Зам.-директорът на СДВР Антон Златанов поздрави колегите си за Съединението в емоционален пост, провокиран от хулите по адрес на полицията за безредиците и насилието на 2 септември вечерта. Златанов признава, че го боли от разделението в българското общество. Той разказва за събитията от първия ред на участник в тях.
„Всички вие, които подклаждате насилие и призовавате за ескалация, осъзнавате ли, че можеше това да коства човешки живот? На българин, независимо дали протестиращ, полицай или журналист! Осъзнавате ли, че основната заслуга това да не се случи беше на полицията? Но отново всеки вижда само своята истина! И се търси врагът! Като няма друг наоколо, е лесно униформените да са твоят враг“, пише с горчивина полицейският шеф.
И поздравява колегите си от МВР, защото, по думите му, те са истинските герои от „отминалия грозен и срамен ден“. „Много други трябва да се срамуват“, категоричен е Златанов по адрес на вдъхновителите на вечерта на насилие. Зам.-шефът на СДВР със съжаление прави заключението, че „манипулацията успя, защото разедини народа още повече“.
Вижте целия коментар на Антон Златанов без редакторска намеса:
Днес, когато честваме Съединението, ние отново сме разединени. За пореден път.
Днес аз се питам какъв е смисълът от истината! Но от онази, Истинската Истина! Онази, която се ражда в спора. А днес даже и спор няма. Всеки има своя истина! И не признава, не зачита и не вярва на никой, който не споделя точно същата истина!
Време на разделение! Време на крайности! Време, в което омразата взема връх над нормалността!
Когато всеки вижда треската в окото на другия, но не и гредата в своето! Тежко време!
Имало е и ще има такива моменти. И когато настъпят, все някой трябва да застане по средата и да въдвори ред. Днес тази роля се пада на полицията! Но кой обича полицаите? Те винаги са виновни, нали?
Само че и ние, полицаите имаме да кажем нещо за истината! Ние, които сме там, когато ни удрят, замерят с павета и бомби, удрят ни със стъклени бутилки и камъни! За 23-те ми години като полицай участвах в почти всички безредици! Гледах да съм все някъде там, отпред! През това време партиите се сменяха, изредиха се всякак – на власт или в опозиция. И помня как винаги бяхме виновни!
А знаете ли какво е чувството, когато виждаш ударените и ранените си колеги да падат един по един! И още един… Десет, двайсет… Но те стоят и устояват! Дори окървавените се връщат след минути в строя! Защо ли?
А отсреща? Хора! Много хора! Хиляди! Някои от тях – познати, дори приятели. От квартала, от училище или казармата! Други – непознати, млади и стари, нормални хора! Дошли да изразят мнението си! Но в този ден, точно в този специалнен ден, преди който отвсякъде звучаха призиви за ескалация и „въстания“, се появиха едни други хора. Дали всички се разграничиха от тях? Бях там и видях, че НЕ. За съжаление негативизмът и агресията увличат. Много от хората се подвеждат. Добре,че все пак половината се отвратиха и отдръпнаха! Но доста други се включиха! Дайте да бъдем честни – не само хулиганите блъскаха, удряха и хвърляха! По агресията се подведоха и много обикновено изглеждащи хора!
Защо полицията изчака цялата тази канонада от бомби? А дали не е, защото искаше да даде време на наистина мирно протестиращите да се изтеглят? Повече от 30 минути от високоговорящото устройство течаха призиви хората да се разпръснат. Тези призиви бяха освирквани.
Всички вие, които подклаждате насилие и призовавате за ескалация, осъзнавате ли, че можеше това да коства човешки живот? На българин, независимо дали протестиращ, полицай или журналист! Осъзнавате ли, че основната заслуга това да не се случи беше на полицията?
Но отново всеки вижда само своята истина! И се търси врагът! Като няма друг наоколо, е лесно униформените да са твоят враг. Че тях пък кой ги обича! Те навярно нямат майки и бащи, деца и близки! Тях можем да ги мразим на воля! Защото те, полицаите, проявяват „брутално насилие“, заслужават омразата докрай!
Нека запалим сено под краката им, нека ги залеем с бензин, неща хвърляме бомби в главите им. Да ги убием с павета!
Да, това е мисленето на хората, които мразят! Омразата е водещата сила в живота им. Не ми се говори за тях.
Чудя се на другите, нормалните. Как считате, защо полицаите не проявиха „бруталното си насилие“ предния ден? Или по-предния? Или миналия месец? (Да, тогава някои прегоряха и си понесоха последствията). Нали са лоши.
Просто защото всеки човек, избрал да бъде полицай, иска също да се прибере у дома, след тежък ден. Не иска да бъде физически и психически унижаван. Не иска да се конфронтира с хората. Няма желание да утежнява и без това тежкия ден, като задържа невинни хора, което може да му донесе само проблеми на главата. Но когато границата се премине, трябват действия.
А за всички специалисти по „Полицейска тактика“ и „Психология на тълпата“ – лесно е там пред телевизора и пред компютъра, лесно е да критикуваш без на носиш отговорност. Научен съм да приемам критиката. От нея се уча. Но тя има смисъл само когато е обективна и градивна, а не заклеймяваща.
При масова безредица полицията има задачи и приоритети! Лесно е да критикуваш, да кажеш как е трябвало да стане! Но решенията, които се взимат в кризисна ситуация, са насочени към това да намалиш до минимум вредните последици, които могат да настъпят. Невъзможно е да ги предотвратиш напълно, просто защото отсрещната страна има други намерения!
И техните цели бяха постигнати!
Но не защото полицията не се справи, напротив – както прочетох в една статия вчера, справи се изненадващо добре. Няма тежко пострадали!
Не! Манипулацията успя, защото разедини народа още повече!
Приятели журналисти, ще адмирирам първия от вас, който събере поне три експертни мнения на чуждестранни и безпристрастни специалисти, които да оценят полицейските действия! Но моля ви, нека са чужденци, да видим и тяхната истина! Може пък да се окаже, че начинът, по който се справи българската полиция с тази ситуация, е наистина „почти“ перфектен! Защото при масови безредици безболезен изход няма. Няма шанс да се размине без пострадали. Няма и победител! Страдат всички! Или може би с изключение на тези, които са целели да ги предизвикат!
И ако някой се наеме с тази задача обективно, нека част от въпросите ви да бъдат:
– Възможно ли е да се отстрани група от 700-800 или повече агресори от многохилядно множество? Защото това не е чиния с ориз, от която с пинсета да махнеш черните зрънца.
– Дали другите хора биха се разграничили и съдействали, или по-скоро ще припознаят полицията за враг и ще и противодействат?
– Възможно ли е да не бъдат допуснати тези лица на митинг, да бъдат спрени да отидат? Дали това няма да се счита за нарушаване на правото им на протест? Щеше ли тогава да се пита защо полицията нарушава това тяхно право?
– Използват ли чуждите полицейски сили спрей, водометни машини и други помощни средства?
– Как се задържат лица в такова множество? Нарушителите доброволно ли се подчиняват, или правилата налагат двама или трима полицаи да използват сила и специални захвати, за да ги задържат?
– Трябва ли да се изчака подходящият момент за действие, за да се даде време на мирно протестиращите да се изтеглят, дори да е с риск за здравето и живота на полицаите?
И още, и още…
Върху това обаче могат да разсъждават само тези, които не са с „широко затворени очи“ за всичките гледни точки! За водените от омраза и за вечно критикуващите е безсмислено!
Възпитан съм да уважавам чуждото мнение. Но също и да отстоявам своето!
Колеги, вие сте положителните герои на отминалия грозен и срамен ден! Много други трябва да се срамуват! А ние сме част от народа! Съединението прави силата!
Честит празник на всички!
Един от вас!
Каква е вашата реакция?
