Жорж Ганчев пред 168 часа: Би Ти Ви и Нова ме измамиха

admin

– Г-н Ганчев Гергьовден е един от най-големите ни празници, как го прекарахте тази година?

– От известно време не съм празнувал именния си ден, поне не и в този вид. Мисля, че е по-добре да чествам Деня на Българската армия и цялата история, свързана с народа ни на тази светла дата, заедно със символа Свети Георги Победоносец. Армията ни винаги е била единна и всеотдайна, а сега под външен натиск на сила се разрушава.

Празнувам рождения си ден главно като благодарност към родителите си. Роден съм през 1939, преди войната и съм видял много през дългият си живот.

– Истинското ви име е Георги, но всички у нас ви знаят като Жорж. Защо решихте да ви наричат така?
– Идеята е на майка ми, която бе франкофонка и много чувствителна поетеса. За съжаление баща ми, като активен представител на Интерпол, го пребиха на една турска гара през 1941 година и останах сирак. След това имах труден живот, в който майка ми изпълняваше тежка роля. Беше чела Дидро, Монтескьо, Пиер Корней и много френска и руска литература. От малък започна да ме нарича Жорж и на мен ми хареса
От тринайсетгодишен ми се наложи да работя и уча във вечерна прогимназия, гимназия и спортна школа във ВИФ. Великият треньор Ференц Магияр ме пое и чрез фехтовката ме направи човек. Същият ме препоръча и във Великобритания, където завърших английската академия по фехтовка, учредена от Крал Хенри Осми. Преди да замина пеех и свирех на китара. Две години работих и с великия Тончо Русев и оркестър Балкантон“. Щастливо играх баскетбол в отбора на „Академик“, когато бе вторият тим в Европа след „ТТТ Рига“. Тези романтични „ренесансови“ години създадоха в мен усещане, че е много по интересно да се развиваш многостранно вместо „кариера“. И да даваш, вместо само да вземаш.
– А какви според вас са българите в момента?
– Останали са добри и позитивни хора, които може да използваме като модел за подражание. Няма значение дали са българи, руснаци, американци или др. Има значение, че те живеят в нашата епоха и трябва да бъдем повлияни. Културата, изкуството и спорта също трябва да са на много високо място в живота на човека. Ние сме“ щастливи овчарчета“ да живеем в тези времена. Не сме нито при Нерон или испанската инквизиция, живеем охолно. Гордея се с българските класически музиканти, певци, художници и изобретатели, които покориха света. Мое бивше гадже цигуларката Евгения-Мария Попова, стана концертмайстор на филхармонията в Бразилия.
В момента света говори за нас чрез художника ни Николай Панайотов, който създаде костюмите и декорите на 4-те най велики опери на Вагнер. Сега е заразително за младите да бъдат граждани на света, но да не забравят откъде произлизат и да обичат всичко родно и свято. Желая им го от сърце.
– Преди да започнем разговора, казахте, че искате да поговорим за нещо сериозно. Какво е то?
– Трябва да обърнем гръб на пошлите предателства в страната ни. Както и да не предаваме руския народ, който винаги е бил близо до нас. През 19-и век там са учили стотици видни българи. Найхубавите българки са били в лицеите за девици. Най-важните ни патриоти, отдали живота си на отечеството, също са учили в Русия. Бързо забравяме важни неща. Особено за руската култура. Сталиниските агенти след промените така и не можаха да накарат българите да тръгнат срещу Русия заради периода 1944-1989. Путин се оказа обединител на народа си и православните християни. Днес същите се нуждаят от обединение. Мнозинството беше жестоко ограбено от локалната и международна мафия, която открадна почти всичко построено в Русия за жълти стотинки. През 1954 г. Хрушчов подари Крим на Украйна, а света много бързо забрави, че Крим винаги е бил руски. Не друг, а Русия направи на Украйна големи икономически отстъпки. Цялата им армия бе екипирана от Русия още по времето на Хрушчов. Извинявайте, но не трябва повече да си затваряме очите.
– За какво друго хората у нас сн затварят очите?
– Били сме с римляните, както и сме наследили тракийците. Поробиха ни византийците, после турците, а накрая ни пробутаха и един жалък подпоручик от Виена за „главатар“. Вземаше лични заеми от Германия и руския цар едновременно. Прогонен, не върна нищо. Върна се да клейми имоти само алчният му внук
Без един честен работен ден в живота си. Захапа 13 тлъсти имота с три мизерни нотариални акта и се оттегли. Скандална е реакцията на милия ни народ. Има овча реакция, когато го грабят отвсякъде. Така стана и при невероятната милиционерскомутренска управа. Преди тях бе тъжното ограбване на банките и спестяванията в средата на 90-те. Вече никой не помни как доларът стана 3000 лева през 1994 г. Малко по-късно подставени синковци, взели огромни заеми, вече нямаха какво да връщат на банките.
Извиках „уау“ от парламента
Никой не реагира. Сега знам, че народ, който не си познава историята и не тачи от сърце героите си, е нелеп. Всички идваме от село, но това не ни прави непременно глупави. Аз се гордея с моя произход, както и с най-хубавите жени в света – българките. Как може никой да не забележи на какво ниво е Антония Първанова в Брюксел?. Поне три нива над случайните герои от мъжки пол. Например Евгения Панева има висши образования и специализации по света. А заради факта, че е женена за спорен бизнесмен я правят на парцал. Кой днес защитава българската жена? Особено когато е можеща, знаеща и изучена. Никой.
– Има ли шанс българинът да промени мисленето си?
– Трябва дълбоко да опознаем нашите големи личности от миналото. Най-великите от тях да бъдат като полубогове за младите и символи за възрастните. Още от детската градина да се стремят към опознаване на историята. Само така ще имат самочувствие и сериозна полза от членството ни в Европейския съюз и НАТО. Разбира се, евроскептик като мен, вярвам, че нито една от горните две институции няма да я има след десет години. Блажени са верующите. Затова младежите ни трябва да прекарват поне шест месеца в армията. И възрасни в Швейцария се готвят почти всеки уикенд. За това нацията им е сериозна и са избрани от 250 г. да пазят и папата в Рим. И ние имаме с какво да се гордеем. Спасяването на българските евреи за времето си бе акт не достижим за 95% от всички европейци, отместили поглед от лагерите на смърта
След нашата историческидоказана щедрост и хуманно отношение към хората с друга вяра мога да съм 2горд с племето си. Всяка сутрин си напомням, че не живях напразно и нищо под слънцето не ми е липсвало. На 21години имах английска съпруга, нова кола, малка дъщеря и супер-ерудирана в Оксфорд тъща от кили-марския клан на „Брин-тънс“. По-късно същата издейства куп стипендии на нашите филолози, които пишеха речниците. Ноел Грей издържаше и летните им курсове в Оксфорд – умря с чест и достойнство на 94 години. Знаеше всичко от нашата история от траките насам и все повече ми липсва.- Вие защо не се кандидатирахте за евродепутат?
– Никога не съм се интересувал от евробюрокрация. А в тъпо село, като Брюксел, мога да се задържа не повече от дендва. Последно там нашият поп и попадията ни посрещнаха с Шуши, показаха ни българската църквица в предградията, обядвахме в старинния площад и продължихме към Виена. Да, навремето съм фехтувал в най-високата им сграда, когато още съществуваше елитната ни професионална лига при публика с фракове и папионки, а чековете бяха сериозни.
– Все пак имате ли някаква прогноза за предстоящите избори?
– Разбира се, че искам най-достойните да влязат, но това не може да стане. Първо изборите в България трябва да станат честни, а аз не вярвам, че ще дочакам този ден. Много кадърни хора нямат пари да направят конкурентна кампания от ранга на трите партии. Не може да се лъжат хора, които едвам свързват двата края. Да се обричат, когато виждат как децата им гладуват. Вече съм сигурен, че ако народът ни не обуздае алчната и скверна политическа класа, ако не се обединим под флага на общите български интереси – тук ще стане страшно.
– Значи смятате, че скоро положението в страната ни няма да се подобри?
– Нужни са поне две-три млади генерации с друго мислене и морал, за да се случи. Същото казах и когато Бизнес блокът беше трета политическа сила с моите джобни пари. След което се поръча моята политическа смърт. От тогава до днес същите режат хората, които ги превъзхождат, блокирайки ги отвсякъде. Сигурен съм, че при едни обединени усилия новите поколения могат да направят чудеса у нас. Иначе ни чака демографски срив, крах на културата и обезбьлгаряване. Никога толкова съвременни българи не са измирали, без никого да го е еня за тях. Без да имат работа, уважение и медицинска подкрепа. Народът ни се сгъва като шагренова кожа.
– След като не ви е до политика, с какво се занимавате в момента?
– „Добрата новина“ е темата на новото ми предаване. Репетирам репертоар от 68 песни за два сезона от Хендел и Верди до джазкласика, историята на рока, руска, френска и испанска музика аранжирана от мен за две китари и моя глас. С мен ще свири Тенко Славов, завърнал се след 25 г. в САЩ. Преди е работил с Лили Иванова и Емил Димитров и се слави като ерудит с добър вкус към всички изкуства. И двамата сме казали „аман“ от ужасните и депресиращи новини по медиите. За жалост в 6ТВ смениха ръководството и убиха ентусиазма на продуцента Любо Нейков, които се опита да постави предаването „При
Жорж“ в този канал. Същото се получи и в Нова ТВ, чийто шеф Дидие Щосел посети градския ми дом, прочете сценария, показа много добра оценка, но бе посъветван от тамошната конкуренция да ме „отложи“. Стана ми много смешно, защото лъжите явно са навсякъде. Защото в света стават ужасни неща като тези в Украйна, които водят до нова студена война. Какво прави там вицепрезидентът Джо Байдън. Шефът на ЦРУ.
Обещаха 5 милиарда долара помощ с патоса на Дядо Коледа
За какво? Забравиха ли за трилионите долари на почтените си данъкоплатци, хвърлени за нищо във Виетнам? Както и за загубата на 96 хиляди невинни американци, да не говорим за следващата срамна война, разрушила Ирак до основи. Нелепите им войни и подстрекателства личат по цял свят и никой вече не може да ги извини.
– Бил сте тв водещ и в Лос Анджелис през 1981 г. Колко важно е за вас да се завърнете на екрана?
– Ще преговарям с БНТ след седмица. Ако не стане, през септември ще търся в друга посока. Интересно ми е какво мога още да дам на хората и да оставя след себе си. Живял съм живот, който за повечето хора на планетата е само далечна мечта. Бил съм с най-качествените и талантливи индивиди и имам много да връщам.
Дъщерите ми имат модни къщи в САЩ, а на много места хората още ги питат за мен. С отлично чувство за хумор, те дяволито отговарят: „Да живее България“.
– Често свързват кариерата ви в киното с кадъра, в който ви забиват стрела отзад?
– Тези, които се подиграха с мен в родния театър, кино и музика са от друга лига. Скучно ми е да ги коментирам. Хората помнят, че бях любимецът на Лий Страсбърг – учител на Ал Пачино, Мерилин Монро, Марлон Брандо, Роберт де Ниро и много други. Дипломите и работата ми като преподавател, сценарист, режисьор, актьор, певец с китара и поет на турне из университетите на САЩ – говорят сами за себе си. Моят ученик Ричард Чембърлейн написа писмо до емиграционните власти през 1973 година, за да ми дадат входна виза. Трябва да пазиш българския си хъс, талант и вяра в себе си, за да станеш световен шампион за професионалисти. Ако си готов да се бориш, никой не може да те спре.
– Как се запознахте със сегашната ви половинка Шуши?
– Съвсем случайно, но останахме заедно вече над двайсет и три години. Срещнахме се в Дома на киното. Бях се върнал от Щатите и живеех с контеса Мишел в Лондон. Шуши вечеряше в ресторанта със свой познат и приятелка. Нямаше места и с мой колега седнахме на тяхната маса.