— Г-н Славов, много суперлативи се изговориха за романа ви „портрет на поета като млад“. Румяна Дамянова го нарича „страхотна, не, страховита книга“, Михаил Неделчев – „един от най-силните романи на последни години“, а Андрей Захариев -„книга, написана на световно ниво“…
— Какво да кажа за романа. Един млад мъж. Една трагична любов. Духовни убийства, едно физическо убийство. Героят ми е като мечтателния младеж с белия костюм от филма „Рим“ на Фелини, само че не пресича Световния град, а гротескната действителност на социализма.
— Казахте Рим, Световния град, но вашият мечтателен младеж сякаш пресича Пловдив. Впрочем във всичките ви романи, без да е назован, Пловдив е неизменният център на събитията. Превръщате Марица, Стария град, тепетата в една вълшебна топография на въображението си. Никой не е писал толкова метафорично за този град.
— в Пловдив е събран целият свят. Имах такъв стих за него – „ Този град е измислен от Бога/ в миг на слънчево настроение… “ Всичко човешко го има тук. Важното е да го извисиш до послание. Щастлив съм, че за определен период от време аз съм изповедник на този град. Преди мене е имало друг, след мене идва друг. Винаги има един, който говори от името на този велик град.
— Доколко е автобиографичен този роман?
— Има много лични моменти.
— Героите в романа живеят във време на ограничения, но въпреки това носят в себе си вътрешна свобода. Какви биха били, ако живееха в наши дни?
— Моето поколение живя в трагикомедията на социализма. Днес оцелява в тоя зверилник, неолибералната джунгла. Но хората са непроменими. Стремежа ни за свобода е като хелиотропизма при слънчогледа – не сваляме очи от слънцето. Вероятно само 1% от нас се променя от социалната среда. Хората са едни и същи. От както свят светува. Японският император не киха по различно от мен. Английската кралица се почесва както метачката от „Чистота“. Хората сме еднакви: малки, грешни, суетни, добри, лоши, лакоми, щедри, мимолетни – единственото, от което имаме нужда, е любов и състрадание.
— Говорите с тревога за света.
— Живеем в един все по-деградиращ свят. Това не е демокрация, а плутокрация. Скоро ще сме глобални роби.
— Как се отнасяте към комерса в литературата?
— Писателят и той е човек. Все пак трябва да живее от нещо, да се храни, да има деца. Но не е търговец, брокер или лихварин. Знае, че не е по-голям от хляба. Аз не познавам истински творец, който да е лаком. Лакомията е присъща на други човешки породи.
— Нямате ли усещането, че у нас пишещите са повече, отколкото читателят може да понесе? Това литературно море не поставя ли пред читателите проблема с отсяването на зърното от плявата?
— Нека пишат. Ужасна е неграмотността. Все повече хора буквално вече не могат да пишат.
— Кое отличава писателя от графомана? И струва ли си усилието човек да е писател?
— Чувството за срам. Това отличава писателят от графомана. Поне така мисля. Обикновено когато съчини нещо слабо, писателят се засрамва и не го печата. Графоманът е безсрамен. Дали си струва да си писател? Да, струва си! Преживяването е велико. Ймаш много повече от своя собствен живот – и тия на твоите литературни герои.
— в едно интервю сравнявате литературата у нас с енергийния пазар. Какво е общото между тези два на пръв поглед несъпоставими сегмента?
— Това беше метафора. Преекспонират се едни книги, тръбят се няколко имена. Литературен монополизъм. Познати тоталитарните практики. Колко му е да се раздуха един текст днес. Живеем в свят, в който успеха се програмира и организира. Дружен залп на няколко медии, мрежа за ръкопляскане, доброволци за инфантилни въздишки. Целта на това обаче е съвсем друга.
— Каква?
— Нелитературна.
— Наскоро четох интервю на Милен Русков за новите ченгета в литературата. Имате сходни виждания.
Страхотно интервю! Но видяхте ли как го пропуснаха, как се ослушаха. А отваряше такава дискусия. Но никой не дръзна. Да се обади, да коментира, да започне дебат. Не, естествено. Това е част от стратегията. Премълчаване, минимализиране. Браво на Милен Русков! Големият талант е и граждански трибун!
— Това значи ли че в обществото ни няма сериозен дебат?
— Да. Няма никакъв дебат. Дебат за нещо важно, съдбоносно за българската, подчертавам българската нация, няма. Безумия – колкото щеш. ТВ риалита, културисти с един пръст чело, разни същества от женски пол, които от пети клас ходят без гащи. Политически и други демагогски бърборилници. Йли инфантилни кампании като борбата с простудните проблеми на пингвините или неравностойното положение на камилите в зоологическите градини спрямо тези в Сахара. Това е стратегията.
— Млади автори ви търсят за мнение, протекция. Безпощаден ли сте, или по-скоро щадящ в оценките си към творчеството им?
— Всяка генерация си има своите таланти, започва на чисто. Казвам им каквото мисля. Не умея да лъжа. А и за това нямаме право да лъжем.
10.05.2014 13:09 | Марица | стр. 9; 12 |
[spider_facebook id=“1″]
