Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Прекалява се с огласяването на специализирана информация, казва преподавателят в НБУ
Медиите са длъжни да дават информация и това се случва, но когато информацията се повтаря една и съща десетки пъти, тя не носи нищо ново, казва професорът по социална и медийна психология в Нов български университет Толя Стоицова.
„Когато започнаха случаите у нас, колко пъти се повтори за първите двама пациенти? А всъщност какво интересува хората? Интересуват ги не толко детайлите, а от новото. Ново е сега, че Дания затвори държавата си, както Италия. Ние сме мобилни, живеем в 21 век, хората имат близки там. Ново е да кажем, че Щатите също прекратяват полети и не искат да влизат европейци. Но детайлите, и то не нова информация – това само плаши хората.“
Прекалява се с оповестяването и огласяването на мерките срещу разпространението на заразата, смята проф. Стоицова.
„Аз не зная дали остана дете в България, което да не знае, че над 65 години са рисковата група, третата възраст, хората с хронични заболявания са рискова група, че трябва личната хигиена още повече да се повиши. За какво се повтарят тези мерки? Почват да плашат хората. Прочетох от един имунолог, специалист, че когато хората се уплашат и се притесняват за нещо, капацитетът на имунната система отслабва. Освен физиологията имаме психика и от нея всичко се командва. Когато настъпи паника, хората извършват нерационални дейности, защото съзнанието не може да контролира поведението.“
„Един забележителен народопсихолог – Иван Хаджийски, век преди нашето време казва, че българинът е като махало: като се засили от единия край – да кажем в нашия случай никаква информация, до другия край, където информацията е с такива подробности, които не са нужни на хората, а само предизвикват обратна реакция.“
Преекспонирането на детайли, които не вършат работа, може да пренавие пружината, категорична е проф. Толя Стоицова. „Един от кризисния щаб, мисля, че даже началникът му, видял белия дроб на починалата жена – изглеждал ужасно. Това защо ни го споделя? Ние какви сме – не сме медици. И каква нова информация това ни дава? Освен добрата информация, ще се пренавие малко пружината, ако продължат да се повтарят детайли, едни и същи, които вече са казани.“
Информацията за импрегнирането на материалите и маските също не е информация за населението, защото няма да тръгнем по улиците със защитни облекла, посочи още психологът.
Не усещам чувство за солидарност, допълни Стоицова. Според нея няма достатъчно отговорност от страна на хората. „Като не ти е добре – отиват на работа въпреки всичко. Безотговорността е, че не пазиш другите, а така се пренасят всички тия вируси.“
Добрата страна на ситуацията преподавателят вижда в това, че дори и в много тежки времена българинът запазва чувството си за хумор, а в сегашната ситуация той е черен хумор.
„Какво казват хората – как да се предпазим от коронавируса: не си пускайте радиото и телевизията.“
Социалните мрежи „дублират“ традиционните медии и същото пренавиване се получава и при тях, споделя наблюденията си проф. Стоицова. „Както хората вече не искат да чуват по радиото едно и също нещо или да гледат по телевизията едни и същи детайли, така е и в социалните мрежи. Това е още един силен довод, че се прекалява, че минаваме границата на баланса.“
Разпространяването на фалшивите новини в тази ситуация вече е не само неморално, но и криминално, подчерта Толя Стоицова.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)