в Люлин или в Агенцията по кадастъра да могат да отидат да си свършат работа, да си извадят скица, промяна някаква да направят.
Всякакви инженери и архитекти все по-трудно става да намериш да работят на затова за плащане. Трябва да се мисли много това да се оправи, тъй като ние също имаме тук така да ги кажа хора на първа линия. Пак ви казвам, не сме спирали нито деловодство, нито каса, изобщо не е спирано обслужването, дирекция „Социални дейности“ ние не сме спирали също. Ето сега свърши поръчката по така наречения топъл обяд. Еднократните помощи ние сме разнасяли по хората по адреси, тази дейност за личен асистент, тези програми със сигурност не са спирали за момент да работят.
Вземайки повод от ниските заплати в общинската администрация, вас какво ви мотивира толкова време да бъдете един своего рода баща на общината?
Инж. Димитър Димов: Аз идвам от частния сектор, до 2007 година работех за себе си, така да се каже. Имах фирма в строителството, идеята ми тогава беше за четири години оправям всичко ставам и си тръгвам. Само, че се оказа, че нещата не са толкова лесни. Нещата са много трудни, имам постоянен недостиг на финансов ресурс и на мене ми се иска както казват и като новите колеги да ми изсипват тая година пет или 10 милиона на година да ми създават. Само че общината има ограничен финансов ресурс. Много обичам с колегите да ходим, има колеги ходиха по Китай, с граждани ходихме в Будапеща, във Виена лично в Будапеща ходих и аз, имахме среща с две от основните техни направления – озеленяване и техния Център за градска мобилност. Ходихме там и там падат дървета, и там има строителни проблеми, както тука последният казус в парка – да, паднала боята на мостчетата. Лично аз съм присъствал всеки ден по време на ремонта, има съвсем леки довършителни работи, беше спазена цялата технология. Ще ви дам един пример. Миналата година, тъй като има на места паркът, не може, да го затревим от велосипедисти, нищо лошо и аз карам колело.
И се опитах да инициирам една среща, която се състоя под егидата на Столична община – Зелена София от асоциацията за развитие на София, по сега действащата наредба в парковете не може да се карат колелета. Дойдоха тогава едни майки при нас, тъй като зачестиха инцидентите между велосипедисти, малки деца, и идеята на тази наша среща беше да се намери компромисен вариант да може да се кара колело, парка да го посещават хора с увреждания, да е безопасно за тях, малки дец. Надявам се тази година да се реши този проблем с тази наредба, както е наредбата, тук използвам случая да поздравя колегите от „Спаси София“ затова, където свалиха срока на излезли от употреба автомобили. Досега беше 24 месеца. Аз с инспектората се опитах наш общински съветник пое ангажимент това да го свърши преди две-три години не успя и благодаря и на „Спаси София“,че успяха да го подкарат това да блесне, като това ще ни облекчи много в работата. За да можем да се борим с тия автомобили. Лично аз имам много контакти с хората и никога не съм се крил. При последния проблем, който тука имахме с паркинга за миналата година два пъти ми се случва, просто са на ръба да изпаднат и във физическа агресия към мен. Има някой път и непопулярни решения, но те са за доброто на квартала, те са за доброто на региона. Искам утре като си тръгна примерно 2022 и 2023 година, аз съм кореняк надежденец, спокойно да се разхождам с моите съученици и приятели, да си пием кафе и да си говорим, да спортувам.
Накрая на това прекрасно интервю, в което разказахте за регион „Надежда“, да ви благодарим, че подарихте на нашата редакция книгата за „Зелена София“ на Атанас Ковачев. Какво не е районният кмет и колко малко зависи от него? И всъщност докъде е той и къде не е той?
Инж. Димитър Димов: Много неща зависят от районния кмет. някой да ми твърди, че има лоша комуникация с кмета, лично аз за себе си не мога да го приема. И на мен са ми казвали „не“. Нека да погледнем плана, който представи кмета на града госпожа Фандъкова по отношение на детските градини. Погледнете основните детски градини, че в Надежда има една градина, а има райони с по 8 градини ще се строят. Ами те са на кметове на т.нар. опозиция. Тази година примерно в Надежда, с изключение на довършване на парка и ремонт на вътрешно квартални улици, тъй като от тяхна страна много често се чува, че всичко отивало при кметовете на ГЕРБ, не е така. Ето вчера, мисля, че тя беше в Овча купел при колегата Стефанов.
И на мен все по-често ми се случва, особено тази година, мисля, че 40-50 млн. са по-малко приходите на общината за 2020 г. Нормално е да мислят или заем трябва да теглиш, тука използвам случая да кажа, че се надявам тази година да тръгне проектът за „Рожен“, той е стратегически обект. Крайно време е общината да обърне внимание на промишлените зони, тъй като, да детски площадки, тротоари, но в момента в много тежко състояние е инфраструктурата в тези зони, но по-специално в Надежда публичната зона в момента е много голям интерес от инвеститори. И се правят … терминал, в момента се прави и завод за колелета. Hyundai има нови собственици. Интересът е изключителен. При мен са идвали фирми, които да търсят големи масиви. Правих една такава среща в Илиянци, хората не документално, просто да си ….. земята, защото идват хора трябват ми 20 декара за такова предприятие, включително имаше желаещи за болница или нещо да се търси, да може да бъдем по-гъвкави, защото той животът си тече.
Животът си тече и трябва да използваме тия моменти, работим и по спортно направление също, тъй като там искам през публично-частно партньорство да се реализират два проекта доста хубави – спортна база една в Требич и плувен басейн в Надежда. Даже между другото един от най-големите минерални извори имаме. Стадион „Локомотив“ се отоплява, примерно от 450 деца преди шест-седем години с новото ръководство на Локомотив -1750 официално спортуват. Работим в момента по изграждане на още една зала, тъй като не ни достига материалната база и за осветление на стадиона. Когато искаме може. Добра комуникация има с ръководството на Локомотив и се надявам тези неща да се случат. Локомотив в момента, мисля, че около 360 или 380 деца със само във футболната школа, в детско-юношеската школа, а бяха 80.
Какво ще пожелаете на жителите на Надежда?
Инж. Димитър Димов: На жителите на Надежда най-важното – да са здрави. Това е за мен основното, тъй като лично аз казвам на тези хора, които подценяват проблема, просто да си променят виждането, тъй като нещата не са конспиративни. Пак казвам доста хора загубих около себе си. Пожелавам и най-вече да са здрави. Каквото има проблеми да ни търсят, ние винаги сме насреща . Не сме бягали от проблемите и повече късмет през тази година.
Водещ: Благодаря за срещата.
Инж. Димитър Димов: И аз ви благодаря.
Каква е вашата реакция?
