Представете си избори без участието на медиите. И политиците, партиите и коалициите са принудени да се задоволят с участия единствено и само в глобалната мрежа. Вярно, това е най-евтиният комуникационен канал. И присъства в кампаниите на всички големи партии, които не подминават факта, че 65% от населението между 16-и 65-годишна възраст е активно в интернет.
Всъщност точно там политиците могат да имат обратна връзка с него. В мрежите се намират и групи с по 30 хил. души, които ако се „използват“ правилно, могат да повишат изборната активност. По-възрастните гласоподаватели обаче са извън тази класация. Затова експертите препоръчват на предизборните щабове да насочат финансирането на кампаниите си и в традиционните, и в новите медии.
Новият Изборен кодекс изисква медиите да отворят пред света условията си за предизборните кампании и да разкрият с кои политически формации и персони са си стиснали ръцете за финансиране.
Законодателят е постановил, че печатните издания, онлайн доставчиците на новинарски услуги и търговските електронни медиитрябва да обявят условията и тарифите си на своите интернет страници не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Заплащането се извършва „предварително“.
Освен това „условията, редът и тарифите се изпращат на Сметната палата и се предоставят на Централната избирателна комисия…“ Информацията за сключените договори пък е необходимо да се публикува в интернет страницата на съответната медия до три дни след парафирането им и се премахва не по-рано от обявяването на изборните резултати.
По смисъла на тези изисквания някои вече публикуваха контрактите си до момента. Предизборната кампания е едва в началото, но „Атака“ е внесла 9443.5 лв. в bTV за платен репортаж от 60 секунди, излъчен на 25 април.
Телевизията има постъпления и от БАСТА (Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията) – 3863 лв. за 30-секундна стандартна реклама на 26 април, от ПП „България без цензура“ – два пъти по 2261 лв. за два едноминутни репортажа… От справката се вижда още, че само ПП „България на гражданите“ е сключила с най-голямата и най-гледана българска телевизия договор за целия срок на кампанията – 122 хил. лв. за отразяване активностите на „Реформаторския блок“. Споразумението предвижда материалите да се въртят не само по bTV, но и по останалите канали на групата – bTV Action, bTV Comedy, bTV Cinema. bTV Lady и Ring.bg.
„Коалиция за България“ пък ще „отпусне“ от рекламния си бюджет скромните 28 697 лв. за изяви на кандидат-депутатите си в Брюксел, и то само в ефира на bTV. Срокът на договора е от 25 април до 23 май.
„Стандартната реклама се ценобразува по тарифите на медийната група (за пакети в нишовите тв канали се прилага Ниво 1), валидни за периода на излъчване на съответните кампании, умножени по коефициент 1.
Платен репортаж извън предаване се ценобразува по тарифите, валидни за периода на излъчване на съответния репортаж, умножени по коефициент 1.
Платено отразяване в предаване (извън „Новини“) се ценообразува по тарифите, валидни за периода на излъчване на съответното отразяване, умножени по коефициент 1.5″, гласи разяснението, публикувано на страницата на телевизията. Заради дългогодишната си лидерска позиция тя продава рекламното си време най-скъпо от всички тв канали.
Изключително скромни, поне засега, са постъпленията от кампанията за евровота в „Нова телевизия“. Тя има сключени пет договора. „Атака“ присъства и в този ефир, като за излъчване на платени агитационни материали на 25 април е заплатила 5325 лева. За еднократно отразяване 7475 лв. е отпуснала АБВ, а 5975 лв. – „Реформаторският блок“.
На този етап единствено „Синьо единство“ е парафирало с „Нова тв“ контракт от 25 април до 23 май на стойност 33 333.33 лева. „България без цензура“ пък се е „отчела“ с едва 1650 лева. Най-скъпо медията продава двуминутните репортажи в „Новините на Нова“, излъчвани между 19 и 20 часа – срещу 10 650 лева.
Агитационните материали със същата продължителност в „Здравей, България“ са по 3300 лева. Цените са без ДДС.
Другата ефирна телевизия – ТВ7, има отделна секция на сайта си, посветена на евровота. Но оттам не се разбира нито какви са тарифите й, нито дали вече има подписани договорни отношения. В раздела с платени публикации фигурират само три-четири, които проследяват дейността на „България без цензура“.
На фона на двете най-големи телевезии, в които се очаква постъпленията от политическа реклама да са най-големи, активите на „Дарик радио“ засега съвсем не са за подценяване. АБВ и „България без цензура“ са се охарчили с по 15 хил. за отразяването на активностите им в интернет страницата на „Дарик“ през цялата кампания. „Атака“, ГЕРБ и Коалиция от партии КОД -„Обединена България“, НДСВ и Социалдемократическата партия, както и „Синьо единство“ са се включили с по 10 хил. лв., а „Коалиция за България“ с 21 хил. лв., плюс още 1200 лв. за участие в страницата на „Дарик -Русе“.
Но най-щедър е „Реформаторският блок“, който е отделил 35 хил. лв. от комуникационния си бюджет за „Дарик Нет“ ЕАД.
Договори, според информация от интернет страницата й, все още не е подписала агенция „Фокус“. Както и агенция БЛИЦ, въпреки че и двете са направили отделни секции, посветени за предстоящите избори на 25 май. В „БЛИЦ“ се виждат и логата на осемте партии, чиито предизборни стъпки сайтът отразява напоително срещу заплащане.
Съдейки от справката, направена от „БАНКЕРЪ“ в ЦИК, почти всички издания – включително и „Коспомополитън“ и „Кърджали хабер“, са изпратили тарифите и условията си за отразяване на участието на партиите и коалициите в евровота. От комисията отбелязаха, че имало закъснение от предвидения в Изборния кодекс срок на повечето регионални медии, но въпреки това документите им са уважени.
Междувременно Централната избирателна комисия трупа точки сред по-младата аудитория, след като започна разяснителна кампания във фейсбук. Страницата се поддържа от администрацията й, а целта е да се достигне до по-широк кръг от избирателите. Така вече и в социалната мрежа може да се видят разяснителните клипове за гласуването, както и отговорите на казуси, възникнали преди и по време на изборите. Според говорителката на ЦИК Камелия Нейкова тези действия са били инспирирани от обстоятелството, че в платформата на Марк Зукърбърг „членуват“ над 3 000 000 българи.
Социалните мрежи обаче не се разглеждат от закона като доставчици на медийни услуги. Следователно нито ЦИК, нито някой друг може да следи какво излиза там. Затова всяка партия, коалицийка и независим кандидат започнаха да зарибяват и изнервят гласоподавателите в интернет пространството. Но остава впечатлението, че кампанията им не е ясно предназначена за определана група и по този начин стрелят само с халосни патрони.
Напук на поправките в Изборния кодекс и тази година медиите и партиите май пак ще се споразумеят под масата. И стискайки си ръцете, няма да обявят реалните финансови потоци, които кандидатите за депутатски места в Брюксел ще налеят в телевизиите, вестниците и новинарските онлайн агенции. В договорите, които ще се оповестят, ще стоят „скромни“ нестряскащи суми, колкото да се отчете присъствието на дадена политическа формация в съответната медия. За да има видово и политическо разнообразие.
Така хем партиите, които са обект на особено внимание от Сметната палата, ще са чисти, хем и медиите няма да се натрапват неприлично в очите на данъкоплатците и няма да бъдат обвинявани в неравностойно отразяване. Но ако по време на избори може някак си да се замаскира истината за партийното финансиране на медиите, в мирно време това си личи отвсякъде.
Потребителите на медийни услуги отдавна не са онези лапни шарани във вида, в който партийните централи и пиарите им ги описват в стратегиите си. На повечето от тях не им трябват вестници, радиа и телевизии, за да се ориентират дали и за кого да гласуват. Както се казва – изборите не могат без медиите, но медиите все още имат избор дали и как да се финансират.
01.05.2014 01:43 | Банкер | стр. 43 | Андриана Михайлова
