Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
През зимата на 2013 година избухнаха протестите срещу цените на тока. Тогава в София – за да подкрепят първия кабинет на Бойко Борисов, пристигнаха свиневъди и докараха прасета в камион с плакати: „Бойко – кръстник на свиневъдите!“ и „Бойко, ако теб те няма, и нас няма да ни има“. Мина време, видя се, че прасета в България са се раждали и пак ще се раждат, въпреки африканската чума и независимо кой е на власт. Контрапротестите зачестиха. Малко по-късно те се превърнаха в запазена марка на оцелялото 13 месеца правителство на БСП и ДПС. Но вече не са това, което бяха.
През 2020 година контрапротестите са само елемент от манипулативните техники на управляващите за печелене на време – наред с проекта за нова Конституция, промените в Изборния кодекс, хорови и солови възгласи на отблагодаряващите се и внушения за тежки кризи на хоризонта. Разбира се, нямаше как да се мине без Големия митинг – и ГЕРБ си направиха такъв, докарвайки с автобуси хора от цяла България. Същото направиха БСП и ДПС, които през ноември 2013, при кабинета „Орешарски“ извозиха много повече, за да напълнят Орлов мост и Цариградско шосе почти до някогашното заведение „Феята“.
Бареков сам на контрабарикадата
И ето ти Николай Бареков, бивш журналист, бивш шеф на телевизия, бивш партиен лидер, бивш евродепутат – и настоящ контрапротестиращ, поради липса на друго публично известно занятие. КТБ, финансирала телевизията и политическата му кариера, фалира малко след като Бареков стана евродепутат на изборите през май 2014 година. На последните евроизбори м.г. обаче неговото движение „Презареди България“ получи едва 0.2% или 3708 гласа. Но сега изглежда, че Бареков си е намерил сезонна работа.
Странно е, че организаторите на контрапроявите са заложили на Бареков, който не крие връзките си с Пеевски. В декларацията на „Да, България“ той е наречен и „доказан клеветник-рецидивист“. Няма как човек като него, изгубил общественото доверие, да манипулира и създава внушения, които да разединяват протеста и да всяват съмнения, че „всички са маскари“. Нали това е основната цел – Прокопиев с неговата вила на Буджака и Доган с резиденцията си в парк Росенец да бъдат поставени под общ знаменател.
Бареков бе задействан чак месец след началото на сегашните протести. Това може да се тълкува или като белег, че инвестициите в контраакции сега не са основно перо, или като временна заетост.
Открийте разликите
Лесно е човек да разпознае контрапротестите. Достатъчно е да се види акцията в парк Росенец на 11 юли т.г., пред летните сараи на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Тези, които се отзоваха на призива на „Да, България“, дойдоха спонтанно и неорганизирано, за разлика от избирателите на ДПС, натоварени в автобуси и докарани в ранни зори да пазят портите на Доган.
Протестите имат ясно формулирани цели. Настоящите искат оставките на премиера Бойко Борисов, на неговото правителство и на главния прокурор Иван Гешев като обвързани със задкулисието, образно определено като „Сараите“. Контрапротестиращите нямат други цели, освен да осмеят, унижат и остракират гражданите и тяхното недоволство. Затова и контрапротестите си приличат, но всеки протест е различен по своему. Така например през септември 2019, когато хиляди граждани организираха шествие срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор, група роми бяха пратени да опорочат протеста. Някои от тях признаха, че са им платили по 20 лева. Участието им обаче определено ще се запомни с фразата „Гешев е радост“ – именно така един от тях сричаше надписа „Гешев е расист“. Ето как неслучилата се интеграция на ромите и отпадането на много от тях от образователната система не просто провали акцията, а направи от нея виц.
При акцията му в централата на извънпарламентарната формация го посрещнаха с кадър как пече кебапчета за избирателите си преди 6 години.
Тази скара вече затвори.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)