Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия.Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително. Тодор Стефанов е бивш главен редактор на Информационна агенция „Нюз 24“.
Реалното обратно броене за това правителство започна. Борисов го знае. Затова клакьорите му се втурнаха към телевизионните екрани да обясняват как предсрочните парламентарни избори са опасни за държавата, могат да я счупят. Колко повече може да бъде счупена тази държава?
Мантрата „избори сега не трябва да има, правителството да изкара мандата си“ е по-опасна от всичко, което може да се случи на нова България.
Плашенето, че служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, ще „хвърли хората в искрен ужас“ (според Георги Харизанов) е абсурдно и знак за непознаване на принципите на демокрацията. А Борисов уж е за тях – демократично е хората да протестират, казва той, демократично е да има и избори. Или бъркаме? Видите ли, служебните министри щели да се изгубят по коридорите на министерствата, а и би било безотговорно спрямо българските граждани да подадем оставка, казват от ГЕРБ. Нали според социолозите на властта министрите Му са стабилни и народът Го харесва. Защо Го е страх от избори? Пак ще Го изберат. Или…
Опитите на властта да неглижира и разцепи протеста, включително чрез тезата „искаме и сме готови да преговаряме, но няма с кого„, преминава в нови измерения. Николай Ненчев, бивш министър на Борисов, завъртя пак плочата за руските интереси, които стояли зад Румен Радев. Друг бивш министър на Борисов – Петър Москов, рече, че кабинетът оставал тактически на поста си, защото било „много опасно да се върне БСП на власт и това трябва да се предотврати„. А политоложката Румяна Коларова, назначена от Росен Плевнелиев за служебен министър, откровеничи, че „служебните кабинети правели безобразни неща„.
Прозрение ли получи или предлага да изтрием тази демократична практика?
Страхът на днешните управляващи, чиято репутация и имидж окончателно са развенчани, не е от „безобразията“ на служебен кабинет. Той е от това, че падането им от власт ще доведе до неизменната наказателна отговорност. А вече не е сигурно, че Иван Гешев ще е на поста си и ще ги пази.
Гласове от ляво и от дясно обясняват, че левицата всъщност не искала предсрочни избори, че не било сега времето за такъв вот, че ГЕРБ били най-готови. Онези от ляво и от дясно, които удобно се вписват в ступора на Модела и говорят, че предсрочни избори не са нужни в този момент, оставяме сами да носят отговорност за думите си. Опитите на ГЕРБ да блокират машинното гласуване обаче показват, че те се страхуват от честни избори. Защото тази власт е свикнала да купува, манипулира, джиросва, продава, търгува. Тя няма очи да се надява на успех сред хилядите, отвратени от нея.
Ро
кади и на десет министри в правителството няма да спасят тази власт. Спасението минава през оставки на Борисов и Гешев. Да счупим тази държава на мутрите и мафията! Докрай!
Каква е вашата реакция?
