На снимката Иво Кашавелов
На 3 май 1996 година, в бл. 329 на столичния кв. „Люлин“, бяха убити 3-ма полицаи – Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София и Ангел Ангелов от 9-то РПУ..
Единствен свидетел беше оцелелият им колега Пламен Варадинов, който беше ранен.
11 шефове в МВР бяха наказани, защото са изпратили неподготвени служители.
21 години по-късно припомняме какво се случи във фаталния ден и как месеци по-късно беше разкрит убиецът, който продължаваше да върши престъпления след тройния разстрел.
Окървавеният опит за арест
Във фаталния ден четирима млади полицаи отиват на адреса по сигнал за изнудване на лекарката на РДВР-София Ю. Машалова покрай тежкото бракоразводно дело на сина й. Тя описва съмнителни лица, които се навъртат около блока.
Служителите на МВР пристигат в „Люлин“ около 6.40 ч. Забелязват „Фолксваген Джета“ със затъмнени стъкла, който по-късно се оказва на Кашавелов. Виждат и двама мъже пред блока и ги подгонват с извадени пистолети. Непознатите се вмъкват в третия вход на блока, а Трошанов, Бинев и Ангелов влизат след тях.
По-късно младият им колега Варадинов разказва в показанията си:
„Двамата колеги от РДВР притиснаха по-високия с мустаците към стената до входната врата. Аз останах на площадката с изваден пистолет и карта и също извиках: „Не мърдай, ще стрелям!“. Пред мен колегите се опитваха да сложат белезници на по-високия рекетьор. Той се бореше, опитваше се да се освободи. Ругаеше нещо от рода „Мръсни ченгета“. Чух колегата, който му извика: „Ти на полицай ли ще посягаш?“.
Ангел хвана по-ниския престъпник пред партерния апартамент и се опитваше да му сложи белезници. В този миг чух изстрели. Стреляше по-високият. Самото оръжие не видях, само предполагам, че е било под якето му.
Аз отскочих назад, застанах на няколко метра зад входната врата… за няколко секунди не виждах какво става. Заредих служебното си оръжие. След миг видях двамата бандити. По-високият държеше в дясната си ръка по-дълго оръжие. Не мога да твърдя дали е малък „Калашников“ или „Скорпион“. С това оръжие той даде още няколко изстрела по колегите от близко разстояние. Двамата побягнаха през колите между детската градина и жилищния блок“.
Варадинов обяснява, че не е стрелял по тях, защото срещу него имало жилищен блок и може да нарани невинен гражданин. Влиза във входа да види колегите си – Трошанов вече е мъртъв, другите двама стенат. Тропа по вратите, крещейки, че е полицай и да извикат веднага линейка. Някой се обажда, но докато тя дойде, двамата вече също са издъхнали.
Убийците пък са избягали.
Иво Кашавелов е задържан чак след 3 месеца, но при разпитите отрича всичко и отказва да говори. Оказва се, че е с подправен паспорт – на инвалид, който не може да говори след тежка катастрофа. С документа наемал гаражи, в които държал крадени коли.
Разследващи разказват, че Кашавелов е нагъл автокрадец, който няма задръжки да използва оръжие и да стреля по хора. Харесва „Фолксваген Джета“ и кара предимно такива коли.
Оказва се, че Кашавелов и съучастникът му са в „Люлин“ не за да рекетират лекарката, а за да огледат два джипа, набелязани за кражба. Той обаче решава, че полицаите са по следите му затова и по тази причина стреля по тях.
След тройното убийство започва мащабно разследване, направен е и фоторобот на Кашавелов. Разкрит е, след като извършва ново брутално престъпление – пребива жена, която му направила забележка, че е паркирал неправилно, затова блъснала „Джета“-та му. Съпругът й вижда това от балкона и го догонва с кола. Кашавелов обаче вади пистолет и стреля.
Раненият мъж дава описание на стрелеца, което съвпада с портрета на убиеца на полицаите. Организирани са хайки из цяла София, особено в кварталите, където са извършени най-много грабежи на коли с вече установен един и същ пистолет „Макаров“. Оръжието е намерено у Кашавелов при ареста му на 5 август 1996 г., на автобусна спирка в „Младост“.
Капан и доказателства, открити с подслушвателни
Служителите на МВР, които участват в акцията, знаят, че той е въоръжен и опасен. На разстояние цивилни полицаи от “Външно наблюдение” го следят, а наблизо са разположени барети. В това време четирима цивилни, сред които топполицаят Ботьо Ботев, се насочват от различни посоки към спирката като минувачи. В един момент те се хвърлят върху него и обездвижват ръцете и краката му, за да не може да извади оръжие. Не кръста му е намерена чантичка с пистолет.
„Готвеше се да избяга в чужбина, но алчността му да ограби още няколко автомобила го държеше у нас. Тънката нишка, която ни отведе до Кашавелов, започна от изоставения “Фолксваген Джета”, чрез който разкрихме серия от грабежи, отвличания и други престъпления, извършени от него”, разказва по-късно Ботев, който ръководи разследването.
За да открият доказателства срещу убиеца, полицаите му залагат капан. Слагат подслушвателни устройства в килията му, а при него е настанен арестант, който трябва да бъде пуснат скоро. Кашавелов му разказва за таен гараж в кв. “Слатина”, като му казва, че може да вземе всичко от вътре, само да унищожи всички улики.
Криминалисти намират вътре експлозиви и оръжие, а при експертизата на „затвора” на едно от тях се установява, че точно от него са изстреляни смъртоносните куршуми по полицаите. Оказва се, че той е направил и още една грешка – запазил е дънките, с които е бил при разстрела, въпреки че куршум го е улучил в крака и ги е скъсал.
Безскрупулният убиец получи най-тежката присъда в България и беше осъден да плати общо 160 000 лева обезщетение на близките на жертвите. Преди няколко години обаче Иво Кашавелов успя да осъди от затвора България в съда в Страсбург, защото го извели на разходка с белезници. Той получи обезщетение от 7000 евро.
Съучастникът му пък така и остана неразкрит. Вината на заподозрения Милен Захов, който тогава беше екстрадиран от Испания, така и не беше доказана.
Каква е вашата реакция?
